Проф. Трифон Германов, Земна механика. Определяне свойствата на почвите in situ Стр.

51

7. Определяне свойствата на строителните почви на място (in situ).

Освен в лабораторни условия, свойствата на почвите се определят и на място (in situ). Това дава
възможност да се избягнат някои от недостатъците на лабораторните изпитвания, свързани с вземането,
транспортирането и съхраняването на ненарушени почвени проби. Практиката показва също, че
независимо от апаратурата и прецизността на вземането на пробите, характеристиките на почвите,
получени в лабораторията се различават от тези в естествено състояние. Основната причина за това е
промяната на напрегнато състояние на почвите след изваждането им и невъзможността в лабораторията
да се моделира точно естественото състояние на почвения масив.
От друга страна, методите за изпитване на почвите in situ могат да бъдат напълно
конкурентноспособни в сравнение с лабораторните методи поради бързината на изпитването и по-
голямата достоверност на получените резултати. В някои случаи, при отговорни обекти, проектирани в
сложни условия, определянето на свойствата на почвите in situ е задължително, а получените
характеристики са меродавни за проектирането.
При строителство върху терени, изградени от почвени пластове, от които не е възможно да се
вземат ненарушени почвени проби (пясъци, свързани почви в течно-пластична и течна консистенция,
почви при дъното на водни басейни и други подобни) е наложително да се провеждат опити in situ.
Методите на изпитване in situ,или наречени още полеви методи, могат да се класифицират като
директни и косвени. Към директните обикновено се отнасят щамповите изпитвания, срязване на място и
други, при които като пряк резултат се получават и почвените характеристики. При косвените методи се
използват уреди, чрез които се определят нестандартни характеристики, а за физикомеханичните
показатели се прилагат корелационни зависимости. Към тази група се отнасят пенетрационните опити,
геофизичните методи и други. По-долу е направено кратко описание на най-масово прилаганите методи
за изследване на почвите in situ.

7.1. Директни методи за определяне на механичните свойства на почвите.

7.1.1.Пробно натоварване със щампа.

Натоварването с щампа е напълно аналогично на натоварването на земната основа от
плоскостните фундаменти. То се извършва с корави метални щампи (плочи), обикновено кръгли, с площ
до 1,00m2. Чрез това изпитване се определят деформационните характеристики на земната основа като
деформационни модули, коефициент на леглото и други.
Изпитванията могат да се извършват при всички видове почви, на различни дълбочини,
включително и в сондажи. По-достоверни характеристики се получава, ако дебелината на изследвания
пласт е най-много 2D (D е диаметърът на щампата). Опитна постановка на повърхностно щампово
изпитване е показана на фиг.7.1.

Фиг. 7.1. Схема на пробно натоварване с щампа.

Проф. Трифон Германов, Земна механика. Определяне свойствата на почвите in situ Стр. 52

Натоварването при щамповите изпитвания е статично. То се осъществява посредством

хидравлични крикове или преси, опрени в неподвижна конструкция, която поема реакцията от
натоварването. За такава конструкция могат да се използват специално подредени затежаващи елементи,
анкерни пилоти, тежки превозни средства и други. За изпитването на един почвен пласт се провеждат
най-малко 2-3 щампови изпитвания.
Натоварването върху основата е равномерно разпределено и се прилага на стъпала с
предварително определена интензивност, обикновено от 25кРа до 100кРа в зависимост от вида на
почвата. При всяко стъпало се изчаква “условна консолидация” (затихване на деформациите до скорост
0,1mm за 1-2 часа). След това се прилага следващото стъпало с по-висока интензивност. Опитът
продължава до загуба на устойчивост или до достигане на натоварване, достатъчно за целите на
изследването.
Слягането на щампата се измерва с индикаторни часовници в най-малко три точки. За меродавен
резултат се приема средно аритметичното слягане. Регистрираните резултати обикновено се представят
графично, както е показано на фиг.7.2. На тази фигура са изчертани три зависимости: “време-слягане”
s=f(t), “време-натоварване” p=f(t) и “натоварване-слягане” s=f(p). От анализа на тези криви се правят
съответни изводи или се изчисляват деформационните характеристики на почвата.

Фиг. 7.2. Графично представяне на резултатите от пробно натоварване.

p=f(t)- диаграма “време-натоварване”; s=f(p)- диаграма “натоварване-слягане”; ∆p - стъпало на натоварване;
∆s - слягане за съответно стъпало на натоварване; ∆t - интервал на натоварване.

За определяне на модула на обща деформация се използва част от диаграмата s=f(р), където тази
зависимост е почти линейна (напр. до т.а). Прилага се формулата:

∆p
(7.1) E0 = (1- ν2)ω.D , [kPa],
∆s

където: ν е коефициентът на Poisson, който може да се приеме съгласно таблица 1 (компресионни

свойства); ω зависи от формата и коравината на щампата (за корава кръгла щампа ω=0.8); D е
диаметърът на натоварващата плоскост (при щампи с правоъгълна форма, вместо диаметъра във
формула 7.1 се използва A , А е площта на щампата); ∆p и ∆s във формулата са проекциите на
използваната част от диаграмата върху осите на натоварването и деформацията (координатите на т.а).
Коефициентът на леглото (величина, която се ползва при решаване на задачи, свързани с
взаимодействието между конструкции и приета за еластична, земна основа) може да се определи с
израза:

∆p
(7.2) ks = , [kPa/m].
∆s

Следва да се отбележи, че опитът пробно натоварване с щампа, независимо от неговата

трудоемкост и значителни разходи, дава по-достоверни резултати от обикновените компресионни опити.
Проф. Трифон Германов, Земна механика. Определяне свойствата на почвите in situ Стр. 53

7.1.2. Пробно натоварване със заливане.

Определянето на деформационните характеристики in situ на пропадъчни почви се извършва с
пробно щампово натоварване, комбинирано с намокряне на основата, подобно на методиката, описана в
(компресионни свойства).
За определяне на показателите на пропадъчността на льосовите почви се използва щампа с по-
големи размери (диаметър от 1,00m до 2,00m). С цел равномерно навлажняване между щампата и
пропадъчната почва (льоса) се полага тънък пласт от дрениращ материал (обикновено пясък). Опитът
започва със стъпаловидно нарастващо натоварване, като се измерват крайните деформации, при
съответните критерии за затихване. Пълното (крайното) натоварване обикновено отговаря на очакваното
напрежение след изграждане на сградата или съоръжението. След затихване на деформациите при
крайното стъпало на натоварване, основата се залива с вода и след определено време се измерва
деформацията на полученото пропадане. Отношението на слягането на щампата преди и след заливане
(Sa и Sb) се нарича показател на пропадъчността М .

Фиг.7.3. Пробно натоварване със заливане

а.“метод с една крива”;
Зависимост натоварване - слягане. sa - средно слягане на щампата преди намокряне;
sb - средно слягане (пропадане) на щампата след намокряне.
б.“метод с две криви”;
“1” - зависимост “натоварване-слягане” при естествена влажност на льосовата основа;
“2” - зависимост “натоварване-слягане” на намокрен льос.

Sb
(7.3) M = .
Sa

Абсолютната стойност на пропадането е

(7.4) ∆S = Sb - Sa .

За приложеното натоварване почвата се счита за пропадъчна, ако едновременно са изпълнени

условията:

М > 5;
(7.5) ∆S ≥ 0,03 m.

Когато при провеждане на опита се използват малки щампи, пробното натоварване със заливане
може да се осъществи по двете известни схеми - “с една крива” или “с две криви” (Фиг.7.3).
По схемата “с една крива” натоварването се прилага стъпаловидно до 200кРа (max. 400кРа), в
зависимост от очакваното натоварване от геоложки и полезни товари за съответната кота. След
достигане на условна консолидация, почвата в основата се водонасища и се измерва крайната
деформация на пропадането.
По схемата “с две криви” се извършват два независими опита - върху един и същи почвен пласт, на
еднаква дълбочина и минимално разстояние между щампите 5,0 - 6,0m. При едната щампа опитът се
Проф. Трифон Германов, Земна механика. Определяне свойствата на почвите in situ Стр. 54

провежда по схемата “с една крива”, а при другата натоварването започва след предварителното
заливане на основата с вода.

7.1.3. Срязване на място.

Чрез този метод се определят характеристиките на якостта на срязване на свързани и несвързани
почви, несъдържащи фракции по-големи от 80mm. Изпитването може да се извършва на различни
дълбочини, в изкопи, тунели, галерии и други места. Натоварващите устройства и измервателните уреди
заемат големи пространства, което ограничава масовото прилагане на метода.
Основните схеми, по които се провежда изпитването, са представени на фиг.7.4.

Фиг. 7.4. Схеми на изпитване - срязване на място.

а) срязване по пласт в основата; б)срязване в галерия;
в)зависимост τ=f(λ) при определено σ.
1 - почвен масив; 2 - крикове; 3 - опорна конструкция; 4 индикатори за измерване на хоризонталните деформацииλ.

Вертикалното натоварване, прилагано преди срязването, е възможно да се осъществи по различни

начини. Поставят се тежести (напр. метални или стоманобетонни елементи) или се товари чрез маслен
крик, опрян в специална опорна конструкция. Големината на вертикалния товар се подбира така, че в
повърхността на срязване да се получи напрежение в границите от 100 до 200кРа. В зависимост от вида
на почвите или условията на експлоатация може да изчаква (или да не се изчаква) затихване
(консолидация) на деформациите. Консолидирано изпитване се препоръчва за несвързани почви и за
свързани почви с показател на консистенция Ic >0,25.
Хоризонталното натоварване се осъществява с крикове. Когато се използват повече от един крик,
следва да се осигури тяхното едновременно действие. Хоризонталният товар се увеличава стъпаловидно,
като едновременно с това се измерват хоризонталните премествания. Разрушението, т. е. срязването, се
установява съобразно големината на измерените премествания. Принципът на срязване по схемата на
фиг. 7.4 е същият, както при апарата за плоскостно срязване, т.е., по същата методика може да се
определят якостните параметри - ъгъл на вътрешно триене и кохезия. В случая в много по-голяма степен
се гарантира достоверност на получените резултати.

7.1.4. CBR - изпитване.

Този метод се прилага за сравнително бърза оценка на качествата на земната основа главно в
транспортното строителство. Определя се т.н. “калифорнийско отношение за носеща способност” - CBR
(California Bearing Ratio). Той дава относителната носимоспособност на почвите по отношение на
стандартна основа от трошен камък, който се използва главно в строителството на пътища и аеродруми.
Чрез CBR се изпитват повърхностно естествени или изкуствено уплътнени пластове от почви и други
материали. Изпитването се състои в измерване на големината на усилието за потъване с постоянна
скорост на корава щампа със сечение 20cm2 на дълбочина 2,5mm за време от 2min. Показателят CBR
представлява отношението (в проценти) на измереното натоварване p и pst, което за стандартната
трошенокаменна основа е равно на 7000kPa.
Проф. Трифон Германов, Земна механика. Определяне свойствата на почвите in situ Стр. 55

p
(7.6) CBR = .100 ,%.
p st

В зависимост от стойността на CBR, качествата на земната основа се оценяват съгласно таблица 1.

Таблица 1. Годност на земната основа съгласно CBR.

CBR, Земна основа

%
2-4 много лоша
4-7 лоша
7 - 15 средна
15 - 40 добра
40 - 100 отлична

Съществуват корелационни зависимости за определяне и на други характеристики на почвите по

резултатите от CBR. Уредът има и лабораторен аналог.

7.2.Косвени методи за определяне механичните свойства на почвите.

Тази група методи има предимството, че са по-евтини и създават възможност за автоматизиране на

изследванията и достигане до по-голяма дълбочина. Основният принцип тук е, определянето на някои
косвени характеристики, а останалите се определят чрез корелационни зависимости.

7.2.1.Пенетрация.
Този вид проучвания са намерили много широко приложение, поради факта, че могат да се
проучват почвени пластове на много голяма дълбочина (повече от 20,0m) и възможностите да се
автоматизират редица операции при изпитването. Наименованието им се основава на латинската дума
penetratio - проникване.
Уредът, с който се извършва опита се нарича “пенетрометър”. Това е металически конус или
тръба (щанга), които проникват в почвата чрез различно въздействие: завинтване, натиск, удар. По-
широко приложение са намерили статична и динамична пенетрация.

7.2.1.1. Статична пенетрация.

Съпротивлението при проникване (пенетрация) в почвите се счита за един от важните критерии за
тяхната геотехническа оценка. Когато силата за осъществяване на проникването е постоянна или
равномерно увеличаваща се, пенетрацията се нарича статична.
Чрез статичната пенетрация могат да се изследват свързани и несвързани почви с различна
консистенция и плътност. С пенетрометрите, в зависимост от техния капацитет, се изпитват почви на
различна дълбочина. Съобразно с големината на силата, с която се осъществява проникването,
пенетрометрите се подразделят на различни класове: до 25kN, до 50kN, до 100kN, до 200kN и т. н.
Леките уреди могат да бъдат с ръчно задвижване, но практически всички съвременни пенетрометри са в
голяма степен механизирани. Най-модерните от тях имат възможности за отчитане на допълнителни
данни, за автоматично записване и обработка на резултатите и др.
С пенетрометри могат да се изследват и почви при наличие на открити води (например под дъното
на реки или морета). В тези случаи пенетрацията се извършва от специални площадки, понтони или
плаващи съдове.
Основните елементи на статичните пенетрометри са: опорна конструкция, устройства за
натоварване и отчитане на приложените сили, щанги и конусен накрайник (конус). По време на работа
опорната конструкция трябва да бъде неподвижна. Това се постига чрез анкерирането й в почвата
посредством винтови анкери или чрез монтиране на пенетрометъра върху тежко превозно средство.
Натоварването се осъществява от преместваем блок, а големината на прилаганото усилие се измерва с
манометри или други по-модерни измервателни уреди. Щангите са тръбни, с външен диаметър 3,57cm.
Проф. Трифон Германов, Земна механика. Определяне свойствата на почвите in situ Стр. 56

Вътре в тръбата свободно се придвижва втора (плътна) щанга. Чрез нея може да се забива конусът,
чийто основни геометрични размери са стандартизирани (ъгъл на образуващата 600 и диаметър в
основата също 3,57cm).
Опитът се провежда в следната последователност:
• чрез вътрешната щанга се забива конусът на дълбочина няколко сантиметри, при което се измерва
върховото съпротивление q;
• забива се самостоятелно тръбната щанга, като се регистрира околното триене f за цялата дълбочина
до конуса;
• едновременно се забиват тръбата и конусът, при което се отчита пълното съпротивление на
проникване.
Показаният на фиг.7.5 механичен конусен пенетрометър е известен в практиката като тип
“холандски”. Той е усъвършенствуван от Begemann и има някои предимства пред други стандартни
пенетрометри. Например: при натоварване на вътрешната щанга проникването на първите сантиметри
дава върховото съпротивление, след което се увлича муфата на конуса, така че в отчета се добавя
локалното триене близо до върха. Придвижването на тръбата дава пълното триене по цялата тръба,
респективно пълното околно съпротивление. Установяването на локалното триене в основата на конуса
е важна допълнителна информация за анализа на резултатите от пенетрацията.
Резултатите от опита се представят графично, като околното триене и върховото съпротивление
се записват във функция от дълбочината на проникване на пенетрометъра (фиг.7.6).

Фиг. 7.5.Конус на Begemann.

Основни фази на проникване и измервани величини.
q - върхово съпротивление; f - околно триене.
Проф. Трифон Германов, Земна механика. Определяне свойствата на почвите in situ Стр. 57

Фиг. 7.6. Графично представяне на резултатите от статичната пенетрация.

Диаграми на изменението на върховото съпротивление q и околното триене f в дълбочина.

Чрез резултатите от статичната пенетрация е възможно да се определи и ъгълът на вътрешно

триене на пясъците (Фиг.7.8). В техническата литература могат да се намерят графики за определяне на
характеристиките (якост на срязване, консистенция и пр.) на свързаните почви в зависимост от
резултатите от статичната пенетрация.

Фиг. 7.7. Диаграма на А.v.d.Berg за определяне вида на почвата по данни от статична пенетрация

Фиг. 7.8. Диаграма за определяне ъгъла на вътрешно триене на пясъци

Проф. Трифон Германов, Земна механика. Определяне свойствата на почвите in situ Стр. 58

7.2.1.2. Динамична пенетрация.

При динамичния пенетрометър проникването в почвата се осъществява чрез удари на една тежест
(баба) върху наковалня, която чрез строен прът (щанга) ги предава на върха на пенетрометъра. Масата и
височината на падане са стандартизирани. При динамичния пенетрометър, за разлика от статичния
отпада закотвянето му в земната основа; устройството му е по-проста; той самият е по-лесно преносим,
което предполага възможност за изпитване и в труднодостъпни места..
Динамичният пенетрометър прониква сравнително по-лесно в здрави почви, отколкото статичния.
Затова той е подходящ за почви, които съдържат чакъл и в които статичния пенетрометър отказва да
действа.
В зависимост от устройството на върха им различаваме тръбни и конусни динамични
пенетрометри.
Тръбният пенетрометър е създаден от Terzaghi. Намерил е широко приложение в САЩ, където е
известен под името SPT (Standard Penetration Test). Той е въведен в САЩ през 1922г., по-късно е
усъвършенствуван и в днешно време получил масово приложение в световната практика. Той се
използва за комплексна оценка на свойствата на строителните почви. Основен критерий за това е броят
на ударите N за проникване на стандартен тръбен накрайник на дълбочина един фут (1,0ft≈0,305m).
Предимство на опита е, че при него чрез накрайника се изважда и почвена проба. Тя е с нарушена
структура, но може визуално да бъде оценена и да се определят някои физични характеристики (водно
съдържание, консистентни граници, зърнометричен състав и др.).
Пенетрометърът за SPT има следните характеристики: маса на ударната част - 63,5kg; височина на
свободно падане - 76,2cm; тръбен накрайник с дължина 81,3cm; външен и вътрешен диаметър съответно
5,08 и 3,5cm.
В отделните страни се използват различни уреди, които имат различни параметри. С цел
постигане на определено унифициране на инструментариума и сравнимост на резултатите, на
международната конференция по проблемите на пенетрацията (гр. Орландо, САЩ, 1988г) бяха приети
препоръчителни характеристики на оборудването на динамичните пенетрометри. Схема на формите на
конусните пенетрометри е представена на фиг.7.8, а параметрите на различните марки са дадени в
таблица 2.
Като основна характеристика при динамичната пенетрация се използва броят на ударите за
проникване на единица дълбочина (10cm или 1,0ft=0,305m).

Таблица 2.Характеристики на конусните динамични пенетрометри.

Тип пенетрометър
Характеристики Мярка лек среден тежък свръх
тежък
Сигнатура - DPL DPM DPH DPSH
Маса на ударната част kg 10 30 50 63.5
Височина на падане m 0.5 0.5 0.5 0.75
0
Ъгъл при върха на конуса 900 900 900 900
Диаметър на основата на конуса mm 35,7 35,7 43,7 51,0
Диаметър на щангите mm 26,0 26,0 34,0 43,0

Резултатите от динамичната пенетрация се представят графично, както е показано на фиг.7.10,

където с N е означено броят на ударите за проникване на 30,5cm. Получената стъпаловидна графика се
нарича “линия на ударите”. При интерпретация на резултатите тя обикновено се замества с друга,
коригирана линия, в която се приемат усреднени стойности за броя на ударите в границите на
съответните почвени пластове.
Проф. Трифон Германов, Земна механика. Определяне свойствата на почвите in situ Стр. 59

Фиг. 7.9. Форма и размери на конусните пенетрометри

7.10. Графично представяне на резултатите от динамическата пенетрация .

N - брой на ударите за проникване на 30cm; Nср - усреднен брой на ударите.
Проф. Трифон Германов, Земна механика. Определяне свойствата на почвите in situ Стр. 60

Освен броят на ударите N, като основен показател при динамичната пенетрация се приема и
“условното динамическо съпротивление” pd. То се изчислява за всеки участък на коригираната линия на
ударите, или на всеки 10cm дълбочина. Условното динамическо съпротивление се изчислява с израза:
G12 .H
(7.7) pd = (kN/m2),
e.(G2 − G1 ). A

където:
G1 е теглото на ударната част, в kN;
Н- височината на падане, в m;
e - “отказът” (забиване за един удар), в m;
A - площта на основата на конуса в m2;
G2 - теглото на щангите, наковалнята и тръбите, взето заедно, в kN.

Подобно на фиг.7.10 може да се изчертае линията на условното динамично съпротивление. От нея

съответно се определят някои физикомеханични характеристики на почвите в границите на отделните
пластове, като се прилагат корелационни зависимости. Например, естествената плътност на пясъците се
дефинира съгласно таблица 3, а за определяне на обемната плътност на скелета им може да се използва
изразът:

(7.8) ρd = 1,49 + 0,0175pd (g/cm3),

където pd е в дименсия MPa.

По резултатите от динамичната пенетрация, могат да се определят и други характеристики на

почвите (плътност на пясъци, консистенция на свързани почви, недренирана якост на срязване и други)
Модулът на обща деформация за пясъци, в зависимост от условното динамично съпротивление
може да се определи съгласно таблица.3. За свързаните почви, съобразно вида и състоянието им E0=(2,0÷
6,0)pd.

Таблица 3. Плътност на пясъците в зависимост от pd

pd
Вид пясъци Плътност
MPa
Едри и среднозърнести,
3,5 Рохкави
независимо от 3,5 - 12,5 Средноплътни
влажността 12,5 Плътни
Дребнозърнести 3,0 Рохкави
малко влажни 3,0 - 11,0 Средноплътни
11,0 Плътни
Дребнозърнести, 2,0 Рохкави
водонаситени и прахови, 2,0 - 8,5 Средноплътни
малко влажни 8,5 Плътни
Проф. Трифон Германов, Земна механика. Определяне свойствата на почвите in situ Стр. 61

Таблица 4.Модул на обща деформация (Е0, МРа)

на пясъци в зависимост от pd
Условно динамично
Пясъци съпротивление
pd , MPa
2,5 3,5 7,0 11,0 14,0 17,5
Едро- и средно-зърнести 16-20 21-26 34-39 44-39 44-49 55-60
Дребно-зърнести 13 19 29 35 40 45
Прахови 8 13 22 28 32 35

При изследване на по-здрави пластове, включително и такива с едри чакъли и валуни, към уреда се
монтира конус с ъгъл при върха 600. Тогава опитът се дефинира като CPT (Cone Penetratiоn Test).

Резултати от изпитване със стандартен пенетрационен опит SPT.

Тръбният накрайник за изпитване по метода SPT е показан на фиг. 7.11.

Фиг. 7.11. Стандартен тръбен накрайник за изпитване по метода SPT

По резултатите от SPT се дефинират различни физикомеханични характеристики на почвите. За

пясъците, например, от диаграмата на динамичното съпротивление, могат да се определят ъгълът на
вътрешно триене и плътността (фиг.7.12)

Фиг.7.12.Диаграма за определяне на ъгъла на вътрешно триене и плътността по SPT

Проф. Трифон Германов, Земна механика. Определяне свойствата на почвите in situ Стр. 62

В зависимост от N може да се изчисли модулът на обща деформация с израза:

(7.9) E0 = 21 + 1,06.N, MPa.

За свързаните почви Terzaghi & Peck препоръчват определянето на консистенцията да се извършва

съгласно таблица 8.
В специализираната литература са цитирани различни разработени зависимости и графики за
определяне на якостните параметри, коефициента на порите и други характеристики на строителните
почви на основание на резултатите от SPT.

Таблица 5.Консистенция на свързаните почви по резултатите от SPT.

Съпротивление на Показател
пенетрация на
N консистенция Консистенция
бр/0.305m Ic
≤2 ≤ 0,25 течнопластична
2-4 0,25 - 0,50 мекопластична
4-8 0,50 - 0,75 среднопластична
8 - 15 0,75 - 1,00 твърдопластична
15 - 30 >1,00 полутвърда
>30 >1,00 твърда

7.2.2. Срязване с крилчатка.

Крилчатката представлява кръстовидна лопата със заострен долен ръб, която се забива в почвата и
след това чрез въртене предизвиква срязване по цилиндрична повърхнина. В литературата на английски
език този опит е известен като “vane shear test”. Опитът се извършва предимно в дъното на сондаж,
чийто диаметър е по-голям от този на крилчатката. В зависимост от дълбочината на забиване (мерена от
дъното на сондажа) срязването може да се осъществи по пълна цилиндрична повърхнина или по околна
цилиндрична повърхнина и една основа.
Изпитването на срязване с крилчатка се прилага най-често при глинести почви в течнопластична
или меко-пластична консистенция. Този метод не е възможен при по-твърдите свързани почви, както и
при пясъци и чакъли. За посочените меки глини (включително и тини) методът се явява един от най-
целесъобразните, поради големите трудности, свързани с вземането на ненарушени проби от тях.
Изпитването с крилчатка се използва за дефиниране главно на две якостни характеристики:
върхова и остатъчна якост на срязване. Този опит не позволява отделно определяне на параметрите на
якостта на срязване - ъгъл на вътрешно триене и кохезия. Предвид ниските стойност на ъгъла ϕ при
почви в течнопластична и мекопластична консистенция се допуска при тези почви якостта на срязване
да се дефинира само с кохезията (приема се ϕ ≈0). Т.е., срязването с крилчатка се прилага предимно за
определяне големината на кохезията на т.нар. слаби почви.
Опитът “срязване с крилчатка” може да се извърши на дълбочини до 10-12m. Крилчатката се
забива чрез натиск в дъното на сондажа. Завъртането й се извършва със специално устройство, ръчно.
Скоростта на въртене не бива да бъде по-голяма от 0,30/sec (един оборот за 20min). Въртящият момент,
респ. силата, която го създава, се измерва с динамометър. След едно пълно завъртане се определя
максималният въртящ момент Mmax. След пълното завъртане крилчатката се завърта още два-три оборота
със скорост 30/s (3600 за 2 min), при което се отчита остатъчният момент Mr .
Размерите на крилчатката (кръстовидната лопата) могат да бъдат различни. Схема на работното
устройство на уреда е показана на фиг.7.13. Обикновено се приема отношение на височината към
радиуса H/R=2.
При срязване по пълна цилиндрична повърхнина якостта на срязване (съответно кохезията) се
определя с израза:
Проф. Трифон Германов, Земна механика. Определяне свойствата на почвите in situ Стр. 63

M
(7.10) cu ≈ τ u = .

2
2π .R 2 ( H + R)
3

При срязване по околна цилиндрична повърхнина и една основа

M ,
(7.11) cu ≈ τ u =
1
2π .R 2 ( H + R)
3

където с H е означена само забитата част от лопатата.

Фиг. 7.13. Схема на крилчатка

В горните формули с М са означени съответно върховата (Mmax) или остатъчната (Mr) стойности на
въртящия момент, при което ще се получат върховата или остатъчната стойности на кохезията.

7.2.3. Пресиометрия.
Пресиометрията е метод, чрез който могат да се определят деформационните и якостните
характеристики на почвите. Използва се уред, наречен пресиометър (въведен от Kogler и
усъвършенстван от L. Menard), посредством който на избрано място в предварително прокаран сондаж,
почвата се натоварва странично. Чрез него обикновено се изпитват почви на дълбочина до 20m.
Устройството на класическия тип пресиометър включва следните елементи (фиг.7.14): външно
защитен трикамерен каучуков балон, довеждащи тръби, манометри за измерване на налягането и
цилиндри с вода и сгъстен въздух. При работа в сондажа се спуска трикамерният балон до нивото, при
което ще се провежда опитът. Това е възможно, тъй като предварителният сондажен отвор се изпълнява
с диаметър 10-15mm по-голям от този на пресиометъра. От цилиндъра със сгъстен въздух се подава
налягане към водния цилиндър и директно към двете крайни въздушни камери на пресиометъра.
Средната камера е свързана с водния цилиндър и налягането в нея се осъществява от водата.
Налягането на въздуха и водата в камерите е практически равно. То може да се подбира на желани
равнища, да се поддържа постоянно, или да се променя.

В резултат на равномерния хоризонтален натиск, който пресиометърът упражнява върху стените

на сондажа, почвата се уплътнява и съответно нараства обемът (диаметърът) на камерите. Чрез
вентилите на бутилката за сгъстен въздух налягането се поддържа постоянно около две минути. След
това се преминава към по-високо стъпало на натоварване, като процедурата се повтаря. Успоредно с
това се регистрира промяната на нивото на водата в цилиндъра, т. е. промяната на обема на водната
камера на пресиометъра. Разликата ∆V може да се установи точно за всяко стъпало на натоварване.
Опитът приключва окончателно при достигане на големи деформации (примерно при нарастване на
Проф. Трифон Германов, Земна механика. Определяне свойствата на почвите in situ Стр. 64

обема с 25% над първоначалния обем) Препоръчва се изпитването да бъде организирано така, че
измерванията да бъдат направени на не по-малко от 10-15 нива.

Фиг. 7.14. Схема на пресиометър (а).

1 - въздушни камери; 2 - водна камера; 3 - довеждащи тръби; 4 - бутилка със сгъстен въздух; 5 - воден цилиндър;
6 - манометри.
Построяване на граничните окръжности на Mohr по данни от пресиометричен опит (б).

Фиг.7.15. Диаграма от проведен пресиометричен опит

∆V - изменение на обема на водната камера при опита; р - странично налягане упражнявано от пресиометъра.
ОА-участък на възстановяване на естественото състояние на почвата; АВ – участък на еластична деформация;
ВС – участък на пластична деформация

От получените данни се изчертава зависимостта p=f(∆V) (фиг.7.15) или аналогична p=f(∆r).

Показаната на фиг.7.14 диаграма има три основни участъка: ОА, при който се извършва възстановяване
на естественото напрегнато състояние на почвата около пресиометъра; АВ- характеризиращ се с почти
линейна връзка между напреженията и обемните деформации; ВС - участък на пластичните деформации.

За определяне на модула на обща деформация се използва линейният участък АВ от диаграмата.

Ако ∆p е хоризонталната проекция на натоварването, на което съответствува деформация ∆V, модулът
на обща деформация ще се определи с израза
Проф. Трифон Германов, Земна механика. Определяне свойствата на почвите in situ Стр. 65

2V0 ∆p ,
(7.12) E 0 = (1 − ν 2 )
∆V

където ν е коефициентът на Poisson, а V0 е началният обем на камерата.

Сравнен с модула на обща деформация, получен за същите условия чрез щампа,
пресиометричният модул е значително по-малък. Разликата намалява, ако се подбере по-малка отсечка
∆p в началото на интервала АВ. По мнение на специалисти, полученият по формула (7.12) модул следва
да се умножи с корекционен коефициент 2,5 - 2,0, съответно за почви с порен коефициент, изменящ се в
границите 0,5 - 0,8.
С пресиометъра могат де се определят и параметрите на якостта на срязване се използва
диаграмата p=f(∆r) в участъка на пластичната деформация, като чрез специална процедура се изчертават
граничните окръжности на Mohr (Фиг.7.14б).
В съвременното геотехническо инженерство се използуват и други полеви методи за определяне
свойствата на строителните почви. Специално следва да се отбележи прилагането на геофизичните
методи (сеизмични, електрични, радиоактивни и други) за проучване, които тук не се разглеждат.
Информация по тези въпроси може да се намери в специалната литература.

Л И Т Е Р А Т У Р А.

1. Балушев Б., и др. “Земна механика”. Техника, С., 1975.

2. Балушев Е., Германов и др. “Земна механика”. УАСГ, С., 1999.
3. БДС 676-75. “Почви строителни. Класификация”.
4. Бейков М., “Определяне свойствата на строителните почви “на място””. С., “Техника”, 1968.
5. Венков В. “Земен натиск”. Техника, С., 1977.
6. Коган А., А. “Расчетньiе характеристики грунтов”. Стройиздат, М., 1985.
7. Плоско фундиране. “Правилник за проектиране (2-03-01)”. БСА, кн. 1-2,1983.
8. Рубинштейн А. Я., Б. И. Кулачкин. “Динамичское зондирование грунтов”. М., Недра, 1984.
9. Руководство по проектированию оснований зданий и сооружений. Стройиздат, М., 1978.
10. Санглера Г. “Исследования грунтов методом зондирования”. М., 1977 (превод от френски).
11. Трофименков Ю. Г., Л. Н. Воробков. “Полевьiе методьi исследования строительньiх свойств
грунтов”. М., Стройиздат, 1981.
12. Цьiтович Н. А. “Механика грунтов”. Вьiсшая школа, М., 1979.
13. British Standard 1377. “Method of test for Soils for Civil Engineering Purposes”. British Standard
Institution, London, 1975.
14. Costet J., G. Sanglerat. “Cours practique de mecanique des soils”. Dunod technique, Paris, 1975.
15. Ervin M. “In situ Testing for Geotechnical Investigations”. Rotterdam, Balkema, 1983.
16. ENV 1997-7.3. Geotechnical design. Part 3. Design assisted by field tests, 2002.