Professional Documents
Culture Documents
93
Фиг.1.Схема на строително
инженерно съоръжение
1.Видове деформации.
du 1
= [σx ν σy + σz)];
dx E
dv 1
(1) = [σy - ν σz + σx)];
dy E
dw 1
= [σz - ν σx + σy)];
dz E
където
• u, v, w са преместванията на точка с координати (x, y, z) по посока на трите оси x,y,z (z
е вертикалната ос);
• σx , σy , σz - нормални напрежения;
• Е - модулът на линейната деформация, който се заменя с модула на обща деформация
E0;
• ν - коефициент на Poisson.
dw dz
(2) dz = [σz - ν σx + σy)],
dz E0
а пълната стойност на слягането се получава чрез интегриране на (2) в границите от 0 до
∞.
Фиг.3.Напрежения
и деформационни модули в
многопластова среда
σ σ σ
(3) ds = z − ν x + y dz.
E0 z E
0 x E0 y
z i + hi
σ σ σ y
(4) ∆hi=S= ∫ z − ν x + dz.
zi E0 z E
0x E0 y
Haσ σ σ y
(5) S = ∑ z − ν x + hi,
0 E
0 E
0 E 0
а за равнинната задача -
Ha
σ ν σx
(6) S= ∑ (1 − ν 2 ) z − hi.
0 E0 1 − ν E0
Замяната на променливите във всяка точка модули E0с постоянни средни величини
означава приемане на линейно деформируема еднородна почва в обхвата на всеки пласт с
дебелина h. Въвеждането пък на постоянни средни стойности за напреженията е
равностойно със заменяне на всеки интервал h на криволинейния график σ чрез линейни
отсечки (фиг.4), чиято средна ордината е меродавната стойност σ .
Изчисляването на слягането с формулите (5) за пространствената задача е
целесъобразно, ако съоръжението с голяма чувствителност към деформациите е
фундирано в слаби почви ν >0.3 при условие, че L<3B и Ha>0,5B, а с формулите (6) за
равнинната задача - ако L>3B и Ha>5B (L и B са страни на основната плоскост на
фундамента, Ha - дебелина на деформируемия пласт).
Проф. Трифон Германов, Земна механика. Деформации на земната основа. стр. 99
Фиг.4.Усредняване на
напреженията и
деформационните модули
(7) σz = 0.2σγ .
Когато на тази дълбочина или непосредствено под нея е разположена по слаба почва с
модул на обща деформация E0<5 MPa, активната зона се увеличава до дълбочината, при
която
(8) σ σγ .
б. За хидротехнически съоръжения.
При големите основни плоскости на фундаментите и съоръженията в
хидротехническото строителство дълбочината на активната зона е относително по-малка и
се определя до дълбочината, при която
(9) σz = 0.5σγ .
Проф. Трифон Германов, Земна механика. Деформации на земната основа. стр. 100
Фиг.5.Активна зона на
деформациите
в. За мостове.
Приема се условието (9).
За определяне на активната зона се дават и други начини (условия), но тяхното
използване в замяна на нормативния начин се нуждае от обосновка.
σz σz
(10) ∆h = h= h,
E0 z E0
e1 - e2 = mv p.
1 1 1 + e2
Ah1 = Ah2 ; или h2 = h1 .
1 +e1 1 + e2 1 + e1
1 + e2 e −e
∆h = h1 − h2 = h1 1 − = h1 1 2 .
1 + e1 1 + e1
p.h
∆h = , което е идентично с (10).
M
Ha
σ z ,i
(11) S= ∑E
0
hi .
0 ,i
n n
σ zi
(12) SМ ≡wM= β ∑ ∆h
1
i = β∑
1 E 0i
hi
където
• SМе слягането (вертикалното преместване wM) на точка M от товарната плоскост или
извън нея (фиг. 6);
• ∆hi - слягането на i-тия почвен пласт с дебелина hi, мерена по вертикалата през т. M;
• σzi - вертикалното нормално напрежение от външното натоварване, изчислено в
средната точка на i-тия пласт, която е на дълбочинаzi под товарната плоскост;
Проф. Трифон Германов, Земна механика. Деформации на земната основа. стр. 102
Числени примери.
За илюстрация на представената методика, съгласно метода на послойно сумиране
деформациите на отделните пластове, ще бъдат представени числени примери.
Завъртането на фундамента
Tgθ = (SD-SC)/L=(0,049-0,023)/4,0=0,065 rad.
1 −ν 2 ©
(13) S= ω p A,
E0
1 −ν 2
(14) S= pBω ,
E0
където В е широчината на основната плоскост на фундамента; при кръг B=2R; R е
радиусът на кръга. В табл.1 са дадени стойностите на коефициента ω за различни случаи.
ωc -за слягането на ъглови точки от натоварената плоскост при идеално огъваем
фундамент (EI =0);
ω0 -за максималното слягане в центъра на натоварената плоскост при идеално огъваем
фундамент (EI=0 );
ωm - за средното слягане на натоварената плоскост при идеално огъваем фундамент (EI=0)
;
ωconst - за слягането на безкрайно корав фундамент (EI=∞.).
Проф. Трифон Германов, Земна механика. Деформации на земната основа. стр. 106
1 − ν i2
n
(16) S= ∑ (k i − k i −1 ) ,
1 E0i
където
• S е слягането на корав (EI=∞.) фундамент с кръгла, правоъгълна или ивична основна
плоскост;
Проф. Трифон Германов, Земна механика. Деформации на земната основа. стр. 107
k i − k i −1
n
(17) S = Bpβ 1 ∑ .
1 E0i
За корекционния коефициент β1 се препоръчват стойности съгласно табл..3 в
зависимост от относителната дебелина на слегаемия пласт: m′=2H/B - при правоъгълни
фундаменти, или m′=2H/D - при кръгли фундаменти.
Дебелината на линейно деформируемия пласт Н се приема до повърхността на почви
с модул на обща деформация E0 >100МPa, които се считат за практически
недеформируеми. Когато E0е в границите 10÷100МPa и фундаментите са с големи размери
(B>10m), изчислителната дебелина на пласта се определя по формулите:
Таблица3.Стойности на корекционния
коефициент β1 във формула (17)
Когато върху слягащия се пласт стъпва идеално огъваем (EI=0)- ивичен или кръгъл
фундамент (фиг.11), който предава равномерно разпределен товар, слягането s на коя да е
точка от повърхността на пласта се определя със следните изрази:
1 −ν 2
(20) S= pBk ; (за ивица)
E0
1 −ν 2
(21) S= pDk , (за кръг) където:
E0
• Н е дебелината на слягащия се пласт;
• E0 - модул на обща деформация;
• ν коефициент на Poisson за същия пласт;
• В - широчината на ивицата;
• D - диаметърът на кръга;
• р - интензивността на равномерния товар;
• k - коефициенти от табл.4 в зависимост от 2x/B и 2H/B - за ивичен или от табл.5 в
зависимост 2r/D и 2H/D - за кръгли (тези таблици тук не се дават);
• x, r - разстояние на точката, в която се търси слягането от средата на ивицата, респ. от
центъра на кръга.
Проф. Трифон Германов, Земна механика. Деформации на земната основа. стр. 109
б.Правоъгълни фундаменти:
1 −ν 2 ML
(23) tgθ= kL ,
E0 (L / 2)3
Проф. Трифон Германов, Земна механика. Деформации на земната основа. стр. 110
1 −ν 2 Mb
(24) tgθ= kb ,
E0 (B / 2)3
където
• ML , Mb са моменти, действуващи по посока на страните L и B (ML=NeL; Mb=Neb - при
изразяване на моментите чрез ексцентрицитетите eL и eb на вертикалния товар и N) ;
• kL, kb - коефициенти, които се определят от табл.7 и 8 (тук не се дават) в зависимост от
формата на фундаментите (съотношението между страните n=L/B) и относителна
дебелина на пласта m’=2H/B .
Дебелината на слегаемия пласт се определя по формули (18) и (19). Когато земната
основа е изградена от различно деформируеми пластове, модулът на обща деформация E0,
и коефициента на Poisson ν с който се провеждат изчисленията, се определя с осредняване
на стойностите (средно тежестни стойности).
където
• nmp,i е обемът на макропорите, който се определя в средната точка на всеки междинен
пласт за вертикален товар pi=σγι+σzi ;
• σγι - геоложкият товар;
• σzi - напрежението от съоръжението в същата точка.
При земна основа, изградена изцяло от льосови почви, се постъпва по следния начин
(фиг.13).
Аналогично на активната зона Ha се определя дълбочината Hпр на онази част от
земната основа, която ще участвува в пропадането. Дълбочината Hпр е равна на
разстоянието от основната плоскост на фундамента до средното годишно ниво на
почвените води или до непропадъчен пласт (nmp,i≤ 1%), но не по-малко от активната зона
(Ha) по правилника.
Проф. Трифон Германов, Земна механика. Деформации на земната основа. стр. 111
n
(26) Sпр = ∑ m.n
1
mpi .hi ,
n
(27) Sнаб = ∑δ
i =1
hm,
ni i
където:
• δn,i е относителното набъбване вследствие намокряне на почвата на i-тия пласт; то се
определя в средната точка на всеки пласт hi за сумарно напрежение σΣ=σzi+σγι+σД (σzi -
напрежението в средата на i-тия пласт от натоварването на фундамента; σγι -
геоложкият товар за дълбочина от основната плоскост на фундамента до средата на
разглеждания пласт; σД - допълнително напрежение, предизвикано от влиянието на
теглото на ненамокрените части от почвения масив, разположен извън и около площта
на заливане;
• hi - дебелината на разглеждания i-ти пласт; приема се от 1.0 до 2.0 m;
• m - коефициент за условие на работа, който се приема: m=0,8 при сумарно напрежение
σΣ=0,05MPa; m=0,6 при сумарно напрежение σΣ=0,03MPa; за междинни стойности се
интерполира линейно;
• n- броят на пластовете, на които е разделена зоната на набъбване Hн.
ЛИТЕРАТУРА