SM 06 (Consol)

Проф. Трифон Германов, Земна механика. Консолидация и реология на почвите Стр.
114
Консолидация и реология на свързаните почви.

1. Същност на проблема.
Свързаните почви (глини, песъчливи глини и глинести пясъци, наречени още

“глинести почви”) са сложни дисперсни системи, които при натоварване имат поведение
различно от това на несвързаните (пясъци и чакъли). При действието на повърхностни и
обемни сили напрегнатото и деформирано състояние на свързаните почви не се формира
мигновено, а се изменя във времето в зависимост от механичните свойства на отделните
фази (твърда, течна и газообразна).
Може да се приеме, че деформациите на неводонаситени свързани почви (Sr≤0.8),
зависят главно от свойствата на твърдата фаза - почвеният скелет, неговата плътност,
свързаност, минерален и зърнометричен състав. В този случай, напрегнатото и
деформирано състояние на този вид почви може да се разглежда както при еднофазна
система.
При водонаситените почви (0.8<Sr≤1.0), деформациите са съпроводени с промяна на
съотношението между твърдата и течната фази, т. е., при определено напрегнато
състояние се получава отделяне (филтрация) на течната фаза (вода или флуид) от
почвените пори. В случай на пълно водонасищане (Sr=1.0). деформациите са възможни
само при създаване на условия за филтрация на водата.
Когато свързаната почва е трифазна (почвен скелет запълнен с течност и газ), нейните
деформации зависят освен от филтрацията и от свиваемостта на течността в почвените
пори, където въздухът или газовете са разтворени във водата.
Очевидно, формирането на напрегнатото и деформирано състояние на свързаните
почви е един сложен процес който трудно може да се опише цялостно с обобщен
теоретичен модел. Затова в земната механика се използуват различни модели, които в
известна степен отразяват реалните свойства на глинестите почви и с достатъчна за
практиката точност могат да се прилагат в проектирането.
В най-общ аспект, под консолидация в земната механика се разбира обемното
деформиране на многофазна глинеста почва, което при наличие на съответен
напорен градиент е съпроводено с филтрация на течността от почвените пори.
Проблемите за консолидацията на свързаните почви са обект на изследване още със
създаването на модерната земна механика от K.Terzaghi. Много изследвания са извършени
в тази област след Тerzaghi както в теоретичен, така и в приложен аспект. Получените
решения се базират главно на три основни принципа: ефективни напрежения; обемни
сили; осмотически сили .
Съгласно принципът на ефективните напрежения, при уплътняване на
водонаситена свързана почва в нея се формират две групи напрежения:
• напрежения в почвения скелет, наречени още ефективни напрежения, които
предизвикват обемна деформация (уплътняване) на почвата;
• напрежения в порната течност, наречени неутрални напрежения, които създават воден
напор и предизвикват филтрация (изтичане) на водата от почвените пори. Тези
напрежения се наричат още “порен натиск” или “порово налягане”.
Принципът на обемните сили също разглежда филтрационен процес и се основава

на предпоставката, че обемните сили, възникващи в процеса на консолидацията, са
следствие взаимодействието между твърдата и течната фази. Тази предпоставка е валидна
само за не напълно водонаситени почви, съдържащи в порите деформируема вода.
При осмотическия модел, свойствата на почвения скелет не се отчитат, а процесът
на деформиране се разглежда на основата на равновесието на външното натоварване с
концентрацията на разтвора на твърдите частици в течната фаза. Това приемане
Проф. Трифон Германов, Земна механика. Консолидация и реология на почвите Стр. 115
ограничава неговата приложимост само за финодисперсни глини в началния стадий на

уплътняване, когато контактите между отделните частици са относително слаби.
За целите на тази книга тук ще бъде разгледани само някои решения базиращи се на
принципът на ефективните напрежения, който е по-всеобхватен и позволява
математически опростявания при решенията.
2. Теория на Terzaghi за едномерната филтрационна консолидация.
Разработената от К. Тerzaghi теория се основава на следните предпоставки:

a) разглежда се напълно водонаситена почва (почвена маса) (Sr=1.0), чиито пори са
запълнени с несвиваема, хидравлически непрекъсната вода;
b) приема се, че почвения скелет е линейно деформируем, т.е. напреженията мигновено
предизвикват деформации;
c) почвеният скелет не притежава структурност и при мигновено прилагане на
повърхностен товар, в началния момент той изцяло се поема от водата в порите;
d) филтрацията на водата е ламинарна и може да се опише със закона на Darsy.
Следователно, теорията на филтрационната консолидация важи за недоуплътнени,

изцяло водонаситени слаби глинести почви.
2.1. Диференциално уравнение на едномерната задача на теорията на

филтрационната консолидация.
Разглежда се консолидацията на пласт с еднаква дебелина H, изграден от хомогенна

почва, лежащ върху водонепропусклива основа (скала), което означава, че при вертикално
натоварване филтрацията е във вертикална посока (Фиг. 1).
Напрегнатото състояние на този почвен пласт отговаря на компресионните условия, т.
е., важи законът за уплътняване:
(1) de = - mvdσ′ ,
където:
е - коефициент на порите;
mv - коефициент на уплътняване;
σ′ - ефективно напрежение.
Приемаме, че в началния момент, преди прилагането на равномерно разпределен

товар р, почвата е в геостатическо равновесие, т. е. порният натиск u е нула. Във всеки
следващ момент важи принципът на ефективните напрежения
(2) p = σ′ + u.
За елементарен пласт с дебелина dz, разхода на вода dq е равен на намаляване на

обема на порите dn във времето, т. е.
∂q ∂n
(3) =− .
∂z ∂t
Изразът (3) е основното съотношение за извода на диференциалното уравнение за

едномерната консолидация. Този израз представлява уравнението за непрекъснатост на
почвената маса.
Фиг.1.Схема на разпределение на ефективните напрежения (σ′) и неутралните напрежения

(u) във водонаситен почвен пласт, при равномерно разпределен товар за различни
интервали от времето
Съгласно законът на Darsy за елементарния пласт dz oт Фиг.1, където оста z е надолу,

а филтрацията нагоре можем да запишем
∂H
(4) q = -kf .
∂z
Като вземем предвид, че водният напор H е равен на неутралното напрежение u

разделено на обемното тегло на водата γw,
u
H= ,
γw
и заместим в (4), при постоянен коефициент на филтрация (kf = const), за лявата страна на
(3) получаваме:
∂q k f ∂ 2u
(5) =− .
∂z γ w ∂z 2
e
За дясната част на (3) използуваме зависимостта n= , откъдето ако се приеме
1+ e
1 1
≈ , (em - среден коефициент на порите) и при отчитане на (1) и (2) получаваме:
1 + e 1 + em
∂n m v ∂u
(6) = .
∂t 1 + e m ∂t
Като заместим (5) и (6) в (3) получаваме основното диференциално уравнение на

едномерната консолидация
∂u ∂ 2u
(7) = Cv 2 ,
∂t ∂z
където
(1 + em ) k f E0 k f
(8) Cv = =
aγ w γw
се нарича коефициент на консолидация (m2/s, m2/min, m2/d и т. н.). Той може да се

изчисли с израза (5.8) или да се определи опитно.
Уравнение (7) може да бъде изразено чрез ефективните напрежения т. е.
∂σ ' ∂ 2σ '
(9) = Cv , или
∂t ∂z 2
∂H ∂ 2H
(10) = Cv .
∂t ∂z 2
Намирането на функцията на порния натиск u(t,z), съответно на ефективните

напрежения σ’(t,z) или на водния напор H(t,z) се свежда до решаване на частно
диференциално уравнение от втори ред от вида (7).
Решението на (7) търсим по метода на Fourier при следните гранични условия (Фиг.
1):
• на повърхността на терена порният натиск е нула, а на границата на водоупора, порният
натиск има максимална стойност т. е.
(11) при z = 0, u(t,0)= 0; и
∂u
при z = H; = 0.
∂z
• началното условие следва от основните предпоставки на теорията
(12) за t=0, z ≠ 0, u(0, z)=p.
Формулирането на граничните условия (11) зависи от мястото на водопропускливия

пласт, т.е., дали имаме едностранна филтрация (Фиг.1) или двустранна филтрация (при
условие, че глинестата почва лежи върху водопропусклив пласт несвързана почва).
Съгласно методът на Fourier (известен от курса по Висша математика), функцията на
порния натиск се представя от вида:
u(t,z) = T(t).Z(z)
заместваме в (7): du/dt=T’.Z; d2u/dz2=T.Z”;
T’.Z=CvT.Z”; : T.Z
(1/Cv).(T’/T) = (Z”/Z)
полагаме двете страни на -α2 и получаваме две диференциални уравнения от вида:
(a) (T’/T) = - Cv. α2; (b) Z” + α2.Z = 0.
Да разгледаме първото уравнение
dT
= −Cvα 2 ; интегрираме от 0 до t.
T
t t
dT
∫0 T = −∫0 Cvα dt , решението на двата интеграла е от вида
2
ln(T) - ln(A) = - Cv.α2 или ln(T/A) =- Cv.α2;
антилогаритмуваме
T(t) = A.exp(- Cv.α2), което е решението на (а).
Уравнение (b) е линейно хомогенно диференциално уравнение от втори ред с

постоянни коефициенти. Неговият общ интеграл е от следния вид:
Z(z) = C1.sin(αz) + C2.cos(αz)
След обобщаване на произволните константи за функцията на порния натиск

получаваме
u(t,z) =exp(-Cv.α2.t)[C1.sin(αz) + C2.cos(αz)]
Константите С1 и С2 и параметъра α се определят от граничните условия (5.11) и

началното условие (5.12).
При z=0; u(t,z) =0.
Тъй-като exp(-Cv.α2.t)≠0, следва C1.sin(0) + C2.cos(0)=0.
sin(0)=0; cos(0)=1, следователно C2=0.
При z=h; du(t,z)/dz=0, (d/dz)[exp(-Cv.α2.t)[C1.sin(αz)]=0
C1.cos(αh)]=0; C1≠0, следователно cos(αh)]=0;
α.h=π/2; 3π/2; 5π/2; т.e. αi = (i.π)/2h; i = 1,3,5,...
Тогава общото решение на (7) може да се представи във вида

∞
u(t,z) = ∑ C exp(−α
i =1, 3, 5..
1 i
2
C v t ) sin(α i z ) .
Константата определяме от началното условие (12)

∞
u(0,z) = ∑ C exp(−α
i =1, 3, 5..
1 i
2
C v 0) sin(α i z ) = p.; exp(0)=1; сл.
ΣC1.sin(αi.z)=p. Разлагаме p в ред на Fourier по синус, т.e.

p = Σ pi.sin(i.π.z/2h), където коефициентът на реда pi се определя с израза
h h
2 iπ . z 2 p 2h iπ . z
pi = ∫ p. sin dz = . − cos =
h0 2h h iπ 2h 0
4p iπ .h 4p
= − cos + cos 0 = .
i.π 2h iπ
Тогава можем да запишем
∞
iπ .z 4 p ∞ 1 iπ
∑ C1 sin
1 2h
= ∑
π 1 i
sin
2h
,
и за определено фиксирано I i да съкратим на sin(i.π.z/2h), при което получаваме
4p
C1,i = .
iπ
Окончателно, функцията на порния натиск се получава във следния вид (решението е

получено от Terzaghi, 1925):
4p ∞ 1 iπz
(13) u(t,z) = ∑
π i =1,3,5.. i
exp(−α i2 Cv t ) sin
2H
,
iπ
където αi = .
2H
С израза (13) могат да се изчислят стойностите на порния натиск за всяко време t ≠0 и
по дълбочината z, на пласта с дебелина Н (по-горе е означена h).
В случая H е и дължината на филтрационния път. При двустранна филтрация в израза
(13) вместо H се замества 2H.
2.2. Степен на консолидация.
2.2.1. Основен случай, правоъгълна диаграма на уплътняващото напрежение σz.

Слягането във времето на пласт с дебелина H се определя с израза:
H
σ ' (t , z )
(14) ∆h(t) = ∫0 E0 dz .
При постоянно по дълбочина вертикално напрежение σz=p=const, съгласно (2) и (13),
ефективното напрежение се определя с израза:
4 ∞ 1 iπz
(15) σ′ (t,z) = p - u(t,z) = p [1 - ∑
π i =1,3,5.. i
exp(−α i2 C v t ) sin
2H
].
При постоянен модул на обща деформация E0, след интегриране на (14) получаваме:
∞
pH 8 1
(16) ∆h(t)=
E0
[1 − 2
π
∑
i =1, 3, 5.. i
2
exp(−α i2 C v t ) ].
Ако означим степента на консолидация с
∆h(t )
U(t) = ,
∆h
pH
където ∆h= е крайното, стабилизирано слягане, получаваме
E0
∞
8 1
(17) U(t) = 1 −
π2
∑
i =1, 3, 5.. i
2
exp(−α i2 C v t ) .
Изразът (17) е удобен за практическо приложение и се използува за изчисляване

степента на консолидация, т. е. каква част от слягането на пласт водонаситена почва ще се
прояви в даден момент от времето t, при условие, че пълното вертикално уплътняващо
напрежение σz e постоянно по дълбочина на пласта.
При U(t)>0.25, с достатъчна за практиката точност, може да се използува изразът:
8
(18) U0(t) ≈1 - exp (-N), където е означено
π2
N = αi2 Cv t .
Числен пример:
Да се определи слягането във времето на пласт водонаситена глинеста почва с
дебелина 5.0m, лежащ върху скала. Почвата има следните характеристики: модул на обща
деформация Е0 =10000 kN/m2; коефициент на филтрация kf =1.0x10-8 cm/s. Почвеният
пласт е натоварен с равномерно разпределен товар p=200kN/m2. Приема се, че
напреженията σz са еднакви по дълбочина на пласта σz = 200kN/m2.
Като се има предвид, че 1cm/s ≈ 3x105 m/J, за коефициента на консолидация
получаваме:
E0 k f 10 −8 x3 x10 5 x10000
Cv = = = 3.0 m2/J.
γw 10
π 2 Cv π 2 x3.0
Тогава N = t= t ≈ 0.3t.
4H 2 4 x5 2
Пълното, стабилизирано слягане, съгласно (4.22) е
s = 200x5.0/10000 = 0.10m.
Степента на консолидация:
8 8
• след една година U0(1) ≈1 - exp (-N) = 1 - 2 exp (-0.3)= 0.26;
π 2
π
8
• след 5 години: U0(5) ≈ 1 - exp (-0.3x5)= 0.82;
π2
8
• след 10 години: U0(10) ≈ 1 - exp (-0.3x10)= 0.96.
π2
Изменението на слягането във времето по години е:
s(1) = 0.10x0.26 = 0.026m;

s(5) = 0.10x0.82 = 0.082m;
s(10)= 0.10x0.96 = 0.096m.
2.2.2. Други случай на приложение на едномерната задача на филтрационната

консолидация.
Разгледаният по-горе метод за определяне на степента на консолидация при
постоянно по дълбочина вертикално напрежение Н.А.Цьiтович нарича основен случай
(правоъгълна диаграма, Фиг.2а). Диаграмата на вертикалните напрежения σz е
криволинейна . Освен като правоъгълник, тази диаграма с известно приближение може да
се представи като триъгълник или трапец (сума от правоъгълник и триъгълник).
Например:
• при глинести пластове с неголяма дебелина може да се приеме правоъгълна диаграма на
напреженията σz (разгледаният по-горе “основен случай”);
• при глинести пластове с голяма мощност, когато зоната на деформациите обхваща
целият пласт, диаграмата на вертикалните напрежения може да се приеме триъгълна
(Фиг. 2b) и напрежението σz1 се определя с израза:
p
(19) σz1(z)= p - z.
H
• при диаграма на напреженията съгласно Фиг. 2с, което съответствува на напреженията

от собствено тегло на почвата, напрежението σz2 се определя с израза:
p
(20) σz2(z)= z.
H
Тогава можем да използваме решението за едномерната консолидация, и в израза (15)

вместо σz=p=const да заместим напрежението σz(z).
Действително, като заместим (19) и (20) в (14), след интегриране получаваме:
• случай 1 (Фиг. 2.b),
16 ∞
2 iπ
(22) U1(t)= 1 −
π2
∑
i =1, 3, 5..
(1 −
iπ
sin ) exp(− N ) ;
2
Фиг. 2.Различни случаи на разпределение на

уплътняващото напрежение при едномерна
задача.
• случай 2 (Фиг. 2.с),
32 ∞ 1 iπ
(23) U2(t) = 1 − 3 ∑ 3 (sin ) exp(− N ) .
π i =1,3,5.. i 2
При трапецовидна диаграма на уплътняващото напрежение, степента на

консолидация ще се представи като сума от изразите (17) и (22), (за случая на Фиг. 2.d),
или (23) (за случая на Фиг. 2.е).
Ако в границата на деформируемата зона, диаграмата на уплътняващото напрежение

σz обхваща няколко глинести пластове с различни характеристики (Фиг.3), коефициентът
на консолидация се определя със среднотежестни стойности на модула на обща
деформация E0m, и коефициента на филтрация kfm.
Ha
E 0m k fm ∑σ z ,i hi
Ha
(24) Cvm = , където: Е0m = 0
; kfm = ;
γw Ha σ z ,i hi Ha
hi
∑0 E 0i
∑0 k
f ,i
• σz,i - напрежението в средата на всеки пласт с дебелина hi ;

• kf,i - коефициентът на филтрация на всеки пласт ;
• E0i - модулът на обща деформация на всеки пласт;
• Ha - дълбочината на деформируемата зона, определена съгласно 4.3.
След определяне на средния коефициент на консолидация, изчисленията за

определяне на слягането във времето се извършва както за еднородна земна основа.
Фиг. 3.Схема за изчисляване на консолидацията

при многопластива среда.
2.2.3.Отчитане влиянието на строителния период.

Известно е, че пълното натоварване върху земната основа не се предава мигновено, а
постепенно за определен период от време, докато завърши строителството. Обикновено се
приема, че през строителния период натоварването нараства по линеен закон. Това
приемане не затруднява математическото решение, ако в (5.2) вместо р, заместим p(t)=αt
(α- скорост на нарастване на товара).
Тук ще бъде показан един елементарен метод на Terzaghi. Методът се основава на
предпоставката, че при линейно нарастване на товара p(t)= αt за време t, слягането на
пласта за това време, е приблизително равно на слягането на същия пласт за време 0.5t,
ако този товар е приложен мигновено.
Този метод лесно се прилага графически (Фиг.4). Най-напред се построява кривата
време-слягане при условие, че натоварването е мигновено. След това, за време 0.5tc (tc -
срокът на строителство) се получава точка 1 от коригираната крива. По този начин могат
да се получат подробни точки от новата крива за всяко t < tc.
Фиг. 4.Построяване кривата време-

слягане по метода на Terzaghi с
отчитане влиянието на строителния
период.
1.крива s(t) при мигновено прилагане на
товара p; 2.крива s(t) с отчитане
влиянието на строителния период.
За периода след завършване на строителството, зависимостта s(t) се получава като

кривата при мигновено натоварване се коригира с 0.5tc . По такъв начин, на всяко t> tc,
отговарящо на на някаква стойност на слягането, коригираното време е равно на времето
от началото на натоварването, намалено с половината от строителния период.
2.2.4. Опростен метод за прогнозиране на консолидацията.

Анализът на израза (5.18) за степента на консолидация показва същественото влияние
на височината на пласта върху развитието на слягането във времето. Ако разгледаме
степенния показател
i 2π 2 Cv
N= t,
4H 2
се вижда, че при еднакви свойства на почвата нарастването на деформацията във времето

зависи основно от дължината на филтрационния път (дебелината на пласта H).
За два еднакви пласта с дебелина H1 и H2, относителните деформации (∆H/H) ще са

еднакви при равна степен на консолидация U, за което е необходимо равенство на
показателите N1=N2. При еднакви характеристики на двата пласта (Cv1=Cv2) ще получим
2
t1  H1 
(25) =  ,
t 2  H2 
където:
t1 - времето за достигане на определена степен на консолидация в пласта с дебелина

H1;
t2 - съответното време за пласта с дебелина H2 .
От тук следва важният практически извод за почви, за които е приложима теорията на

едномерната филтрационна консолидация: времената на слягане на два пласта от една
и съща почва са право пропорционални на отношението на квадратите на техните
височини.
Този извод дава възможност да се намери времето за слягане на даден пласт, за който
чрез лабораторен опит е получена кривата време-слягане от ненарушени почвени образци.
Следва да се отбележи, че приложимостта на този критерий е ограничена само за

слаби, напълно водонаситени почви. За по-голяма част от почвите важи зависимостта
n
t1  H1 
=   , където n < 2.0.
t 2  H2 
Стойността на показателя n може да се определи чрез серия лабораторни

консолидационни опити с почвени образци от една и съща почва, но с различна височина.
2.3. Определяне на коефициента на консолидация Cv .
Коефициентът на консолидация е комплексна характеристика на водонаситените

глинести почви. Тя зависи от плътността, водопропускливостта и механичните свойства
на почвата. Освен чрез формула (8) Cv може да се определи на базата на резултатите от
лабораторни опити. За тази цел се използуват компресионните опити, при които се
моделира най-пълно едномерната филтрационна консолидация.
Известни са са два основни метода за лабораторно определяне на Cv :
• Meтод на Casagrande (с логаритмичен мащаб на времето на кривата време-слягане).
• Метод на Taylor (с мащаб на времето корен квадратен на кривата време-слягане).
Методът на Casagrande, който е включен в редица стандарти, изисква изчертаване

на експерименталната крива s(t) от компресионния опит в полулогаритмичен мащаб. По
абсцисата се нанася логаритъма от времето, а по ординатата - слягането (отчетите от
индикаторния часовник) в аритметичен мащаб (Фиг.5).
Фиг.5.схема за определяне на коефициента на консолидация по метода на

Casagrande.
Изчертаването на кривата време-слягане в полулогаритмичен мащаб има това

предимство, че в прегледен вид могат да се представят резултати от продължителни
консолидационни опити, където в преобладаващата част от опитите, кривата s(t) има “S -
oбразна” форма. Правият участък обикновено се нарича “вторична консолидация”, т. е.
това е слягането във времето, при което липсва филтрация.
Може да се приеме, че криволинейната част на полулогаритмичната консолидационна
крива има параболична форма. Тогава, ако се прекарат две линии - асимптотата
продължение на правата част (вторичната консолидация) и тангентата в точката на
смяната на кривината се получава точката (D), където се предполага, че е приключила
филтрационната консолидация, т. е. U0 = 1.0 (100%). На тази точка съответствува времето
t100. При условие, че началният участък от кривата има параболична форма, времето
съответствуващо на степен на консолидация U0=0 (началото на филтрационната
консолидация), може да се получи като се определи нарастването на слягането между две
които и да са стойности на времето, намиращи се в отношение 1:4 и се прибави към
ординатата на най-малкото време.
На Фиг.5, точка В съответствува на време t (обикновено това е първият отчет по
индикаторния часовник при компресионен опит. Точка A отговаря на степен на
консолидация U0=0. Слягането между точките A и D е така нареченото “филтрационно
слягане” (Sf). След като се определи времето за достигане степен на консолидация
U0=50% t50, коефициентът на консолидация се определя с израза:
0.197 H 2
(26) Cv = .
4t 50
Експерименталната крива, показана на Фиг.5 е характерна за много глинести почви,

особено за тези с голям показател на пластичност. Обикновено при тези почви се
дефинират следните видове слягане:
• мигновено слягане, което се проявява непосредствено след прилагането на товара; то
съответствува на еластичните деформации на почвения скелет;
• филтрационно слягане, нарича се още първична или филтрационна консолидация, което
протича във времето основно следствие филтрацията на водата от почвените пори;
• вторично слягане или вторична консолидация, което се проявява пропорционално на
логаритъма от времето и се дължи главно на пълзенето на почвения скелет.
Фиг.6. Схема за определяне на Cv по метода на Taylor.
Методът на Taylor за определяне на Cv, предполага изчертаване на зависимостта s(t)

с мащаб корен квадратен на времето ( t ) (Фиг.6).
Теоретичната крива s=f t е линейна до около 60% консолидация, а при 90% нейната
абсциса е 1,15 пъти по-голяма от тази на правата част. За да се получи времето t90, върху
експерименталната крива s=f t , внимателно се изчертава правата AB. След това, от т.А се
прекарва втора права, чиято абсциса е с големина 1.15СВ. Пресечната точка D на втората
права с експерименталната крива определя слягането s90 (при U=90%) и съответно t90.
Тогава коефициентът на консолидация се изчислява с израза
0.848H 2
(27) Cv = .
t 90
След изчисляване на коефициентът на консолидация може да се определи и коефициента

на филтрация като се използува изразът (8)
2.4. Ускоряване на филтрационната консолидация чрез вертикални пясъчни

дренажи. Ососиметрична задача.
По-горе бе разгледан консолидационния процес при едномерно напрегнато и

деформирано състояние на глинестата почва. На теоретичното и експерименталното
изследване на консолидацията на свързани и равнинно и пространствено напрегнато
състояние са посветени много публикации, които тук не се разглеждат. По-долу се дава
само идеята на ососиметричната задача, която се използува при проектирането на
вертикални дренажи, с цел ускоряване на филтрационната консолидация. Следва да се
отбележи, че вертикални дренажи се използуват и за заздравяване на слаби водонаситени
почви.
Вертикалното дрениране се осъществява чрез кръгли дренажи с диаметър от 20cm до
50cm, запълнени с едър или среден пясък и преминаващи през цялата дебелина на слабия
пласт (Фиг.7). Тъй-като разстоянието между дренажите е по-малко от дебелината на
слабия пласт, филтрационният градиент на потока насочен към пясъчните дренажи е
няколко пъти по-голям отколкото потока насочен към повърхността. Движението на
водата в дренажите е непрекъснато, тъй-като те се заустват в дренажната пясъчна
подложка, която позволява филтрация и във вертикална посока. Скоростта на
консолидацията зависи от разстоянието между дренажите и в по-малка степен от
диаметъра им.
Намирането на функцията на порния натиск u(t), и съответно степента на

консолидация, е известно като ососиметрична задача на консолидацията и се свежда до
решаването на следното частно диференциално уравнение:
∂ 2 u 1 ∂u ∂ 2 u ∂u
(28) Cr ( + ) + C z = ,
∂r 2 r ∂r ∂z 2 ∂t
където:
• Cr и Cz са коефициентите на консолидация отчитащи свойствата на почвата в радиална

и вертикална посока:
k r E0 k E
(29) Cr = ; Cz= z 0 ;
γw γw
• kr - коефициентът на филтрация на глинестата почва в радиална (хоризонтална) посока;

• kz - коефициентът на филтрация на глинестата почва във вертикална посока.
Фиг.7. Схема на вертикални пясъчни дренажи.
Решението на ососиметричната задача, за степента на консолидация се дава в следния

вид:
(30) UΣ = 1 - (1 - Ur)(1 - Uz),
където Ur и Uz са степените на консолидация, които могат да бъдат отчетени от Фиг.8

във функция на т.н. фактор време
Cr t Ct
(31) Тr = 2
; Тz = z2 ;
D H
D
и отношението n = ;
d
D - разстоянието между дренажите;
d - диаметъра на дренажа;
H - дебелината на глинестия пласт.
Фиг.8. Диаграма за изчисляване степента на консолидация

при вертикални пясъчни дренажи;
Ur=f(n,Tr) - плътна линия;Uz=f(Tz) - пунктирана линия
3. Реология на свързаните почви.
3.1. Същност на реологичните процеси в почвите.
Областта от науката разглеждаща изменението във времето на деформациите на

различните материали, при действието на приложени към тях усилия се нарича реология
(от гръцката дума ρεω − тека).Следователно, реологията е наука за течение на
материалите. Като самостоятелна научна област в механиката на непрекъснатите среди
реологията се оформя след изследванията на Schwedoff (1890) и Bingham (1919), но едва в
последните 30-40 години тази наука намира практическо приложение във връзка с
използуването на пластмасите.
Проблемите на реологията имат важно значение при решаване на някои задачи от
земната механика, свързани с устойчивостта на откосите и склоновете и изменението на
деформациите на земната основа във времето. Тези проблеми са обект на изследване от
много специалисти и са публикувани в някои фундаментални книги, които при желание
читателят може да проучи. Тук са разгледани само някои основни принципни положения.
За свързаните (глинести) почви, са характерни две основни реологични свойства:
• пълзене - изменение на сумарната деформация при постоянно напрежение;
• релаксация - намаляване на съпротивителното напрежение (отслабване) при постоянна
скорост на деформациите.
Тези свойства имат важно значение за свързаните почви. В някои случаи, например
при склонове изградени от глинести почви, якостта на срязване намалява при постоянна
скорост на деформациите. В други случаи, при големи натоварвания върху глинестите
почви, деформациите на пълзене могат да достигнат големи размери, които да се окажат
опасни за експлоатацията на съоръженията.
При водонаситените глинести почви реологичните процеси протичат едновременно с

филтрационната консолидация, но не завършват с нея, а продължават и след завършване
на филтрационния процес (виж Фиг. 5).
Физическите причини обуславящи протичането на двата основни реологични процеса
(пълзене и релаксация) в глините могат да се резюмират по следния начин. Като сложни
дисперсни системи глините притежават вътрешни връзки (твърди циментационни и
водноколоидни), чиято разнородност създава различна свързаност и различна якост. При
определено напрегнато състояние е възможно постепенно разрушаване на твърдите
кристалинни връзки (отначало по-слабите, а после по-здравите) и в агрегатите на
почвените частици възникват микропукнатини. Едновременно с това се създават нови
водно-колоидни и молекулярно-контактни връзки, които се увеличават с намаляване на
разстоянието между частиците. Този процес може нагледно да се обясни с графиката на
Фиг.5.9, където е представена зависимостта на изменението на деформациите на глинеста
почва във времето, при практически неизменно физическо състояние, когато
филтрационната консолидация е завършила.
Фиг. 9.Изменение на деформациите на пълзене на глинести

почви при постоянни уплътняващи напрежения.
На графиката на Фиг.9 се очертават следните стадии на деформиране:
• Оа - мигновена деформация;
• ab - I стадий - неустановено (затихващо) пълзене;
• bc - II стадий- установено (незатихващо) пълзене;
• cd - III стадий - прогресиращо течение.
След мигновената деформация следва затихващо пълзене, при което се получава

намаляване (затваряне) на съществуващите микропукнатини и се наблюдава намаляване
на обема на порите.
Във втория стадий, наречен още пластично-вискозно течение, се променя
структурата при практически постоянен обем на почвата. Разрушаването на твърдите и
полутвърдите структурни връзки напълно се компенсира с възникването на нови водно-
колоидни и молекулярно-контактни връзки, а протичащата вискозна деформация
(предимно на водно-колоидните обвивки свързани с минералните частици) обуславя нова
структура, която все по-малко се съпротивлява на действието на външните сили. При
новата структура отделните частици като че ли се нареждат по посока на действуващите
сили, а в люспестите глинести частици възникват микропремествания (микросрязвания).
В третия стадий (прогресиращо течение) обема на почвата се увеличава и намалява

неговото общо съпротивление, което се дължи на появата на нови микропукнатини, които
растат и предизвикват ускоряваща деформация. Тази деформация довежда почвата до
крехко разрушение или вискозно течение, съпроводено с изтласкване на почвата в страни
от натоварената повърхнина (виж. гл. шеста).
Обикновено установеното пълзене (вискозно-пластично течение) винаги преминава в
прогресиращо течение. Затова тези деформации се разглеждат като недопустими за
съоръженията.
3.2. Понятие за релаксация на напреженията и дълготрайна якост на свързаните

почви.
В стадия на установеното пълзене (Фиг.9) имаме постоянна скорост на деформациите

(ds/dt = const). При срязване на глинести почви, за да се “поддържа” постоянна скорост на
ъгловите деформации, следва с течение на времето да намалява тангенциалното
съпротивление на почвата.
Процесът на намаляване (разхлабване) на действуващите напрежения при постоянна
скорост на деформацията се нарича релаксация на напреженията.
Релаксацията на напреженията се предизвиква от разрушаване на структурните
връзки в глинестите почви и винаги е свързана с пълзенето. Намаляването на
тангенциалните напрежения в свързаните почви обаче, никога не достига до нула, а до
някаква големина, която остава постоянна. Следователно, при почвите притежаващи
реологични свойства са характерни следните видове якости на срязване (Фиг.10):
Фиг.10. Крива на дълготрайна якост на свързани почви.
• τ0 - мигновена якост, съответствуваща на мигновеното съпротивление на почвата в

началото на натоварването;
• τ(t) - временна якост представляваща максималното срязващо напрежение на почвата
за определен интервал от времето t;
• τ∞ - дълготрайна якост, т. e. най-ниската граница на якостта при релаксацията, под
която съпротивлението не намалява.
Намаляването на съпротивлението на срязване (от τ0 до τ∞) е различно за глинестите

почви и зависи от тяхната структура и консистенция и следва да се определи опитно. Това
намаление може да се приеме в следните граници:
• за твърди и полутвърди глини - 10 ÷20 %;

• за пластични глини - 30 ÷60 %;
• за течно-пластични глини до 80%.
Тези характеристики на глинестите почви се използуват при изследване

устойчивостта на склонове и откоси.
3.3. Деформации на пълзене и методи за тяхното дефиниране.
Както бе отбелязано по-горе, практическо значение има затихващото

(неустановеното) пълзене, тъй-като установеното (незатихващо) пълзене винаги води до
прогресиращо течение, което не е допустимо за сградите и съоръженията. Затихващо
пълзене в земната основа е възможно само при външно натоварване не превишаващо
определена големина, която съответствува на настъпване на стадия на вискозно-пластично
течение.
За дефиниране на деформацията на пълзене е необходимо да се се определи
математическа зависимост между напреженията, деформациите и тяхната скорост, т. е. да
се състави уравнение на състоянието от вида:
∂ε
(32) Φ (σ, ε, ) = 0.
∂t
Основен принцип в реологията е замяната на реалната почвена среда с условни

модели наречени реологични модели. В земната механика се използуват елементарни и
съставни реологични модели.
Представените на Фиг.11 елементарни реологични модели имат следните уравнения
на състоянието:
• идеално еластично тяло (Фиг.11.а)
(33) σ = ε E,
където:
σ − действуващото напрежение;
ε - относителната деформация;
Е - еластичен модул.
Това уравнение изразява основния закон в теорията на еластичността за

пропорционалност между напреженията и деформациите.
• Идеално вискозно тяло на Newton (Фиг.11b)
∂ε ∂γ
(34) σ=η ;τ=η ,
∂t ∂t
или
∂ε 1 ∂γ 1
= σ; = τ
∂t η ∂t η
η - коефициент на вискозност.
Фиг.11. Схеми на елементарни реологични модели:

а) Идеално еластично тяло на Hooke;
b). Идеална вискозна течност (тяло на Newton); c).Пластично тяло на Saint-Venan;
d). Пластично тяло на Prandtl-Coulomb.
• Идеално пластично тяло на Saint-Venan (Фиг.11.c).
Това тяло отговаря на идеално свързана почва (при която може да се приеме ϕ ≈0). В
случай на двумерна задача, уравнението на състоянието е
(35) σ1 − σ3 = 2c, или σmax ≤ σs .
• Пластично тяло на Prandtl-Coulomb (Фиг.11.d).
Този модел отговаря на почва с триене и кохезия, каквито са реалните свързани

почви. Уравнението на пластичността, изразява състоянието на гранично равновесие.
σ '1 − σ ' 3
(36) σ′1 − σ′3 = 2 sinϕ (pe + ).
2
От тези реологични модели могат да се съставят комбинирани модели, които в

известна степен могат да отразят реалните свойства на почвите. На Фиг.12 са представени
някои от тези модели.
Реологичните уравнения на състоянието са:
• Еластично тяло на Maxwell
dε 1 dσ 1
(37) = + σ;
dt E dt η
• пластично вискозно тяло на Bingham-Schwedoff
dε σ − σ s 1 dσ
(38) = + .
dt η E dt
Съгласно уравнение (38), докато напрежението σ е по-малко от границата на

пластичността σs, важи законът на Hooke. При напрежения σ >σs в почвата започва
пластично течение с постоянна скорост. На базата на уравнение са решени някои задачи за
прогнозиране устойчивостта на естествени склонове.
Фиг.12. Комбинирани реологични модели:

a). Вискозно тяло на Maxwell; b). вискозно-пластично тяло на Bingham-Schwedoff;
c). графична зависимост s(t) за моделът на Bingham.
В литературата са описани приложението и на други теории за прогнозиране на

деформациите на пълзене на глинестите почви. В последните години, широко приложение
намери теорията на наследственото пълзене. При тази теория зависимостта между
напреженията, деформациите и времето се представя в интегрална форма. Предполага се
също, че деформациите в даден момент от времето зависят не само от големината на
напреженията, но и от историята на предишното напрегнато състояние (наследствеността)
на почвения масив. Може да се приеме, че тази теория е по-обща и отразява по-реално
свойствата на почвената среда. Уравнението на състоянието има следния вид:
t
σ (t ) σ (τ )
(39) ε(t) = +∫ K (t ,τ )dτ ,
E τ
El (τ )
където:
• ε(t) - относителната деформация в момент t ;

• σ(t) - напрежение в момент t ;
• E - еластичен модул;
• σ(τ) - функция на напрежението във времето;
• Еl(τ) - деформационен модул отчитащ деформациите на пълзене;
• К(t,τ) - ядро на пълзенето - функция характеризираща скоростта на деформациите при
действието на единично напрежение определя се опитно).
4. Обобщена теория на консолидацията на свързаните почви.
Както бе отбелязано по-горе, свързаните почви са сложни дисперсни системи и за

прогнозиране изменението на деформациите във времето е необходимо да се определи
каква теория по-реално ще отрази действителните свойства на почвената среда.
На базата на теоретични и експериментални изследвания могат да се приемат
следните обобщени критерий:
• За почви в течно-пластична и меко-пластична консистенция, които съдържат в порите

си свободна или слабо свързана, хидравлически непрекъсната вода, с пренебрежимо
слаби структурни връзки (недоуплътнени песъчливи глини и глини, а така също и
напълно водонаситени тини), може да се приеме, че важи теорията на филтрационната
консолидация на Terzaghi.
• За свързани почви в средно-пластична и твърдо-пластична консистенции, върху
скоростта на деформациите влияние ще оказват деформируемостта на отделните фази, а
така също и пълзенето на почвения скелет.
За създаване на методи, с цел прогнозиране на напрегнатото и деформирано

състояние на втората категория почви, наречени “многофазни” са извършени значителен
обем теоретични и експериментални изследвания. В най-обобщен вид консолидацията на
многофазните почви може да се изрази със следните уравнения:
• уравнение на състоянието на почвения скелет:
t
θ (t ) 1 ∂
(40) e0 - e(t)=
1 + 2K 0
mv (t , t ) − ∫
1 + 2 K 0 τ1
θ (τ ) mv (t , τ )dτ ,
∂τ
където:
• e0 и e(t) са началният и изменящият се във времето коефициент на порите;

• θ(τ) - сумата от нормалните ефективни напрежения в дадена точка от масива,
θ(τ) = σ’x(τ)+ σ’y(t)+ σ’z(t);
• K0 - коефициент на страничен натиск в покой;

• mv(t,τ) - обобщен коефициент на обемна деформация
mv(t,τ) = m0 + ϕ(τ)1 - exp[-η(t-τ)];
• m0 - коефициент на мигновено уплътняване;

• ϕ(τ) - функция отчитаща стареенето на почвения скелет,
ah
ϕ(τ) = al + ;
t
• ml - коефициент на уплътняване отчитащ деформациите на пълзене;

• mh - коефициент на уплътняване отчитащ стареенето на почвения скелет;
• η - параметър отчитащ скоростта на пълзене;
• τ1 - параметър на “възрастта”, отчитащ предисторията на напрегнатото състояние.
Авторът (Германов, 1981) е предложил методика за определяне на коефициентите m0,

ml, mh и параметрите η и τ1 . Доказано е също, че използуването на теорията на
наследственото пълзене позволява да се опише и вторичната консолидация на глинестите
почви.
• физическо уравнение на съдържащата газ порна течност
1 dρ w 1 − Sr
(41) = mw =
ρ w du w pa
• ρw - обемна плътност на водата;

• uw - порен натиск;
• mw - коефициент на обемна деформация (свиваемост) на порната течност;
• Sr - степен на водонасищане;
• pa - атмосферното налягане;
• диференциално уравнение на консолидацията на двукомпонентните среди,
∂θ ∂u (1 + e0 )k f 2
(42) + e0 a w w = ∇ uw ;
∂t ∂t γw
където
∂ 2u w ∂ 2u w ∂ 2u w
∇ 2u w = + + .
∂x 2 ∂y 2 ∂z 2
Съвместното решаване на (40),(41) и (42) позволява да се състави обобщено

диференциално уравнение на пространствената консолидация на многофазна глинеста
почва с отчитане пълзенето и стареенето на почвения скелет и свиваемостта на флуида
(течността) в почвените пори. Това уравнение позволява опростяване, като при
пренебрегване на някои параметри, то може да се използува за прогнозиране
консолидацията на глинести почвени масиви в различно състояние.
Практическото използуване на точни решения на едномерната консолидация в
изложената по-горе постановка е показано в. Показана е възможността за определяне
разпределението на порния натиск в насипни язовирни стени и пътни насипи по време на
строителството и експлоатацията, а така също и изменение във времето на слягането на
плоски фундаменти.
В Зарецкий (1967) е дадено решение на пространствената консолидация на
многофазни глинести почви като е използуван принципът на обемните сили.
Освен посочените по-горе, в литературата са известни и други речения. Те се
различават по използуваните теоретични предпоставки. Много от тези решения, както и
споменатите по-горе са сложни и тяхното практическо използуване е възможно само чрез
използуване на ЕИМ, за което са съставени съответни компютърни програми.
Л И Т Е Р А Т У Р А.
5.1.Алексиев, А., Е.Балушев, В.Венков, Т.Германов, и др. “Наръчник по земна механика и

фундиране”, т. 1.“Техника”, С., 1989.
5.2.Арутюнян, Н. Х. “Некоторьiе вопросьi теории ползучести”. М., - Л., 1952.
5.3.Вялов, С. С. “Реологические основьi механики грунтов”. М., “Вьiсшая школа”, 1978.
5.4.Германов, Т. “Определяне параметрите на пълзене в глинестите почви”. Годишник на
ВИАС, т. XXVII,св. 4,1981.
5.5.Германов, Т. “Върху напрегнатото състояние на многофазните почви”. Годишник на
ВИАС, т. XXХII,св. 4,1986.
5.6.Зареций, Ю. К. “Теория консолидации грунтов”. М., 1967.
5.7.Маслов, Н. Н. “Длительная устойчивость и деформации смещения подпорньiх
сооружений”. М., “Енергия”, 1968.
5.8.Месчан, С. Р. “Начальная и длительная прочность глинистьiх грунтов”. М., 1978.
5.9.Тер-Мартиросян, З. Г. “Прогноз механических процессов в массивах многофазньiх
грунтов”. М., “Недра”, 1968.
5.10.Флорин, В. А. “Основьi механики грунтов”, т. II.M., - Л., 1968.
5.11.Цьiтович,Н. А. “Механика грунтов”. М., “Вьiсшaя школа”, 1979.
5.12.Шукле Л., “Реологические проблемьi механики грунтов” (превод от английски). М.,
“Стройиздат”, 1973.
5.13.Biot,M.A. “General Theory of Three-Dimensional Consolidation”. J.Applied
Physics,v.12,1941.
5.14.Graig,R.F. “Soil Mechanics”. Fourth Edition.Van Nostrand Reinhold (UK), Co.Ltd., 1987.
5.15.Taylor,D.W. ”Fundamentals of Soil Mechanics”. John Wiley Sons,New York,1948.
5.16.Terzaghi,K.“Erdbaumechanik auf bodenphysikalischer Grundlage”, Wien,1925.

SM 06 (Consol)

Uploaded by

Document Information

Original Title

Copyright

Available Formats

Share this document

Share or Embed Document

Sharing Options

Did you find this document useful?

Is this content inappropriate?

Copyright:

Available Formats

SM 06 (Consol)

Uploaded by

Copyright:

Available Formats

Проф. Трифон Германов, Земна механика. Консолидация и реология на почвите Стр.

Консолидация и реология на свързаните почви.

Свързаните почви (глини, песъчливи глини и глинести пясъци, наречени още

Принципът на обемните сили също разглежда филтрационен процес и се основава

ограничава неговата приложимост само за финодисперсни глини в началния стадий на

2. Теория на Terzaghi за едномерната филтрационна консолидация.

Разработената от К. Тerzaghi теория се основава на следните предпоставки:

Следователно, теорията на филтрационната консолидация важи за недоуплътнени,

2.1. Диференциално уравнение на едномерната задача на теорията на

Разглежда се консолидацията на пласт с еднаква дебелина H, изграден от хомогенна

Приемаме, че в началния момент, преди прилагането на равномерно разпределен

За елементарен пласт с дебелина dz, разхода на вода dq е равен на намаляване на

Изразът (3) е основното съотношение за извода на диференциалното уравнение за

Фиг.1.Схема на разпределение на ефективните напрежения (σ′) и неутралните напрежения

Съгласно законът на Darsy за елементарния пласт dz oт Фиг.1, където оста z е надолу,

Като вземем предвид, че водният напор H е равен на неутралното напрежение u

Като заместим (5) и (6) в (3) получаваме основното диференциално уравнение на

се нарича коефициент на консолидация (m2/s, m2/min, m2/d и т. н.). Той може да се

Намирането на функцията на порния натиск u(t,z), съответно на ефективните

(11) при z = 0, u(t,0)= 0; и

• началното условие следва от основните предпоставки на теорията

(12) за t=0, z ≠ 0, u(0, z)=p.

Формулирането на граничните условия (11) зависи от мястото на водопропускливия

заместваме в (7): du/dt=T’.Z; d2u/dz2=T.Z”;

полагаме двете страни на -α2 и получаваме две диференциални уравнения от вида:

(a) (T’/T) = - Cv. α2; (b) Z” + α2.Z = 0.

Да разгледаме първото уравнение

ln(T) - ln(A) = - Cv.α2 или ln(T/A) =- Cv.α2;

T(t) = A.exp(- Cv.α2), което е решението на (а).

Уравнение (b) е линейно хомогенно диференциално уравнение от втори ред с

Z(z) = C1.sin(αz) + C2.cos(αz)

След обобщаване на произволните константи за функцията на порния натиск

u(t,z) =exp(-Cv.α2.t)[C1.sin(αz) + C2.cos(αz)]

Константите С1 и С2 и параметъра α се определят от граничните условия (5.11) и

Тогава общото решение на (7) може да се представи във вида

Константата определяме от началното условие (12)

ΣC1.sin(αi.z)=p. Разлагаме p в ред на Fourier по синус, т.e.

p = Σ pi.sin(i.π.z/2h), където коефициентът на реда pi се определя с израза

Тогава можем да запишем

и за определено фиксирано I i да съкратим на sin(i.π.z/2h), при което получаваме

Окончателно, функцията на порния натиск се получава във следния вид (решението е

2.2. Степен на консолидация.

2.2.1. Основен случай, правоъгълна диаграма на уплътняващото напрежение σz.

Ако означим степента на консолидация с

Изразът (17) е удобен за практическо приложение и се използува за изчисляване

Пълното, стабилизирано слягане, съгласно (4.22) е

Изменението на слягането във времето по години е:

s(1) = 0.10x0.26 = 0.026m;

2.2.2. Други случай на приложение на едномерната задача на филтрационната

• при диаграма на напреженията съгласно Фиг. 2с, което съответствува на напреженията

Тогава можем да използваме решението за едномерната консолидация, и в израза (15)

• случай 1 (Фиг. 2.b),

Фиг. 2.Различни случаи на разпределение на

• случай 2 (Фиг. 2.с),

При трапецовидна диаграма на уплътняващото напрежение, степента на

Ако в границата на деформируемата зона, диаграмата на уплътняващото напрежение

• σz,i - напрежението в средата на всеки пласт с дебелина hi ;

След определяне на средния коефициент на консолидация, изчисленията за

Фиг. 3.Схема за изчисляване на консолидацията

2.2.3.Отчитане влиянието на строителния период.

Фиг. 4.Построяване кривата време-

За периода след завършване на строителството, зависимостта s(t) се получава като

2.2.4. Опростен метод за прогнозиране на консолидацията.