Проф. Трифон Германов, Земна механика. Теория на граничното равновесие. Стр.

138

Теория на граничното равновесие.

1. Общи положения.

Разгледаните до тук проблеми на земната механика се основават на предпоставката,

че напрегнатото и деформирано състояние е във фазата на уплътняване, т.е. предполага се,
че в почвения масив не са настъпили премествания, които намаляват неговата якост. Това
предполага, че при действието на повърхностни о обемни сили почвата става по-плътна,
по-здрава.
От гледна точка на проектирането, приемането на тази предпоставка предполага
гарантиране на абсолютно безопасна експлоатация на строителните конструкции и
съоръжения. От друга страна, поради неизчерпване носимоспособността на земната
основа, това означава неикономични и скъпи фундаментни конструкции. Следва да се има
предвид, че поради неадекватно отразяване свойствата на почвите, непознаване на
реалното напрегнато и деформирано състояние на почвените масиви, проектирането на
фундаментите и подземните съоръжения се извършва с неколкократно преосигуряване.
При разглеждане на проблема за напреженията в почвената среда е приета
предпоставката, че в почвения масив липсват зони, в които тангенциалните напрежения от
външното натоварване τa не надвишават якостта на срязване на почвата τ, т.е. важи
условието τa<τ. На практика обаче, не винаги може да бъде спазено това условие. При
по-големи натоварвания, в определени зони от почвата настъпва така нареченото
гранично напрегнато състояние, така също преодоляване на същото.
Гранично напрегнато състояние в дадена точка от почвения масив съответства
на такова напрегнато състояние, при което и най-малкото допълнително силово
въздействие нарушава съществуващото равновесие и привежда масива в неустойчиво
състояние като: в почвения масив се образуват плъзгателни повърхнини, настъпва
разрушение, пропадане, дължащи се на нарушаване якостта между почвените частици.
Товарите, които предизвикват такова състояние се разглеждат като недопустими за
строителството и експлоатацията на строителните съоръжения. Затова, наред с
изчисляване на напреженията по дълбочина, за инженерната практика е много важно да се
оцени възможното максимално натоварване върху земната основа, при което тя все още се
намира в равновесие, т.е. не е загубила своята устойчивост и якост.
В земната механика, теоретичните основи за оценка на това напрегнато състояние
дава теорията на граничното равновесие, чиито основоположници се считат Coulomb,
Prandtle, Соколовский, Березанцев и други. От гледна точка на механиката тя е сложна
математична теория. Тук ще бъдат разгледани само някои основни предпоставки,
крайните изводи и тяхното практическо приложение.

2.Фази на напрегнато състояние в почвата при действието на нарастващ

товар.

Нека на повърхността на терена, върху земната основа, чрез корава щампа с

ограничени размери се предава нарастващ равномерно разпределен товар като
едновременно с това се измерва слягането.
Ще разгледаме механическите процеси, които настъпват в земната основа при това
натоварване. Те са значително по-сложни от напрегнатото и деформирано състояние при
компресионния опит, където поради факта, че опита се провежда в условията на
компресия и няма възможност за странично разширение, за деформациите на почвения
образец преимуществено значение имат нормалните напрежения.
Проф. Трифон Германов, Земна механика. Теория на граничното равновесие. Стр. 139

При действие на местно натоварване, произволно избран елемент от повения масив

ще бъде подложен не само на нормални, но и на тангенциални напрежения, които при
достигане на определена големина могат да предизвикат необратими хлъзгания и
премествания между почвените частици. При това състояние, деформациите ще бъдат не
само затихващи (следствие уплътняването), но незатихващи деформации на преместване,
които при определени условия могат да преминат в пластическо течение, съпроводено с
изтласкване на почвата, пропадане и загуба на устойчивост.

Фиг.1.Зависимост на деформациите от натоварването при действие на корава щампа

На фиг.1a е показана типична крива на деформациите на почвата при действието на

местно натоварване приложено на стъпала. Ако стъпалата на натоварване са малки и
почвата е свързана, то първите участъци на кривата ще бъдат почти хоризонтални, до
преодоляване на т.н. структурна якост на почвата (pstr). Тези деформации са еластични и
след разтоварване се възстановяват напълно.
При следващите стъпала (или даже първото стъпало след преодоляване на
структурната якост) (pstr<p<pkr), ще започне уплътняване на почвата, т.е. намаляване на
обема на порите в някои области под повърхността на натоварването. Този процес
продължава до определена големина на външното натоварване, при което става по-здрава
и оказва по-голямо съпротивление на външните сили.
Тази първа фаза, наречена фаза на уплътняването, се приема като благоприятна за
строителството, защото почвата става по-копактна, по-здрава, т.е. получава се по-плътна
структура и с течение на времето сляганията ще намаляват. Във фазата на уплътняване,
зависимостта напрежения деформации (участъка bc), може да се приеме линейна.
Уплътняването на почвата може да продължи няколко стъпала до достигане на
някакво натоварване наречено “начално критично натоварване” или “критично ръбово
напрежение” (pkr). Това натоварване зависи от вида и механичните свойства на почвата и
с него приключва фазата на уплътняване.
При по-нататъшно увеличаване на натоварването (p>pkr) (фиг.1c), понеже
тангенциалните напрежения се концентрират под ръбовете на щампата, в определени зони
те могат да преодолеят съпротивлението на срязване на почвата (τa>τ). Образуват се зони
(пластични зони), при които е превишена якостта на срязване. При това състояние
почвата все още поема външно натоварване, защото, пластичните зони са притиснати от
страни със здрава почва и до определена големина те не са опасни за устойчивостта на
съоръжението. Втората фаза на напрегнато състояние, започваща след превишаване на pkr
се нарича фаза на преместванията (участъка cd). При нея зависимостта напрежения-
деформации е нелинейна.
Проф. Трифон Германов, Земна механика. Теория на граничното равновесие. Стр. 140

При по-нататъшно увеличаване на натоварването, в зависимост от граничните

условия, втората фаза може да премине прогресиращо течение, при което се получава
изтласкване на почвата, пропадане или други недопустими деформации на земната
основа.
Следа да се отбележи, че още в края на фазата на уплътняване, под щампата започва
образуването на кораво ядро, съставено от частици, които не се преместват. С
увеличаване на натоварването, ядрото размества почвата в страни и предизвиква
значителни слягания на щампата. Опитно е доказано, че размерите на това ядро се
увеличават с увеличаване на натоварването. Неговите максимални размери се получават
при достигане на максималната носеща способност на земната основа, след което то
остава постоянно. Опитите показват, че около ядрото се образуват допълнителни
пластични области (пунктираната линия на фиг.1d), които изменяйки своето положение,
като че ли търсят слабите места в почвата, а в същото време, коравото ядро оставайки
неизменно потъва в почвата.
При достигане на граничната носеща способност на земната основа, в почвата се
появяват странични премествания на частиците, образуват се непрекъснати плъзгателни
повърхнини, и най-малкото надвишаване на натоварването, което във всички случаи е
неизбежно, почвения масив по щампата загубва устойчивост.
Следователно, при изследване на граничното напрегнато състояние на почвата от
значение са два вида натоварвания:
• pkr - начално критично натоварване, при което започва образуването на пластични
зони; нарича се още критично ръбово напрежение или абсолютно безопасно
натоварване; неговото определяне е задача от т.н. относителна устойчивост на
земната основа, за решаването на която се използват уравненията на теорията на
линейно-деформируемите среди;
• Rult - гранична носеща способност на земната основа, чието надвишаване довежда до
разрушаване на масива под товара; определянето на това натоварване е задача на
общата устойчивост на почвите, при което се използват уравненията на теорията на
граничното равновесие.

Фиг.2. Влияние на дълбочината на фундиране върху формата на пластичните зони

Формата на плъзгателните повърхнини получени при достигане на граничната носеща

способност на почвата зависи от граничните условия и главно от дълбочината на
фундиране. Това влияние е илюстрирано на фиг.2.
1. При плитко заложени фундаменти (D/b<0,5) e характерно изтласкване на почвата.
2. При фундаменти с по-голяма дълбочина (D=0,5b÷2b), също се наблюдава изтласкване
на почвата, но плъзгателните повърхнини имат S-образно очертание.
Проф. Трифон Германов, Земна механика. Теория на граничното равновесие. Стр. 141

3. При дълбоко заложени фундаменти (D=2b÷4b), при достигане на граничната носеща

способност не се наблюдава изтласкване на почвата, но пластичните зони достигат
основната плоскост на фундамента, деформирайки почвата в страни от него.
4. При много дълбоко заложени фундаменти (D>4b), при достигане на граничната носеща
способност, обикновено се явява пропадане (бързо протичащо местно слягане), което е
недопустимо за съоръжението.
Интересно е да се отбележи, че при големи слягания или пропадания, земната основа
под единичен фундамент, ако не се разруши достига в ново равновесно състояние (но при
нови гранични условия). Независимо от това, такива натоварвания са недопустими за
съоръженията.
Още един факт е от значение: деформациите на уплътняване са затихващи, докато във
фазата на преместванията - не затихващи.

3.Уравнения на граничното равновесие за свързани и несвързани почви.

3.1.Ъгъл на най-голямо отклонение.

При действието на местно натоварване на дълбочина D, в произволна точка M от
масива, лежаща на произволна площадка nn (под ъгъл α спрямо хоризонта) ще възникнат
нормални и тангенциални напрежения (Фиг.3).
При свързани почви, към нормалните напрежения следва да се добавят и
напреженията pe (всестранен вътрешен натиск).

Фиг.3. Напрежения върху произволна площадка от почвения масив.

При промяна на ъгъла α, напреженията σα+pe и τα също ще се изменят, и както

показват опитите, когато тангенциалното напрежение τα достигне определена част от
нормалното, ще настъпи преместване на една част от почвата спрямо друга.
Тогава условието на гранично равновесие ще бъде

τα ≤f(σα+pe) или τα/(σα+pe)≤ f = tgθ.

θ e ъгълът на отклонението на пълното напрежение σ спрямо нормалата към

площадката mn.
През т.М можем да прекараме безброй много площадки, но най-неблагоприятната ще
бъде онази, за която се получава най-голямо тангенциално напрежение τα. Максималната
стойност на τα е граничното съпротивление (якостта) на срязване τf. Това състояние
съответства на най-голямата стойност на ъгъла θ =θmax.
Проф. Трифон Германов, Земна механика. Теория на граничното равновесие. Стр. 142

Ако f е постоянна величина, то съгласно определението за якост на срязване, в

гранично състояние този коефициент е тангенса на ъгъла на праволинейната обвивка на
окръжностите на Mohr. Съгласно закона на Coulomb якостта на срязване е

τf = σ.tgϕ + c, където c = pe.tgϕ; или τf = (σ + pe)tgϕ .

Горният израз може да бъде записан както по-горе

τf
= tgϕ . От тук следва, че в условията на гранично равновесие
σ + pe

(τα=τf), т.e. θmax= ϕ.

Използвайки окръжностите на Mohr, можем да дефинираме направленията на

площадките на разрушение. От триъгълника ОCE следва (всеки външен ъгъл е равен на
сбора от двата несъседни нему вътрешни).

2a = π/2 + ϕ; или a= π/4 + ϕ/2;

От триъгълника АВЕ, ъгълът γ = π − π/2 − β = π/2 − (π/4+ϕ/2), т.e.

γ = π/4 − ϕ/2.

Следователно, в условията на гранично напрегнато състояние, площадките на

разрушение са наклонени под ъгли

±(π/4 − ϕ/2) − за по-голямото главно нормално напрежение;

±(π/4 + ϕ/2) − за по-малкото главно нормално напрежение.

Това е възможно ако θmax= ϕ.

3.2. Условия на граничното равновесие.

Като се използва окръжността на Mohr, условието за гранично равновесие може да
бъде записано във функция на главните нормални напрежения.

σ1 − σ 3
= sinϕ. за свързани почви
σ 1 + σ 3 + 2 pe

σ1 − σ3
= sinϕ. за несвързани почви.
σ1 + σ3

Горните уравнения, след известни преобразования могат да бъдат представени в друг

вид.

σ1 − σ3 = (σ1 + σ3 + 2pe).sinϕ
σ1 − σ3 = σ1. sinϕ + σ3. sinϕ + 2pe.sinϕ
σ1 - σ1.sinϕ - pe.sinϕ + pe = σ3+ σ3.sinϕ +pe.sinϕ + pe;
Проф. Трифон Германов, Земна механика. Теория на граничното равновесие. Стр. 143

σ1(1-sinϕ) +pe.(1-sinϕ) = σ3(1+sinϕ) +pe.(1+sinϕ);

(σ1+pe)(1-sinϕ) = (σ3+pe)(1+sinϕ);

σ 3+ pe 1 − sin ϕ
= ; за свързани почви;
σ 1+ pe 1 + sin ϕ

σ 3 1 − sin ϕ
= ; за несвързани почви.
σ 1 1 + sin ϕ
По нататък, като се използват известни тригонометрични зависимости:

sinϕ =cos(π/2 − ϕ) = cos[2(π/4 − ϕ/2)] = cos2(π/4 − ϕ/2) - sin2(π/4 − ϕ/2).

sin2(π/4 − ϕ/2) + cos2(π/4 − ϕ/2) = 1.
Тогава,
1-sinϕ =1 - cos2(π/4 − ϕ/2) + sin2(π/4 − ϕ/2) = 2.sin2(π/4−ϕ/2);
1+sinϕ=1+ cos2(π/4 − ϕ/2) - sin2(π/4 − ϕ/2) = 2 cos2(π/4 − ϕ/2);

σ 3+ pe π ϕ
= tg 2 ( − ) ; за свързани почви;
σ 1+ pe 4 2

σ3 π ϕ
= tg 2 ( − ) ; за несвързани почви.
σ1 4 2

Горните изрази са известни като уравнения за гранично равновесие на Rankine.

Аналогично могат да се получат обратните отношения.

σ 1+ pe π ϕ
= tg 2 ( + ) ; за свързани почви;
σ 3+ pe 4 2
σ1 π ϕ
= tg 2 ( + ) ; за несвързани почви;
σ3 4 2

Горните уравнения се използват за дефиниране на активен и пасивен земен натиск

съгласно теорията на Rankine.
Условието за гранично равновесие в равнинния случай може да се изрази и чрез
нормалните напрежения σy и σz. Използва се зависимостта

2
σ z +σ y σ z −σ y 
σ 1, 2 = ±   + τ z2, y
2  2 

Като заместим в условието за гранично равновесие получаваме

(σ z − σ y ) + 4τ z2, y
2

= sin 2 ϕ - за свързани почви

(σ z + σ y + 2c. cot gϕ )
2
Проф. Трифон Германов, Земна механика. Теория на граничното равновесие. Стр. 144

(σ z − σ y ) + 4τ z2, y
2

= sin 2 ϕ - за несвързани почви

(σ z +σ y)
2

В този вид условията за гранично равновесие се използват при решаване задачите от

обща устойчивост на земната основа.

Диференциални уравнения на граничното равновесие.

Съгласно теорията на линейно деформираните среди, за всяко линейно деформирано
тяло ограничено от полупространството диференциалните уравнения при равнинно
напрегнато състояние са

∂σ y ∂τ yz ∂σ z ∂τ yz
+ = 0; + =γ ;
∂y ∂z ∂z ∂y
където σz и σy са нормалните напрежения, γ - обемното тегло на почвата.
В тези две диференциални уравнения има три неизвестни: σz, σy и τzy. Ако към тях
добавим уравнението на граничното равновесие дадено по-горе, получаваме затворена
система от три уравнения с три неизвестни, при което задачата става статически
определима. Тази задача е решена от В.В.Соколовский, 1942г.
Аналогично може да се запише системата уравнения при пространствено напрегнато
състояние. Тази задача е решена от В.Г.Березанцев 1952г.

4.Определяне на началното критично натоварване.

(Задачи от устойчивостта на земната основа по теорията на линейно
деформираните среди).

Началното критично натоварване, при което приключва фазата на уплътняване и

започва фазата на преместванията, и образуването на пластични зони се нарича
“абсолютно безопасно напрежение″ за почвите. Това е онова натоварване върху земната
основа, при което определените размери на фундаментите ще бъдат най-икономични, т.е.
ще имаме голям запас на сигурност.
Задачата е решена почти едновременно от Froliht и Пузьiревский и затова носи
тяхното име.
Разглежда се равнинно напрегнато състояние (Фиг.4).
Равнинното напрегнато състояние позволява сравнително елементарно да се някои
важни задачи от относителна устойчивост на земната основа:

1) Съставяне уравнението на ограничителната линия на пластичните зони в зависимост от

напрегнатото състояние;
2) Определяне на максималната дълбочина на пластичните зони при дадено натоварване p;
3) Определяне на натоварването, което допуска определена дълбочина на пластичните
зони;
4) Определяне на началното критично натоварване pkr, (при което дълбочината на
пластичните зони е нула).
Проф. Трифон Германов, Земна механика. Теория на граничното равновесие. Стр. 145

Задачата решаваме в условията на равнинно напрегнато състояние. Нека от ивичен

фундамент, на дълбочина D, се предава равномерно разпределен товар p1=p-γ.D (p -
натоварването от съоръжението; γ.D - теглото на почвата над основната плоскост на
фундамента).

Фиг.4. Схема при изследване относителната устойчивост на земната основа

Разглеждаме напрегнатото състояние в т.M, която е в гранично равновесие.

Използваме уравнението (за свързани почви)

σ1 − σ 3
= sinϕ.
σ 1 + σ 3 + 2 pe

Главните нормални напрежения на дълбочина z ще бъдат сума от напреженията от

собствено тегло на почвата и от външното натоварване p1.
Главните нормални напрежения от собствено тегло на почвата определяме при
предпоставката за хидростатично напрегнато състояние (K0 = 1).

σ1(γ) = γ(D + z); σ3(γ) = 1.γ(D + z).

За определяне на главните нормални напрежения от товара p1 (ивичен равномерно

разпределен товар), използваме известните формули на Michelle.

σ1(p) = (p1/π)(ψ +sinψ); σ3(p) = (p1/π)(ψ - sinψ).

Тогава напрегнатото състояние в т.М ще се дефинира със следните главни нормални

напрежения

p − γ .D
σ1 = (ψ +sinψ) + γ(D + z);
π

p − γ .D
σ3 = (ψ -sinψ) + γ(D + z).
π
Проф. Трифон Германов, Земна механика. Теория на граничното равновесие. Стр. 146

Заместваме в уравнението на гранично равновесие.

p − γ .D p − γ .D
2sinψ= sinϕ [2pe + 2ψ + 2γ(D + z)].
π π

От тук получаваме уравнението на линията ограничаваща пластичните зони при

дадено натоварване в зависимост от ъгъла ψ.

p − γ .D  sin ψ  p
z=  − ψ  − D − e .
π .γ  sin ϕ  γ

За намирането на максималната дълбочина на пластичните зони (решаването на

втората задача) следва да намерим максимума на функцията z, т.е. да определим
големината на ъгъла ψ, при който имаме zmax. Търсим

∂z p − γ .D  cosψ 
=  − 1 = 0 , т.е. cosψ = sinϕ.
∂ψ π .γ  sin ϕ 

понежеsinϕ = cos (π2−ϕ) , следва ψ = (π2−ϕ).

Тогава максималната дълбочина на пластичните зони ще се определи с израза

p − γ .D
zmax = [cotgϕ − (π/2 − ϕ)] − D - pe/γ .
π .γ

С това е решена втората задача за относителна устойчивост на земната основа. От тук

можем да определим онова натоварване, което може да предизвика образуването на
пластични зони с определена дълбочина

π ( zmaxγ + γ .D + pe )
R= + γ .D.
π
cot gϕ − + ϕ
2

Фиг.5. Гранично напрегнато състояние при идеално свързани почви

Ако съоръженията не допускат образуването на пластични зони, в горната формула

следва да се положи zmax=0. Така се получава известната формула на Frolicht.
Проф. Трифон Германов, Земна механика. Теория на граничното равновесие. Стр. 147

π (γ . D + pe )
pkr = + γ . D.
π
cot gϕ − + ϕ
2

За глинести почви, при които преобладава сцеплението, т.е. имат минимален ъгъл на
вътрешно триене ϕ = 5 - 70, началното критично натоварване може да бъде получено от
израза (фиг.5)

τmax=(σ1 - σ3)/2 ≤ c

Като заместим изразите за главните нормални напрежения при ϕ=0, ще получим

(p-γ.D).2.sinψ ≤ 2c.π

Горната функция има максимум при sinψ =1. Тогава за началното критично
натоварване получаваме израза

pkr = π.c + γ.D.

Този израз може да бъде използван за определяне на при глинести почви с малък
ъгъл на вътрешно триене ϕ = 5 - 70.

Въпреки елементарното и точно математично решение, поради опростяващите

предпоставки получените изрази не отразяват действителното напрегнато състояние на
почвения масив. Това важи за почти всички решения в земната механика. По-конкретно,
несъответствията са следните:
• решението е за равнинна задача, а в редица случаи се прилага за правоъгълно
натоварване;
• прието бе, че главните нормални напрежения от собствено тегло на почвата са равни
(K0=1), a на практика този коефициент е винаги по-малък от единица;
• pkr не зависи от ширината на фундамента.

Независимо от несъответствията на решението то се използва в практиката поради

елементарния си вид.
Един анализ на формулата за pkr позволява да се определят факторите, които влияят
върху образуването на пластичните зони:
• Размерите на пластичните зони (zmax) растат с увеличаване на товара и с намаляване на
обемното тегло на почвата. Това означава, че при еднакви други условия, почвите под
вода имат почти два пъти по-малко обемно тегло, което предполага по-големи
пластични зони.
• Интересен е проблема за образуване на пластични зони при поставяне на товари върху
повърхността на терена (върху полупространството). От формулата за pkr се вижда, че
при D=0 и pe=0 (несвързана почва) pkr=0. Това предполага, че при несвързани почви не
може да се фундира на повърхността без да се образуват пластични зони. Във всички
други случаи (pe≠0), т. е. при свързани почви е възможно някакво минимално
натоварване върху повърхността без да се образуват пластични зони.
Проф. Трифон Германов, Земна механика. Теория на граничното равновесие. Стр. 148

• Разликата в големината и формата на пластичните зони, съвсем не означава, че

пясъците са по-слаба земна основа отколкото глините. Това обстоятелство само
предупреждава при пясъците да се фундира на подходяща дълбочина. При пясъците
поради големият ъгъл на вътрешно триене условията по отношение на пластичните зони
бързо се подобряват и при минимална дълбочина на фундиране.

5.Определяне на граничното натоварване върху земната основа.

Гранична носеща способност.

Както бе отбелязано, граничното натоварване следва да се разглежда като

недопустимо за съоръжението. То съответства на пълно изчерпване на носещата
способност на почвата, развитие на пластични зони изцяло под фундамента, образуване на
кораво еластично ядро (при корави фундаменти), деформации на земната основа и
изтласкване на почвата в страни от фундамента.
Съвместното решаване на диференциалните уравнения на равновесието с
уравнението на граничното равновесие позволява да се намери математическа формула за
очертанията на плъзгателните повърхнини, чието използване дава възможност, с
достатъчна за практиката точност да се определи граничното натоварване съответстващо
на достигнатата максимална гранична носеща способност на земната основа. В
литературата се посочват два метода за решение на задачата.

5.1.Методи по теорията на граничното равновесие.

Метод на Prandtle.
Едно от първите решения за определяне на граничната носеща способност на земната
основа (критично равномерно разпределено ивично натоварване) е дадено от Prandtle
(1920). Разглежда се безтегловна среда (γ=0). Земната основа е разделена на три зони
(фиг.6).

Фиг.6. Схема за определяне на граничната носеща способност по метода на Prandtl

I и III зони са равнобедрени триъгълници, безтегловна среда (γ=0), с напрегнато

състояние по Rankine, под ъгли (π/4−ϕ/2) и (π/4+ϕ/2). II зона на радиални премествания,
където плъзгателните повърхнини се описват с логаримична спирала. Равномерно
разпределения товар (q=γ.D) е от собствено тегло на почвата над товара. Решението важи
за малки дълбочини (D<b).
Проф. Трифон Германов, Земна механика. Теория на граничното равновесие. Стр. 149

Rult = (q + pe).tg2(π/4 − ϕ/2).exp(π.tgϕ) - pe.

Гранични натоварвания по метода на В.В. Соколовский.

Решения на задачата при подобна постановка е дал В.В.Соколовский.
Точното решение на системата диференциални уравнения на граничното равновесие
извършени от В. В. Соколовский e приведено в подходяща форма за практическо
ползуване.

Фиг. 7.Област на гранично напрегнато състояние при наклонен ивичен товар по В. В.

Соколовский

Получените решения важат за ивични равномерно разпределени товари, включително

наклонени спрямо вертикалната ос под ъгъл δ, и в границите 0≤D/B≤0,5. Вертикалната
компонента на граничното натоварване се определя с обичайната тричленна формула:

Rz,ult = γ1.y.Nγ + q.Nq + c.Nc ,

където:
•Nγ , Nq , и Nc са коефициенти на носещата способност, които са във функция на ъгъла на
вътрешно триене;
•γ1 - обемното тегло на почвата под товара;
•y - абсциса, определяща широчината на ивичния товар (Фиг. 6);

Хоризонталната компонента на граничното натоварване ще бъде:

Ry,ult = Rz,ult tgδ, a резултантата :

Rult = R z2,ult + R y2,ult .

Когато имаме наклонено натоварване се очаква едностранно разрушение на основния

масив и изтласкване на пластичната зона с множество вътрешни плъзгателни повърхнини,
но обединени в една обща пластична област (Фиг. 7.).
Проф. Трифон Германов, Земна механика. Теория на граничното равновесие. Стр. 150

На фиг.7 е показано построяването на пластичните зони и определянето на крайната

повърхнина на хлъзгане. Започвайки от крайния ръб на фундамента, в т.a се прекарва
права под ъгъл α = (450+ϕ/2−ψ) към основата като страна на триъгълника на активната
зона. Другата страна eb се построява под ъгъл β=(450+ϕ/2+ψ). Ъгълът ψ се изчислява по
формулата:
sin δ
ψ = 0,5[δ +arcsin ( )].
sin ϕ
От т.b построяването на логаритмичната спирала става като се използува израза:

r=rb.exp[θ.tg(0,75ϕ], (0≤ θ ≤ π/2−ϕ); rb e отсечката еb.

Крайната точка на спиралата се получава при ъгъл θ = π/2−ψ и големина на радиуса

rc= rb.exp[(π/2−ψ) tg(0,75ϕ]. Последната права cd сключва с повърхността ъгъл (450−ϕ/2).
Построената хлъзгателна повърхнина, цилиндрична в посока x=1, е близка до
теоретичната при стойности ϕ=250 до 400 и когато q≠0 и с≠0. В случай на повърхностно
разположен товар върху идеално свързана почва (D=0, q=0 и c=0) се получава
сравнително по-голяма пластична зона.
Приложната точка т. е. местоположението на равнодействащата на граничните
напрежения се получава с ръбов ексцентрицитет:

B 2γBN γ + 3qN q + 3cN c

e0 = . .
3 γBN γ + 2qN q + 2cN c

Ако приложната точка на равнодействащата на изчислителното натоварване не

съвпада със същата от диаграмата на граничните напрежения, е необходимо допълнително
да се провери възможността за вписване на статически еквивалентна диаграма на
изчислителните напрежения, така че да се получи съвпадение на центровете им.
За свързани почви с преобладаваща кохезия и ϕ≤70, граничното вертикално
натоварване се определя с израза:

Rv = c(π + 1 - 2δ + cos2δ)+ q,

а хоризонталната компонента е

Rh = - c.sin2δ.

За вертикално разпределено натоварване (δ=0), граничното натоварване ще бъде

Rult = c(π + 2)+ q.

За ососиметричния случай на натоварване (кръгла основна плоскост) решението e

дадено от А. Ю. Ишлинский за трапецовидна диаграма и с изменя от Rult=5,14c+q до
Rult=6,6c+q, или средно по целия кръг

Rult = 5,63c + q .
Проф. Трифон Германов, Земна механика. Теория на граничното равновесие. Стр. 151

Съвременни инженерни методи за определяне на носещата способност на

земната основа.
K.Terzaghi предлага формула за намиране на критичното напрежение под ивични
фундаменти със суперпониране на ефекта на различни фактори. Основно са приети
бездименсионни коефициенти Nγ, Nq, Nc във функция само на ъгъла ϕ на почвата. С тях
поотделно се умножават кохезията, страничния товар q и широчината на товара В. Така
композирана формулата на Terzaghi става базисна в световната литература и практика.

Фиг.8.Схема за определяне на граничната носеща способност по метода на Terzaghi

Решението на Terzaghi се основава на следните предпоставки(Фиг.8):

• фундамента и ядрото слягат като едно цяло;
• ядрото притиска почвата в страни и ги привежда в гранично равновесие; процесът
приключва с изтласкване на пластичните зони в страни.
След Terzaghi много изследователи предлагат подобрения на тричленната формула,
които да се приближат по-плътно до резултатите от изследвания in situ.
Общият вид на формулата за граничната носеща способност на земната основа при
равномерно разпределен ивичен вертикален товар има вида:

Rult = c.Nc + q.Nq + 0.5γ.B.Nγ.

Въпреки множеството модификации, съставните части на горното уравнение в

неговата тричленна форма е останала и до днес, поради практичния си вид удобен при
проектирането.

От анализа на горния израз следва, че за реални почви (ϕ≠0) граничното напрежение

Rult би трябвало да нараства неограничено при нарастване на широчината на фундамента
вследствие множителя 0.5γ.B.Nγ. Проучванията на McCarty показват, че при реалните
фундаменти влиянието на степента на нарастване на B намалява и клони към една разумна
граница.
Стойностите на коефициентите на Nγ, Nq и Nc съгласно EUROCODE 7 се определят
със следните изрази:

Nq = exp(πtgϕ)tg2(π/4 − ϕ/2)
Nc = (Nq - 1)cotgϕ′
Nγ = 2(Nq - 1)tgϕ′.
Проф. Трифон Германов, Земна механика. Теория на граничното равновесие. Стр. 152

Горните изрази важат за случаите когато изчислителната стойност на ъгъла на

вътрешно триене ϕ′≥δ′/2 (δ′ изчислителната стойност на ъгъла на триене в основната
плоскост между бетон и почва). За тяхното определяне представени графики (РЗМ).
Допуснато е, че почвата има поведение на твърдо-пластично тяло, което може да се
приеме за вярно само в случаите когато при граничното напрегнато състояние се
получават хлъзгателни повърхнини и пластични зони с ясно изразен характер на
потенциално преместваеми области. Такива явления не се проявяват в случаите на
щампово проникване на товарите в слаби почви, където се получава ръбово локално
срязване. В тези случаи горните теоретични модели не дават задоволителни резултати.
Сравняването на диаграмите товар-слягане показва, че за случаите с локално
(щампово) срязване граничните товари са по-малки, а сляганията по-големи от първата
форма (генерално разрушение). Във връзка с това са предложени различни методи за
компенсиране на ниската носеща способност на почвата чрез редуциране стойностите на
характеристиките на почвата ϕ и с в главното уравнение.
Едно по-обосновано е със задоволителни резултати е предложението на Vesic. Той
предлага да се въведе индекс на коравината на почвата (Ir ), който се явява относителна
оценка на деформационните свойства на почвата:

G E0
Ir = =
c + σ vtgϕ 2(1 − ν )(c + σ v' tgϕ )
'

където:

•G - модул на срязване на почвата;

•σ′v -ефективното вертикално напрежение на дълбочина отговаряща на B/2 под
основната плоскост на фундамента;
•ϕ - ъгъл на вътрешно триене на почвата;
•Е0 - модул на обща деформация на почвата;
•ν - коефициент на Poisson.

Индексът на коравина (Ir) се сравнява с критичният индекс (Ir,cr), определен по

емпиричната формулата:
B
Ir,cr=0.5еxp[(3.30-0.45 )cotg(450-ϕ/2)].
L
Когато реалният индекс на коравина (Ir) е по-малък от критичния (Ir,cr), то в общата
формула се прилагат допълнителни коефициенти rc , rq , rγ за да модифицират основните
събираеми в общата формула. Стойностите на тези коефициенти могат да бъдат отчетени
от графики. Тогава израза за граничното натоварване придобива вида:

Rult=c.Ncrc + γ2 DNq rq + 0.5γ1BNγrγ.

В случаите когато Ir>Ir,cr коефициентите на коравината се приемат единица. В горната

формула γ1 е средното обемно тегло на почвените пластове под основата на фундамента
на дълбочина В, а γ2 − средното обемно тегло на почвите разположени между теренна и
основната плоскост на фундамента.
Проф. Трифон Германов, Земна механика. Теория на граничното равновесие. Стр. 153

Разширени уравнения за определяне на носещата способност на земната основа.

Разгледаните по-горе зависимости за носещата способност на земната основа са

изведени при предпоставката за равнинна деформация (ивичен товар) и пренебрегване на
напрежението на срязване над основната плоскост на фундамента. Очевидно от гледна
точка на практиката тази предпоставка е твърде идеализирана. Обикновено
фундаментните плоскости са квадратни, правоъгълни, кръгли, пръстеновидни, ивични,
скарообразни и плочи. Натоварването може да бъде ексцентрично разположено или
наклонено. Самата фундаментна плоскост може да бъде хоризонтална или наклонена.
Тогава продължението на хлъзгателната линия над основната плоскост ще оказва
съществено влияние върху резултатите за носещата способност.
Освен К. Terzaghi, предложения за отчитане на тези допълнителни фактори са
направени и от Mayerhof. Най-удобни за практическо приложение са предложените от
Brinch Hansen коригиращи коефициенти, които обединяват предишните изследвания.
Предложена е разширена формула за определяне на носещата способност с
експериментално проверени коефициенти. Тази формула с малки модификации се
използува в европейските изчислителни норми, а така също и в други страни на света.
В обобщен вид разширената формула за определяне на носещата способност има
следния вид:

Rult =c′Nc rc sc ic dc bc+γ2DNq rq iq dq bq+ 0,5 γ1Nγ rγ sγ iγ dγ bγ .

където:
•Nc , Nq , Nγ - коефициенти на носеща способност;
•rc , rq, rγ - коефициенти на коравината (от графика) f(ϕ,E0,σ'v,c);
•sc , sq , sγ - коефициенти на формата ма фундамента;
•ic , iq , iγ - коефициенти на наклона на резултантата на силите;
•dc , dq , dγ - коефициенти на дълбочината на фундиране;
•bc , bq , bγ - коефициенти на наклона на фундаментната плоскост;
•c′ - кохезия;
•γ1 - обемно тегло (изчислителна стойност) на почвените пластове под фундамента на
дълбочина около ширината на фундамента B;
•γ2 - обемно тегло (изчислителна стойност) на почвените пластове над фундамента;
•B′- ефективен размер (по-малкият) на основната плоскост (виж. Фиг. 8);

На Фиг.9 е дадена схема на натоварване и разположението на силите спрямо

плоскостта на натоварване на земната основа. Геометричните величини са следните:
• B, L - действителната ширина и дължина на фундамента;
• еL - eксцентрицитет на резултантата на силите в основната плоскост FR по посока на
дължината L;
• еB - eксцентрицитет на FR по посока на ширината В;
• B′=B-2еB -ефективна ширина на фундамента;
• L′ = L - 2eL - ефективна дължина на фундамента;
•D - минимална дълбочина на фундиране;
• А′= B′. L′ - ефективна основна плоскост на фундамента;
• MB, ML - моменти по посока на страна B и на страна L;
Проф. Трифон Германов, Земна механика. Теория на граничното равновесие. Стр. 154

• FR - резултантна сила на външното натоварване (V и H нейната нормална и успоредна

на основната плоскост компоненти);
• c′ - изчислителна стойност на кохезията (средна за пластовете под основата).

Фиг. 9.Схема за определяне на носещата способност на земната основа по Brinch Hansen

Коефициентите sc, sq , sγ и ic, iq , i са изчислителни стойности на бедименсионни

фактори за формата на товарната плоскост и наклона на натоварването. С индексите c, q,
γ, се изразяват съответно влиянието на коефициентите върху кохезията, геоложкият товар
на дълбочината на фундиране и обемното тегло на почвата. Тези коефициенти са валидни
само когато параметрите на срязване са независими от посоката на действие на силите.
При недренирани условия граничната носеща способност се определя с израза:

Rult = (2 + π). sc ic cu + γ2 D ,

където:
•sc = 1 + 0,2(B′/L′) - за правоъгълна форма;
•sc = 1,20 - за квадратна или кръгла форма;
•cu - недренирана якост на срязване (виж т. 2.3);
H
ic = 0,5 (1 + 1 + ' cu ;
A
•H - хоризонталната компонента на натоварването.
Проф. Трифон Германов, Земна механика. Теория на граничното равновесие. Стр. 155

Когато земната основа е съставена от водонаситени глинести почви, при определено

натоварване, може да се формира нестабилизирано напрегнато състояние следствие
появата на порен натиск. В тези случаи параметрите на якостта на срязване се определят с
ефективните напрежения и са означени съответно c′ и ϕ′ (виж якост на срязване).
Коефициентите във формулата се определят с изразите:

sq =1+(B′/L′)sinϕ′ - за правоъгълна форма;

sq =1+sinϕ′- за квадратна или кръгла форма;
sγ =1-0,3(B′/L′) - за правоъгълна форма;
sγ = 0,7 - за квадратна или кръгла форма;
s q .N q − 1
sc = - за правоъгълна или кръгла форма.
Nq −1
Коефициентите отчитащи наклона на товара се определят с изразите:
•при хоризонтална сила H успоредна на L ;

1− H
iq = iγ = ;
V + A ' .c ' . cot gϕ '

iq N q − 1
ic = ;
Nq −1

•при хоризонтална сила H успоредна на B ;

3
 1 − 0,7 H 
iq =  
V + A'. c'.cot gϕ ' 

3
 1− H 
iγ =  
V + A'. c'.cot gϕ ' 

iq N q − 1
ic = ;
Nq −1

Горните изрази важат за отношение дължината към ширината на фундамента L/B≥2.0.

При отношения 1.0<L/B<2.0, коефициентите се определят с интерполация.
Коефициентите отчитащи влиянието на наклона на основната плоскост на
фундамента се определят с изразите:

bγ=bq = (1 - α.tgϕ)2 - (α - в радиани);

(1− bq )
bc = bq - - (за ϕ>00);
N c tgϕ
bc = 1 - 0,0067α − (за ϕ=00);
Проф. Трифон Германов, Земна механика. Теория на граничното равновесие. Стр. 156

Коефициентите отчитащи влиянието на дълбочината на фундиране се определят

както следва:

dγ = 1,0
arctg( D / B)
2
dq =1+2tg (1 - sinϕ) [ 57,3 ]

1− d q
dc = dq - (когато ϕ>00);
N c tgϕ

arctg( D / B)
dc = 1 +[ (3).57,3 ] (когато ϕ=00).

Коефициентите отчитащи дълбочината на фундиране могат да се приложат в

разширената формула само при условие, че може да се разчита на съпротивлението на
срязване в частта от хлъзгателната повърхнина над основната плоскост. Когато почвата до
дълбочината на фундиране е слаба, деформируема или неконтролирано насипана, тези
коефициенти се приемат dc = dq = dγ = 1.

6.Допустимо почвено натоварване.

По принцип, земната основа за сгради и съоръжения се оразмерява по две групи

гранични състояния: на носеща способност и на деформации. За предварително
определяне размерите на фундаментите (съгласно нашите норми), се използва т. н.
изчислително натоварване R.То зависи от вида на почвата и размерите на фундамента.
Това напрежение може да се разглежда като допустимо натоварване.
В други случаи, като допустимо натоварване може да се приеме началното критично
натоварване pkr,което не допуска пластични зони, или да се приеме натоварването R,което
допуска дълбочина на пластичните зони една четвърт от ширината на фундамента (p1/4).
За допустимо натоварване може да се приеме граничното натоварване Rult,разделено
на съответен коефициент на сигурност (Fs>1,5).
Големината на различните натоварвания може да се илюстрира с един пример.

Числен пример.
Да се определят изчислителните натоварвания на земната основа под правоъгълен
фундамент с размери 2,5/2m,фундиран на дълбочина 1,5m,върху земна основа със
следните характеристики: глина (wL=40%, wp=20%, wn=30%), Ic=(40-30)/20=0,5; e =
0,6;ϕ=210;c=30 kPa.
Конструкцията предава в основната плоскост следните натоварвания: Нормална сила
N=1000 kN;момент по посока L , M=200 kN.m.
Средното натоварване върху земната основа е

p = N/L.B = 1000/2,5x2,0= 200 kN/m2.

Проф. Трифон Германов, Земна механика. Теория на граничното равновесие. Стр. 157

Съгласно Българските норми за проектиране условното изчислително натоварване

зависи от вида на почвата, т.е. R0 = f(вид почва, коефициент на порите и показател на
консистенция). Отчетено от таблици R0 =250 kN/m2.

Изчислителното почвено натоварване е

R=R0[1 - k1(B-1)].(D+2)/4 = 250[1 - 0,05(2-1)].(1,5+2)/4= 229,7 kN/m2.

Началното критично натоварване

pkr = [π(γ.D+c.cogϕ)]/[(cotgϕ − π/2 +ϕ)] + γ.D =

= [π(20.1,5+30.cog210)]/[(cotg210-π/2 +21/57,3)] + 20.1,5 =273 kN/m2.

Изчислително натоварване допускащо пластични зони zmax=B/4.

(Съгласно СНиП - Русия)

R = p1/4 = (k1.k2/k)[Mγ.kz.B.γ + Mq.D.γ + Mc.c]

От таблици за ϕ=210 се отчита Mγ=0,56; Mq=3,24; Mc.=6,04

R = p1/4 = (1,2.1,1/1,0[0,56.1,0.2,0.20+3,24.1,5.20+6,04.30]= 397 kN/m2.

Граничната носеща способност

От таблици, за tgϕ = tg210 = 0,38 се отчитат Nc=16,0; Nq=7,0; Nγ=2,2. Съгласно

горните формули изчисляваме

sc=(1,33x7,0-1)/(7,0-1)=1,39;

По посока L товара действа ексцентрично eL= 200/1000=0,2m

sγ= 1-0,3.[2,0/(2,5-2x0,2)] = 0,76
sq= 1+ (2,0/2,1).sin210 = 1,33.

Rult = 30x16x1,39 + 20x1,5x7,0x1,33 + 20x2,0x2,1x0,76 = 1013 kN/m2.

ЛИТЕРАТУРА.

6.1.Алексиев, А., Е. Балушев, В. Венков и др. “Наръчник по земна механика и фундиране,

том1 и том2”.Д. И. “Техника”, С, 1989.
6.2.Балушев, Б. “Земна механика”. ДИ “Наука и изкуство”, С., 1957.
6.3.Балушев, Б., Г. Стефанов, и др. “Земна механика”. ДИ “Техника”, 1975.
6.4.Березанцев, В. Г. “Расчет оснований сооружений”. Изд. лит. по строительсву. Л., 1970.
6.5.Кръстилов, И., Т. Германов и др. “Ръководство по земна механика и фундиране”. С.,
Техника, 1986.
6.6.Маслов, Н. Н. “Прикладная механика грунтов”. М., 1949.
6.7.Плоско фундиране. “Правилник за проектиране, (2-03-01)”. БСА, кн. 1-2 1983.
6.8.Покровский, Г. И., И. С. Феодоров. “Центробежное моделирование в строительном
деле”. Изд. лит. по строительству, М., 1968.
6.9.Пузьiревский,Н.П. “Фундаментьi”. Госстройиздат ОНТИ, М., 1934.
Проф. Трифон Германов, Земна механика. Теория на граничното равновесие. Стр. 158

6.10.Сен Венан, Б. “Внутренньie движения в пластических телах, “Теория пластичности”,

Сборник статей (перевод), Гос. изд. иностр. лит. М., 1948.
6.11.Соколовский, В. В. “Статика сьiпучей средьi”. АН СССР, М., 1942.
6.12.Стефанов, Г., и др. “Фундиране”. Д. И. Техника, С., 1978.
6.13. Brinch-Hansen, J. “A Revised and Extended Formula for Bearing Capacity”. Geоtechnisk
Just.Bull. No28, Copenhagen, 1970.
6.20. EURОCODE-7. “Geotechnics. Preliminary Draft for the European Communities”. Geotechnik,
Jahrgang 13, Helft 1, Germany, 1990.
6.21.Fröhlich,O.K. “Druckverteilung im Baugrunde. Julius Springer”, Wien, 1934.
6.22. МcCarty, D.F. “Essentials of Soil Mechanics and Foundations: Basic Geotechnics”, Prenitce
Hall, Engellwood Cliffs, New Jersey 07632, USA, 1988.
6.23. Meyerhof G. “The bearing capacity of foundation under eccentric and inclined loads”. Proc. 3-5
ICSMFE, Zürich, 4/24, 1953.
6.24. Rankine, W. “On the stability of Loose Earth”. Phil. Trans, Vol.147, London, 1857.
6.25. Terzaghi, K. “Theoretical Soil Mechanics”. Wileg, New York, 1947.
6.26. Vesic, A. “Bearing Capacity of Shallow Foundations”. H.F.Winterkorn & H.Y.Fang. eds. “
Foundation Engineering Handbook” Van Nostrand- Renhold, New York, 1975.