Проф. Трифон Германов, Земна механика, Устойчивост на склонове и откоси. Свлачища. Стр.

159

7.Устойчивост на склонове и откоси.

Анализът на устойчивостта на почвените масиви има голямо практическо значение при
проектирането на земни съоръжения (изградени от почви): насипи, изкопи, язовирни стени, подземни
съоръжения изградени чрез открита изработка, а така също и естествени склонове.
Задачата за устойчивостта на склоновете и откосите е частна задача от теорията на граничното
равновесие, но има някои специфични особености, които се дължат на естеството на напрегнатото
състояние и деформациите свързани с движението на земните маси при нарушаване на тяхната
устойчивост. От друга страна, изчисляването на устойчивостта на склоновете се явява специална
техническа задача с определена практическа насоченост. Тук ще бъдат разгледани някои специфични
методи, които имат приложение в практиката.

7.1. Методи за проверка устойчивостта на склоновете.

Ще бъдат разгледани общи случаи, които могат да се прилагат както за естествени, така и за
изкуствени склонове.

7.1.1. Елементарни задачи.

а. Устойчивост на откос от несвързана почва (идеална насипна среда). (ϕ ≠0; c = 0).-

Фиг.1

Нека разгледаме откос от несвързана почва на който свободно лежи твърда частица М (фиг.1).
Тя има тегло G. Да разложим теглото й две компоненти - нормална N и тангенциална H на откоса.
Силата H ще се стреми да придвижи частицата към основата на откоса. На това придвижване ще
противодейства силата на триене, която е пропорционална на нормалната компонента: T= f.N (f -
коефициент на триене).

Ако проектираме всички сили по наклона на откоса

N = G.cosα; H = G.sinα,

От условието за гранично равновесие Т=H получаваме

G.sinα = f.G.cosα; или tgα=f.

Като се вземе предвид, че коефициентът на триене f=tgϕ, следва

Проф. Трифон Германов, Земна механика, Устойчивост на склонове и откоси. Свлачища. Стр. 160

(1) α=ϕ;

т.е. граничният ъгъл на откоса на естествените насипни (несвързани) почви, е равен на

ъгъла на вътрешно триене на почвите.
При несвързаните почви, ъгълът на вътрешно триене се нарича още ъгъл на естествения
откос.

б.Устойчивост (условие за равновесие) на идеално свързана почва (ϕ = 0; c ≠ 0).

Приемаме, че нарушаването на равновесието ще стане приблизително по равнинна плъзгателна
повърхнина наклонена под ъгъл θ спрямо хоризонта (фиг.2).

Ако височината на откоса е h, то съгласно фиг.2 отсечката b=h.cotgθ.

Тогава теглото на потенциално свличащия се масив ще бъде

G = (1/2).γ.h.b.1,0 = (1/2).γ.h2.cotgθ.1,0.

Разлагаме силата G на нормална и успоредна към плъзгателната повърхнина AB с дължина l =

h/sinθ.

Фиг.2.

Силите, които ще се съпротивляват на плъзгането ще бъдат само силите от кохезията,

разпределени по плъзгателната повърхнина (AB). Тъй-като в горната точка (B) на призмата (ABC)
налягането ще бъде нула, а в долната точка (A) максимално, то средно се отчита само половината от
силите на кохезията. При тази предпоставка, чрез елементарен подход, получаваме решение на
задачата, което съвпада с точното решение на задачата за гранично равновесие.
Да напишем равновесното условие, като сума от проекциите на всички сили по направление на
(AB):

G.sinθ - (c/2). l = 0;

(1/2). γ.h2.cotgθ.1,0.sinθ - (c/2).(h/sinθ) = 0;

Проф. Трифон Германов, Земна механика, Устойчивост на склонове и откоси. Свлачища. Стр. 161

При решение относно кохезията получаваме:

c = γ.h.cotgθ.sin2α = γ.h.cosθ.sinθ.

или c = (γ.h/2). sin(2θ).

За да определим максималната вертикална височина (h=h90) на откоса, съответстваща на

максималното използване на кохезията трябва да намерим екстремума на горната функция. Очевидно,
тя има максимум, когато sin(2θ)=1,0, т. е. θ=450. Тогава получаваме

2c
(2) h90 = .
γ

С горният израз можем да определим максималната височина на вертикален откос при почви,
при които ъгълът на вътрешно триене е минимален или неговото влияние може да се пренебрегне.

7.1.2.Устойчивост на откос при почви с вътрешно триене и кохезия (c≠0; ϕ≠0).

При точното решаване на този проблем се разглеждат два вида задачи:

-определяне на максималното натоварване на хоризонталната повърхност на почвен масив, при
който откос със зададен наклон остава в равновесие;
-определяне формата на равноустойчив откос с гранична стръмнина.
Ще дадем резултатите получени на основата на чрез числено интегриране на диференциалните
уравнения на граничното равновесие при различни ъгли на вътрешно триене ϕ и различен наклон на
откоса α. Тези задачи са решени от В. В. Соколовский.
Граничното натоварване на повърхността (фиг.3) се определя с израза:

(3) pult = p.c + c.cotgϕ;

p - безразмерна величина (безразмерно гранично натоварване), което зависи от ъгъла на

вътрешно триене ϕ, ъгълът на наклона на откоса α и безразмерната координата x (табл. X.1-6, стр.288
Наръчник по ЗМФ).

Координатите на равноустойчивия откос при почви с вътрешно триене и кохезия се определят с

елементарните изрази:
c c
(4) z=z ; y=y ;
γ γ

z и y са безразмерни координати, зависещи от ъгълът на вътрешно триене (табл. X.1-3 и X.1-4,

стр.286 Наръчник по ЗМФ).

Съгласно решението на В.В.Соколовский хоризонталната повърхност на равноустойчивия откос

може да понесе равномерно разпределен товар

2 c.cos ϕ
(5) p0 = .
1 − sin ϕ
Проф. Трифон Германов, Земна механика, Устойчивост на склонове и откоси. Свлачища. Стр. 162

Фиг.3

Ако товарът p0 се разглежда като почвен пласт с дебелина h (p0=γ.h), ще получим израз за
височината на вертикален откос h90

2 c.cos ϕ
(6) h90 = .
γ (1 − sin ϕ )

2c
При идеално свързана почва (ϕ=0) се получава h90 = .
γ

7.1.3.Метод на кръговоцилиндричната повърхнина за оценка устойчивостта на

склоновете и откосите.

Този метод, въпреки известни приближения получи голямо разпространение в световната

практика, благодарение на елементарния подход, а практическите резултати са на страната на
сигурността. В последно време, изчислителната работа при този метод значително се опростява с
използването на ЕИМ, което позволява изследването на повече варианти с отчитане в по-голяма степен
реалните свойства на почвите и действителното напрегнато състояние на почвените масиви.

7.1.3.1.Същност на метода.

Предполага се, че нарушаването на устойчивостта (обрушването на масива), може да стане чрез

плъзгане по цилиндрична повърхнина около център О. При равнинна задача това е дъга от окръжност
с център О и радиус R (фиг.4).
Масивът, който се плъзга се разглежда като твърдо тяло и всички негови точки участвуват в
едно общо движение.
Условието за равновесие се определя от равенството на плъзгащите и задържащите сили.
Наличната степен на сигурност се определя с коефициента на сигурност

Mr
(7) Fs = ,
Ma

където Mr е моментът на съпротивителните сили (триенето и сцеплението) около т.О; Ma -

моментът на активните сили също около т.О.
За по-прецизно решение, склонът (или откосът) се разделя на ламели, като за всяка ламела се
изчисляват моментите на активните и съпротивителните сили.
Проф. Трифон Германов, Земна механика, Устойчивост на склонове и откоси. Свлачища. Стр. 163

Фиг.4 Схема за изчисляване на

откосите по метода на
кръговоцилиндричната плъзгателна
повърхнина.
аб - плъзгателна повърхнина която пресича
откосната линия; ав - плъзгателна
повърхнина, която минава през стъпката на
откоса; аг - плъзгателна повърхнина, която
минава през основата

М a = ∑ ± H i .R = R ∑ ± Gi . sin α i ;

M r = ∑ Ti .R = R ∑ ( N i .tgϕ + c.l i ) = R. ( ∑ Gi . cos α i . tgϕ + c. li ) ;

ϕ - ъгълът на вътрешно триене; с - кохезията; Gi - теглото на съответната ламела.

Следователно, коефициентът на сигурност ще се определя с израза

(8) Fs =
∑ G . cosα .tgϕ + c.L .
i i

∑ ± G .sin α
i i

При определен наклон на откоса или склона се търси най-неблагоприятната плъзгателна

повърхнина, при която коефициентът на сигурност има минимална стойност.
По принцип, намирането на най-неблагоприятната плъзгателна кръговоцилиндрична повърхнина
(особено при почвени масиви изградени от различни пластове и с различен наклон на откоса) следва да
се определи чрез опитване. Тази процедура значително се облекчава, ако се използват компютърни
програми. По-долу е описан един метод, който важи за еднородни масиви и праволинеен откос (фиг.5).
Проф. Трифон Германов, Земна механика, Устойчивост на склонове и откоси. Свлачища. Стр. 164

Фиг. 5. Метод за намиране на

най-неблагоприятната
плъзгателна повърхнина

Намирането на най-неблагоприятната плъзгателна повърхнина се извършва по следната процедура:

• От таблица, в зависимост от наклона на откоса (табл.VIII.2, стр.266, РЗМФ), се отчитат ъглите α и

β. Прекарват се правите AO1 под ъгъл α към откоса и BO1 под ъгъл към хоризонта.
• Правата на центровете на кръговоцилиндричните повърхнини свързва т.M и т.О1. Точка М се
намира на разстояние 4,5Н (мерено от петата на откоса) и на дълбочина 2,0Н.
• През средата на откоса (т.D) се прекарва права перпендикулярна на хоризонта до пресичането й с
правата на центровете.
• Точките О1 и О2 са центрове на възможни плъзгателни повърхнини. По правата на центровете се
избират още няколко центрове на плъзгателни повърхнини. За всеки от тях се изчислява
съответния коефициент на сигурност. Намира се онзи, който дава Fs,min.

7.1.3.2. Отчитане влиянието на филтрационните сили.

В редица случаи, склоновете могат да се окажат потопени във вода. Такива са склоновете и
откосите на язовирните стени или други насипи в близост до водни басейни. Както е известно,
обемното тегло на потопените участъци, в съответствие със закона на Архимед, се определя с израза

γ’ = γr - γw = (1-n).(γs - γw);

γr - обемното тегло на водонаситената почва;

γw - обемното тегло на водата;
n - обем на порите;
γs - специфичното тегло на почвата.

При условие, че целият склон или откос е потопен, теглото на отделните ламели ще се ще се
определя с обемното тегло под вода. Тогава коефициентът на сигурност ще се определя с израза:
Проф. Трифон Германов, Земна механика, Устойчивост на склонове и откоси. Свлачища. Стр. 165

(9) Fs =
∑ G . cosα .tgϕ + c.L . - при свързани почви
i
'
i

∑ ± G . sin α
i
'
i

(10) Fs =
∑ G . cosα .tgϕ = tgϕ . - при несвързани почви
i
'
i

∑ ± G .sin α tgα
i
'
i

Последният израз показва, че потопяването на склона при несвързани почви, не оказва влияние
върху неговата устойчивост. При свързаните почви, коефициентът на сигурност се повишава. Този
факт, нагледно потвърждава наблюдаваната в практиката устойчивост на откоси във водоеми без
вълново движение и без движение на водата в коритото.

При наличие на филтрационен натиск, явяващ се следствие разликата в нивата на почвените

води, устойчивостта на склона се оказва в неблагоприятно положение Обикновено, почвената вода
дренира към откоса и създава филтрационен натиск, който е по посока на свличането.

Фиг. 6. Схема за изследване

устойчивостта с отчитане на
влиянието на филтрационния
натиск

Съгласно фиг.6, активните сили са:

• плъзгащата сила от собственото тегло на почвата

Hi = (γ.A0i + γ’.Awi).sinαi ;

A0i - площта на ламелата над депресионната крива;

Awi - площта на ламелата под депресионната крива, до плъзгателната повърхнина;

• хидродинамичният натиск

Di = γw.I.Awi.1 = γw.Awi.sinαi;

I≈ sinαi - хидравличният наклон в рамките на разглежданата ламела;

Проф. Трифон Германов, Земна механика, Устойчивост на склонове и откоси. Свлачища. Стр. 166

Задържащите сили са:

Ti = (γ.A0i + γ’.Awi).cosαi tgϕ + c.li .

Тогава за коефициента на сигурност получаваме

(10) Fs =
Mr
=
∑ [(γ . A 0 ,i + γ '.Aw,i ). cos α i .tgϕ + c.li ]
;
Ma ∑ (γ .A 0 ,i )
+ γ ' . Aw,i + γ w . Aw,i . sin α i
или

(11) Fs =
∑ [(γ .A + γ .A ). cosα .tgϕ + c.l ] .
0 ,i
'
w ,i i i

∑ (γ . A + γ .A ). sin α
0 ,i r w ,i i

Следователно, при отчитане на филтрационния натиск, коефициентът на сигурност се намалява,

тъй като в знаменателя участвува обемното тегло на водонаситената почва.

7.1.3.3.Отчитане влиянието на порния натиск.

Тази проблема е от значение при насипи от глинести почви. Процесът на уплътняване на тези
почви от действието на собственото тегло и експлоатационните товари продължава във времето и
както е известно (виж теория на консолидацията), създава променливо напрегнато състояние, т.е.
напрежението (σ) в дадена точка от насипа се разпределя между почвения скелет и течността, която се
намира в почвените пори съгласно принципа на ефективните напрежения

(12) σ = σ’ + u. (σ’ - ефективно напрежение; u - порен натиск).

Ефективните напрежения предизвикват уплътняване на почвата за сметка на намаляване на

обема на порите, при което се увеличава триенето между почвените частици. От друга страна, порният
натиск е допълнително хидростатично налягане, което предизвиква само филтрация на течността,
която се съдържа в почвените пори. Тази филтрация продължава във времето в зависимост от физико-
механичните свойства на свързаните почви, докато настъпи равновесно състояние, т.е., порният натиск
стане равен на нула и цялото напрежение се поеме от почвения скелет. Този процес се нарича
разсейване на порния натиск.
По време на формирането и разсейването на порния натиск намалява якостта на срязване, т.е.

(13) τ = σ’.tgϕ + c = (σ - u).tgϕ + c.

Методите за определяне на големината на порния натиск се разглеждат в теорията за

консолидацията.
При условие, че са известни стойностите на порния натиск по приетата плъзгателна повърхнина,
коефициентът на сигурност ще се определя с израза:

(14) Fs =
Mr
=
∑ (N − U )tgϕ + c.L ,
i i

Ma ∑ ± G . sin α i i

където Ui = u.li е силата на порния натиск в дадената ламела.

Проф. Трифон Германов, Земна механика, Устойчивост на склонове и откоси. Свлачища. Стр. 167

Фиг.7. Схема за изследване устойчивостта на

откоса с отчитане влиянието на порния натиск

Ако в насипа действат едновременно филтрационен и порен натиск, устойчивостта значително

ще намалее и коефициентът на сигурност ще се определя с израза

(15) Fs =
∑ [(γ .A + γ .A ). cosα − u .l ].tgϕ + c.L
0 ,i
'
w ,i i i i

∑ ± (γ . A + γ .A ). sin α
0 ,i r w ,i i

7.1.3.4.Отчитане влиянието на сеизмичните сили.

Известно е, че при земетресенията редица склонове се свличат. Свлачищата се активизират и в

много случаи водят до катастрофални последствия.

Фиг.8. Схема за изследване на откоса с

отчитане влиянието на сеизмичните сили

Силовото действие на земетръса се отчита с инерционната сила сеизмична сила:

αc
(16) Sc = ± .G = ± K c .G;
g
αc - минималното сеизмично ускорение отговарящо на съответната степен на сеизмичност;
G- теглото на тялото, върху което действа земетръса;
Проф. Трифон Германов, Земна механика, Устойчивост на склонове и откоси. Свлачища. Стр. 168

g - земното ускорение;
Kc - коефициент на сеизмичност.

Отчитайки влиянието на сеизмичните сили, коефициентът на сигурност по кръговоцилиндрична

повърхнина ще се определи с израза:

(17) Fs =
∑ (G . cosα .tgϕ + c.l ).R
i i i
.
∑ (±G . sin α ).R + S
i i cH .a + S cV .b

• ScH и ScV са хоризонталната и вертикалната компонента на сеизмичната сила, приложена в центъра

на тежестта на свличащия се по кръгово цилиндричната повърхнина масив;
• a и b са разстоянията спрямо центъра О;
• теглата на отделните ламели Gi се определят в зависимост от случая, със или без отчитане на
филтрационния и порния натиск.

7.2.Устойчивост на естествени склонове.

7.2.1.Същност на проблема. Фактори влияещи върху устойчивостта.

Редица от разгледаните по-горе методи за оценка устойчивостта на почвените масиви важат

както за естествени, така и за изкуствени склонове. Очевидно, решаването на задачата за
устойчивостта на откосите на земнонасипните съоръжения е сравнително по-лесна, тъй-като в случая е
известен почивния материал, чиито физико-механични характеристики могат да бъдат определени, а
така също е възможно контролирането на напрегнатото и деформирано състояние. Тук главното е
провеждането на защитни мерки, които биха предпазили насипа от въздействия предизвикващи
нарушаване на устойчивостта.
Значително по-сложна е задачата за оценка степента на устойчивост на естествените склонове,
които се явяват околна среда, върху която в много случай строителството оказва вредно въздействие.
Наред с изучаване геоложкия строеж на склоновете, физико-механичните свойства на почвите и
скалите от които са изградени, напрегнатото състояние на масива, е необходимо да се прогнозира и
въздействието на всички строително-монтажни работи и влиянието на строежа върху устойчивостта по
време на строителството и експлоатацията.
В литературата, проблемата за устойчивостта на естествените склонове е известна под
наименованието теренни свлачища или свлачища.
Геоложките условия в нашата страна благоприятстват за развитие на свлачищни процеси. Над 900 са
свлачищата в цялата страна, 600 от които са активни. Те засягат над 200 хиляди декари плодородна земя и
застрашават над 350 населени места. Около 150km от дунавския бряг и брговете на вливащите се реки са
заети от древни и съвременни свлачища. Свлачища застрашават градовете Оряхово, Тутакан, Свищов,
Оряхово, Лом, селата Сливата, Горни Цибър, Ботево. Свлачища са регистрирани по протежение на 55km от
черноморското крайбрежие. Най-застрашени от черноморското крайбрежие са Балчик и Поморие. През
април, 1997 и последващите години, се активизираха свлачищата в района на магистралния път от Варна до
Златни пясъци. Свлачището е с дължина 250m и ширина 400m, дълбочината на плъзгателната равнина
достига до 20m. Абразията от морето застрашава Шабла, Крапец, Кранево, Каварна, нос Лахна, Сарафово,
Ахелой, Несебър, Царево, Созопол. Свлачищни процеси се наблюдават и в района на градовете Своге и Търново.
Известни са катастрофалните последствия през 1979г., от свлачището в с.Орсоя край Лом.
Проф. Трифон Германов, Земна механика, Устойчивост на склонове и откоси. Свлачища. Стр. 169

Както бе отбелязано, при разглеждане метода на кръговоцилиндричната повърхнина, степента

на устойчивост на даден склон се определя не от абсолютните стойности на приложените към него
активни сили и моменти, а от стойностите на отношението на съпротивителните сили и моменти,
към активните.
При достигнато равновесно състояние, нарушаването на устойчивостта на склона може да стане
под действието на следните фактори:
• увеличаване големината на активните сили;
• намаляване големината на съпротивителните сили;
• едновременно увеличаване на активните и намаляване на съпротивителните сили (този фактор
обикновено е най-меродавен, особено в условията на строителството).
Природните фактори, които могат да предизвикат изменение на напрегнатото състояние на
масива и склона, а от там и нарушаване на устойчивостта са разнообразни. По-важните са посочени
по-долу:
a) Изветрителни процеси. При тях се намалява якостта на срязване на скалите за сметка на
намаляване на кохезията. Често този процес е съпроводен с образуването на пукнатини.
b) Атмосферни и подземни води. Тяхното влияние може да се изрази в следното: допълнително
овлажняване на почвите и намаляване на якостта на срязване; намаляване теглото на почвата
следствие на водния подем; създаване на хидростатичен натиск от водата запълваща пукнатините в
почвения масив (увеличаване на активните сили); създаване на хидродинамичен и филтрационен
натиск; изнасяне на пясъци разположени в основата на склона (суфозия).
c) Стопанската дейност на човека: - поливане, изхвърляне на промишлени води; унищожаване на
растителността (свързващата роля на корените; допълнителен транспорт и други.
d) Инерционните сили предизвикани от земетресенията.

В литературата свлачищата се класифицират по най-разнообразни признаци: по форма в разрез и

план; по причина на възникване; по изчислителен метод; други.

Ще бъдат разгледани някои форми на свлачища.

7.2.2. Срутища.

а).Определение.
Срутищата представляват внезапно обрушване на откосите на скални масиви (изградени от
скали с твърди структурни връзки). Те са характерни при стръмни склонове, като падналите масиви
при обрушването могат да достигнат понякога стотици хиляди, даже милиони кубически метри скални
маси.
Очевидни срутищата са едни от най-опасните разновидности на свлачищата, тъй-като могат
да доведат до катастрофални последствия, още повече, че в някои случаи те се проявяват в условия
изключващи възможността за тяхното прогнозиране. Опасността от такива явления е значително по-
голяма при наличие на водохранилища. В такива случаи са възможни преливания и разрушаване на
язовирните стени.

б).Фактори влияещи върху появата на срутищата.

Определящ фактор за поведението на откос от скали или полускални образования е тяхната
напуканост и стръмнина.
Често, в резултат на изветрителните процеси, което води до повишаване напукаността, откоса
може да се окаже в равновесно положение и минимален запас на устойчивост. В тези случаи всеки
следващ етап може да стане причина за нарушаване на равновесието. Следователно, действителната
причина за поява на срутищата е недостатъчната устойчивост на някои елементи от скалния
масив, разчленен от система от пукнатини в скалата. Влияние оказват също:
Проф. Трифон Германов, Земна механика, Устойчивост на склонове и откоси. Свлачища. Стр. 170

• подмиване - ерозия и абразия;

• преувлажняване на склона;
• допълнително натоварване;
• земетресенията;
• неправилно изпълнение на строителните работи, особено при изкопи през напластяването и
пукнатини при взривни работи;
• допълнителен хидростатичен натиск от водата в пукнатините;
• натиск от замръзнала вода в пукнатините (създават се напрежения в размер хиляди кг/см3).

в).Анализ на възможностите за поява на срутищата.

Разнообразието от причините, които могат да предизвикат появата на срутища значително
затруднява намирането на достоверна количествена оценка за степента на тяхната устойчивост.
Главната трудност се изразява в намирането на реални изходни данни при използването на даден
изчислителен метод. Предвид горното, на основата на естествения исторически анализ следва да се
определят:
• възможностите за появата на срутища във всеки участък на съоръжението;
• значението на тези срутища за дадения случай;
• необходимост и технико-икономическа целесъобразност от използването на защитни
мероприятия.
Участъкът застрашен от срутища се установява чрез оглед на състоянието на повърхността
на скалния откос. Необходимо е да се обърне внимание на следните особености:
• степента на изветрелост на скалата;
• степента на разчленяване скалата на отделни блокове, ъгълът на наклона на пукнатините;
• наличие на глинест материал в пукнатините;
• липса на устойчива разтителност;
• посоката на изложение на склона по отношение на слънчевите лъчи;
• височината на откоса и преди всичко бивши срутища (раговори с местни жители,
дългогодишни геодезически наблюдения).

г).Приблизителен метод за оценка устойчивостта на срутищата (метод на Маслов).

Фиг.9. Схема за изчисляване

устойчивостта на срутищата
по метода на Маслов.
Проф. Трифон Германов, Земна механика, Устойчивост на склонове и откоси. Свлачища. Стр. 171

Ако означим с β критичният ъгъл на наклона на пукнатините, определящ една равнина, по която
може да стане срутването, то върху тази равнина ще действат силите (фиг.9):

активната сила
Q = G.sinβ (G - теглото на масива, който ще се срути);

съпротивителната сила
R = G.cosβ.tgϕ + c.A0; (A0- площта на плъзгателната равнина).

При условие на равновесие, т.е. в гранично напрегнато състояние Q = R, т.е.

G.sinβ= G.cosβ.tgϕ + c.A0; (разделяме на G.cosβ);

c. A0
tgβ = tgϕ + .
G. cos β

Ако означим pn= G.cosβ/A0, нормалното напрежение от теглото на свличащия се масив, за

лявата част на горния израз получаваме

c
(18) tgψ p = + tgϕ .
pn

Следователно, в условието на гранично равновесие, β=ψp. Това означава, че устойчивостта на

откоса ще зависи от отношението на ъгълът на плъзгателната равнина β и ъгълът на съпротивлението
на срязване ψp, зависещ от триенето и сцеплението в пукнатината на скалата и нормалното
напрежение.

При β<ψp - няма опасност от срутване;

β=ψp - равновесно положение;
β>ψp - нарушаване на устойчивостта.

Изразът tgψp=Fp е известен като коефициент на равноустойчивия откос на проф. Маслов.

Затова и методът на Маслов се нарича още Fp -метод. Този метод се използва за проектиране на
равноустойчив откос от дисперсни почви, като вместо нормалното напрежение pn се използва
напрежението pn=γ.h от пласт с височина h.

д).Мерки за борба със срутищата.

Както бе посочено, предвид опасността от срутване, строителните мерки имат ограничено
приложение. В практиката се използват следните:
• При изветрелост на скалата с по-малка дебелина - преоткосиране.
• Обрушване на частично неустойчивите участъци чрез клинове, малки взривове и други.
• Покриване на откоса със стоманени мрежи (при по-малки срутища и при по-големи
пукнатини).
• Подпорни стени на разстояние от петата на откоса.
• Заздравяване на откоса чрез циментация и други заздравителни методи.
От изключително значение са профилактичните мерки и особено регулиране оттока на
повърхностните води.
Проф. Трифон Германов, Земна механика, Устойчивост на склонове и откоси. Свлачища. Стр. 172

2.3.Сипеи.

Сипеите, в сравнение със срутищата са по-бавни премествания (олющване, претъркулване и

натрупване) на дребни скални късове по склона. Обикновено, това е натрупване на продукти от
изветряването на скалите в основата стръмни склонове.
Предвид условията на тяхното образуване, сипеите се намират в условията на гранично
равновесие, което лесно може да се наруши при допълнителни въздействия.

Фиг.10.Сипеи. а.контрафорсни;
б.висящи;
1.основна скала; 2.алувиални
наслаги; 3.сипей.

От гледна точка на тяхната устойчивост, сипеите могат да се разглеждат като контрафорсни и

висящи.
Равнинната повърхност на сипеите показва, че основна роля за тяхната устойчивост играят
силите на вътрешното триене (ϕ≠0; c=0). Наклонът на тяхната повърхност, обикновено отговаря на
ъгълът на естествения откос, който зависи от плътността на отложените раздробени скални материали.
С увеличаване степента на еднородност на материала в сипеите, плътността се увеличава, което води
до увеличаване на ъгъла на вътрешно триене и следователно, ъгъла на откоса на сипеите, т.е. тяхната
стръмнина.
Коефициентът на сигурност се определя с израза

G. cos α .tgϕ tgϕ

(19) Fs = = ,
G. sin α tgα

т.е., степента на устойчивост не зависи от натоварването, а само от α и ϕ. Този извод, обаче не бива да
се абсолютизира, тъй-като сипеите винаги са в условията на гранично равновесие и намаляването на
съпротивителните сили може да доведе до тяхното активизиране.

По принцип, строителството върху сипеи се избягва. В отделни случаи е възможно използването

на предпазни съоръжения: преградни валове, покривни мрежи, циментация и други.
Проф. Трифон Германов, Земна механика, Устойчивост на склонове и откоси. Свлачища. Стр. 173

7.2.4.Свлачища с обрушване през напластяването (инсеквентни и асеквентни

свлачища).

В случая имаме обрушване със срязване и преобръщане. Този вид свлачища са характерни както
за естествени, така и за изкуствени склонове (насипи и изкопи).
Наименованието на свлачището показва, че в случая имаме срязване на част от масива,
образуващ склона или откоса по някаква плъзгателна повърхнина. В началния период имаме
обрушване на някакъв монолит (твърдо тяло), което се явява особеност на този вид свлачища. Това
обрушване може да стане по различни плъзгателни повърхнини, чието положение и ориентация зависи
от условията на напрегнатото състояние в масива и от вида на почвите.

Такива обрушвания (фиг.11) са характерни за откоси или склонове при скални масиви
(инсеквентни свлачища) или при масиви от глинести почви в твърда или полутвърда консистенция с
голяма дебелина (асеквентни свлачища).

Фиг.11. Свлачище с
обрушване през
напластяването.
а.инсеквентно; b.асеквентно.

Причините за възникването на тези свлачища могат да бъдат тези, които се отнасят до

свлачищата въобще.
Плъзгателната повърхнина, която се заражда в склоновете изградени от свързани почви има
криволинеен характер. В най-горната си част тя е по-стръмна и по дълбочина става по-полегата. При
това положение, блокът който се движи при преместването изпитва някакво обръщане (изтласкване)
около един или няколко последователно изменящи се центрове. Следствие на това, горната част на
преместващия се блок се обръща в обратна посока. Самото срязване като правило, става много бързо,
макар че този процес “се подготвя” в продължение на много години и дори десетилетия.
В редица случаи плъзгателната повърхнина преминава на много голяма дълбочина в склона,
което означава, че обема на плъзгащия се масив е с огромни размери и може да доведе до
катастрофални последствия.
За проверка устойчивостта на такъв склон или откос, обикновено се използва метода на
кръговоцилиндричната повърхнина, който е разгледан по-горе.
Като противосвлачищни действия могат да се използват следните мерки:
• активни (въздействия на основната причина предизвикваща свлачището) - намаляване височината
на склона или откоса (намалява се натоварването); изграждане на система от дренажи (намаляване
на филтрационния и хидродинамичния натиск);
• пасивни (увеличаване съпротивителните сили на почвата) - контрафорси; подпорни стени;
изкуствено заздравяване; противоерозионни мерки; други.
Проф. Трифон Германов, Земна механика, Устойчивост на склонове и откоси. Свлачища. Стр. 174

7.2.5.Свличане по напластяването (косеквентни свлачища).

Характерно за този вид свлачища е ясно изразената плъзгателна повърхнина с определен

наклон, която има вид на равнина. Плъзгането на масива (пласт или група пластове) може да стане по
повърхнината на напластяването. Такива са обикновено свлачищата на делувия, при които
повърхнината на плъзгане преминава по границата между делувия и основната скала.
Основната причина за възникването на тези свлачища е намокрянето на плъзгателната
повърхнина.

Фиг.12. Схема на косеквентно

свлачище.

Наличието на строго
фиксирана плъзгателна повърхнина значително облекчава определяне на коефициента на сигурност

γ .H . A0 . cos α .tgϕ + c. A0
(20) Fs =
γ .H . A0 . sin α

γ.H.A0 - теглото на плъзгащия се масив;

γ - обемното тегло на масива;
H - височината на пластовете над плъзгателната повърхнина;
A0 - площта на основата на плъзгащия се масив;
α - наклона на плъзгателната повърхнина.

Коефициентът на сигурност значително намалява при наличие на напорни води над

плъзгателната равнина, които могат да се появят при обилни валежи и интензивно топене на снеговете.
В случая значително намалява нормалното напрежение създаващо триене в плъзгателната равнина

(γ .H . A0 . cos α − γ w .hw . A0 )tgϕ + c. A0

(21) Fs =
γ .H . A0 . sin α

hw - височината на пласта под депресионната крива.

Проф. Трифон Германов, Земна механика, Устойчивост на склонове и откоси. Свлачища. Стр. 175

В отделни случаи, при малки стойности на кохезията, благодарение на пластичните свойства на

пласта разположен непосредствено над плъзгателната повърхнина, плъзгането може да стане бавно, и с
течение на времето да нараства. В тези случаи се налага отчитане на свойството пълзене на свързаните
почви.
За ограничаване появата на свлачища от разглеждания тип е необходимо да се намали
действието на основната причина, която ги предизвиква: намаляване действието на активните сили и
най-вече на филтрационния натиск и напорните води (чрез система от дренажи и кладенци,
ограничаване проникването на повърхностни води в района на свлачището). Не се изключват и
противоерозионни мерки, подпорни стени, анкериране и изкуствено заздравяване с цел повишаване
ролята на съпротивителните сили.

Съществуват и други разновидности на свлачища като повърхностни свлачища. Методите за

проверка на тяхната устойчивост, не се различава от разгледаните до сега.

ЛИТЕРАТУРА

7.1. Алексиев, А., и др. “Наръчник по земна механика и фундиране”. С., Техника, 1989.
7.2. Балушев, Е., Т.Германов и др. “Земна механика”. С., УАСГ,1999.
7.3.Дингозов, Г. “Порен натиск и устойчивост на насипни язовирни стени”. С., 1969.
7.4. Маслов, Н.Н. “Мехника грунтов в практике строительства”. М., 1961.
7.5.Соколовский, В.В. “Устойчивость оснований и откосов”. Известия АН СССР, т.22 No 2, 3, 4,
1939
7.6.Терцаги, К. “Теория механики грунтов” (пeревод) М., 1961.
7.7.Терцаги, К. “Мехника грунтов в инженерной практике”. (пeревод) М.,1958.
7.8.Bishop, A.W. “The use of the circle in the stability analysis of slopes”. Geotechnique, March, 1955.
7.9.Costet, J., G. Sanglerat . “Cours pratique de mecanique des sols”. Dunod, Paris, 1975.
7.10.Fellenius, W. “Erdstatische Berechnungen”. Berlin, 1927.
7.11.Nonveiller, E. “The stability analysis of slopes with a slip surface of general shape”. Proc., VI
ICSMFE, vol.2, Montreal, 1965.
7.12.Skempton, A. W. “Long term stability of clay slopes”. Fourth Rankine lecture. Geotechnique, June,
1964.
Проф. Трифон Германов, Земна механика, Устойчивост на склонове и откоси. Свлачища. Стр. 176

Числен пример.
Да се проектира равноустойчив откос на склон изграден от глинести почви със следните
характеристики: γ=20kN/m3; ϕ=150; c=10kPa; височина на склона h=2,0m.

Съгласно решението на В.В.Соколовский максималната височина на вертикалния откос е:

2c. cos ϕ 2.10.0,905

h90 = = = 1,30m ,
γ (1 − sin ϕ ) 20(1 − 0,259)

а максималния равномерно разпределен, който равноустойчивия откос може да понесе

2c. cos ϕ 2.10.0,965

p0 = = = 26,0kPa =.
1 − sin ϕ 1 − 0,259

Резултатите от изчислението са представени в долната таблица.

по Маслов по Соколовский
z pn c/pn tgψp ψp z= y y=
(m) (kPa) z.(γ/c) y.(c/γ)
0.5 10 1,00 1,268 510 1,0 0,13 0,075
1.0 20 0,50 0,768 380 2,0 0,54 0,270
1.5 30 0,33 0,598 310 3,0 1,20 0,600
2.0 40 0,25 0,518 270 4,0 2,12 1,060
α= 280