Professional Documents
Culture Documents
159
Ще бъдат разгледани общи случаи, които могат да се прилагат както за естествени, така и за
изкуствени склонове.
Фиг.1
Нека разгледаме откос от несвързана почва на който свободно лежи твърда частица М (фиг.1).
Тя има тегло G. Да разложим теглото й две компоненти - нормална N и тангенциална H на откоса.
Силата H ще се стреми да придвижи частицата към основата на откоса. На това придвижване ще
противодейства силата на триене, която е пропорционална на нормалната компонента: T= f.N (f -
коефициент на триене).
N = G.cosα; H = G.sinα,
(1) α=ϕ;
G = (1/2).γ.h.b.1,0 = (1/2).γ.h2.cotgθ.1,0.
Фиг.2.
G.sinθ - (c/2). l = 0;
c = γ.h.cotgθ.sin2α = γ.h.cosθ.sinθ.
2c
(2) h90 = .
γ
С горният израз можем да определим максималната височина на вертикален откос при почви,
при които ъгълът на вътрешно триене е минимален или неговото влияние може да се пренебрегне.
2 c.cos ϕ
(5) p0 = .
1 − sin ϕ
Проф. Трифон Германов, Земна механика, Устойчивост на склонове и откоси. Свлачища. Стр. 162
Фиг.3
Ако товарът p0 се разглежда като почвен пласт с дебелина h (p0=γ.h), ще получим израз за
височината на вертикален откос h90
2 c.cos ϕ
(6) h90 = .
γ (1 − sin ϕ )
2c
При идеално свързана почва (ϕ=0) се получава h90 = .
γ
7.1.3.1.Същност на метода.
Mr
(7) Fs = ,
Ma
М a = ∑ ± H i .R = R ∑ ± Gi . sin α i ;
(8) Fs =
∑ G . cosα .tgϕ + c.L .
i i
∑ ± G .sin α
i i
В редица случаи, склоновете могат да се окажат потопени във вода. Такива са склоновете и
откосите на язовирните стени или други насипи в близост до водни басейни. Както е известно,
обемното тегло на потопените участъци, в съответствие със закона на Архимед, се определя с израза
γ’ = γr - γw = (1-n).(γs - γw);
При условие, че целият склон или откос е потопен, теглото на отделните ламели ще се ще се
определя с обемното тегло под вода. Тогава коефициентът на сигурност ще се определя с израза:
Проф. Трифон Германов, Земна механика, Устойчивост на склонове и откоси. Свлачища. Стр. 165
(9) Fs =
∑ G . cosα .tgϕ + c.L . - при свързани почви
i
'
i
∑ ± G . sin α
i
'
i
(10) Fs =
∑ G . cosα .tgϕ = tgϕ . - при несвързани почви
i
'
i
∑ ± G .sin α tgα
i
'
i
Последният израз показва, че потопяването на склона при несвързани почви, не оказва влияние
върху неговата устойчивост. При свързаните почви, коефициентът на сигурност се повишава. Този
факт, нагледно потвърждава наблюдаваната в практиката устойчивост на откоси във водоеми без
вълново движение и без движение на водата в коритото.
Hi = (γ.A0i + γ’.Awi).sinαi ;
• хидродинамичният натиск
Di = γw.I.Awi.1 = γw.Awi.sinαi;
(10) Fs =
Mr
=
∑ [(γ . A 0 ,i + γ '.Aw,i ). cos α i .tgϕ + c.li ]
;
Ma ∑ (γ .A 0 ,i )
+ γ ' . Aw,i + γ w . Aw,i . sin α i
или
(11) Fs =
∑ [(γ .A + γ .A ). cosα .tgϕ + c.l ] .
0 ,i
'
w ,i i i
∑ (γ . A + γ .A ). sin α
0 ,i r w ,i i
Тази проблема е от значение при насипи от глинести почви. Процесът на уплътняване на тези
почви от действието на собственото тегло и експлоатационните товари продължава във времето и
както е известно (виж теория на консолидацията), създава променливо напрегнато състояние, т.е.
напрежението (σ) в дадена точка от насипа се разпределя между почвения скелет и течността, която се
намира в почвените пори съгласно принципа на ефективните напрежения
(14) Fs =
Mr
=
∑ (N − U )tgϕ + c.L ,
i i
Ma ∑ ± G . sin α i i
(15) Fs =
∑ [(γ .A + γ .A ). cosα − u .l ].tgϕ + c.L
0 ,i
'
w ,i i i i
∑ ± (γ . A + γ .A ). sin α
0 ,i r w ,i i
αc
(16) Sc = ± .G = ± K c .G;
g
αc - минималното сеизмично ускорение отговарящо на съответната степен на сеизмичност;
G- теглото на тялото, върху което действа земетръса;
Проф. Трифон Германов, Земна механика, Устойчивост на склонове и откоси. Свлачища. Стр. 168
g - земното ускорение;
Kc - коефициент на сеизмичност.
(17) Fs =
∑ (G . cosα .tgϕ + c.l ).R
i i i
.
∑ (±G . sin α ).R + S
i i cH .a + S cV .b
7.2.2. Срутища.
а).Определение.
Срутищата представляват внезапно обрушване на откосите на скални масиви (изградени от
скали с твърди структурни връзки). Те са характерни при стръмни склонове, като падналите масиви
при обрушването могат да достигнат понякога стотици хиляди, даже милиони кубически метри скални
маси.
Очевидни срутищата са едни от най-опасните разновидности на свлачищата, тъй-като могат
да доведат до катастрофални последствия, още повече, че в някои случаи те се проявяват в условия
изключващи възможността за тяхното прогнозиране. Опасността от такива явления е значително по-
голяма при наличие на водохранилища. В такива случаи са възможни преливания и разрушаване на
язовирните стени.
Ако означим с β критичният ъгъл на наклона на пукнатините, определящ една равнина, по която
може да стане срутването, то върху тази равнина ще действат силите (фиг.9):
активната сила
Q = G.sinβ (G - теглото на масива, който ще се срути);
съпротивителната сила
R = G.cosβ.tgϕ + c.A0; (A0- площта на плъзгателната равнина).
c. A0
tgβ = tgϕ + .
G. cos β
c
(18) tgψ p = + tgϕ .
pn
2.3.Сипеи.
Фиг.10.Сипеи. а.контрафорсни;
б.висящи;
1.основна скала; 2.алувиални
наслаги; 3.сипей.
т.е., степента на устойчивост не зависи от натоварването, а само от α и ϕ. Този извод, обаче не бива да
се абсолютизира, тъй-като сипеите винаги са в условията на гранично равновесие и намаляването на
съпротивителните сили може да доведе до тяхното активизиране.
В случая имаме обрушване със срязване и преобръщане. Този вид свлачища са характерни както
за естествени, така и за изкуствени склонове (насипи и изкопи).
Наименованието на свлачището показва, че в случая имаме срязване на част от масива,
образуващ склона или откоса по някаква плъзгателна повърхнина. В началния период имаме
обрушване на някакъв монолит (твърдо тяло), което се явява особеност на този вид свлачища. Това
обрушване може да стане по различни плъзгателни повърхнини, чието положение и ориентация зависи
от условията на напрегнатото състояние в масива и от вида на почвите.
Такива обрушвания (фиг.11) са характерни за откоси или склонове при скални масиви
(инсеквентни свлачища) или при масиви от глинести почви в твърда или полутвърда консистенция с
голяма дебелина (асеквентни свлачища).
Фиг.11. Свлачище с
обрушване през
напластяването.
а.инсеквентно; b.асеквентно.
Наличието на строго
фиксирана плъзгателна повърхнина значително облекчава определяне на коефициента на сигурност
γ .H . A0 . cos α .tgϕ + c. A0
(20) Fs =
γ .H . A0 . sin α
ЛИТЕРАТУРА
7.1. Алексиев, А., и др. “Наръчник по земна механика и фундиране”. С., Техника, 1989.
7.2. Балушев, Е., Т.Германов и др. “Земна механика”. С., УАСГ,1999.
7.3.Дингозов, Г. “Порен натиск и устойчивост на насипни язовирни стени”. С., 1969.
7.4. Маслов, Н.Н. “Мехника грунтов в практике строительства”. М., 1961.
7.5.Соколовский, В.В. “Устойчивость оснований и откосов”. Известия АН СССР, т.22 No 2, 3, 4,
1939
7.6.Терцаги, К. “Теория механики грунтов” (пeревод) М., 1961.
7.7.Терцаги, К. “Мехника грунтов в инженерной практике”. (пeревод) М.,1958.
7.8.Bishop, A.W. “The use of the circle in the stability analysis of slopes”. Geotechnique, March, 1955.
7.9.Costet, J., G. Sanglerat . “Cours pratique de mecanique des sols”. Dunod, Paris, 1975.
7.10.Fellenius, W. “Erdstatische Berechnungen”. Berlin, 1927.
7.11.Nonveiller, E. “The stability analysis of slopes with a slip surface of general shape”. Proc., VI
ICSMFE, vol.2, Montreal, 1965.
7.12.Skempton, A. W. “Long term stability of clay slopes”. Fourth Rankine lecture. Geotechnique, June,
1964.
Проф. Трифон Германов, Земна механика, Устойчивост на склонове и откоси. Свлачища. Стр. 176
Числен пример.
Да се проектира равноустойчив откос на склон изграден от глинести почви със следните
характеристики: γ=20kN/m3; ϕ=150; c=10kPa; височина на склона h=2,0m.
по Маслов по Соколовский
z pn c/pn tgψp ψp z= y y=
(m) (kPa) z.(γ/c) y.(c/γ)
0.5 10 1,00 1,268 510 1,0 0,13 0,075
1.0 20 0,50 0,768 380 2,0 0,54 0,270
1.5 30 0,33 0,598 310 3,0 1,20 0,600
2.0 40 0,25 0,518 270 4,0 2,12 1,060
α= 280