Проф. Трифон Германов, Земна механика. Земен Натиск Стр.

177

Земен натиск.

1. Основни понятия и видове земен натиск.

Силовото взаимодействие между почвите (обратни засипки, уплътнени или свободно

насипани, естествени почви или друг зърнест материал) и странично подпиращи ги
съоръжения се нарича земен натиск. Към съоръженията, наричани най-общо подпорни, се
причисляват всички видове укрепителни стени, кейове на пристанища, външните стени
на сутеренните помещения на сградите, в определена степен крайните опори (устоите) на
мостовете, ограждащите конструкции за насипни материали като силози и бункери,
стените на тунелните галерии и др. Всички тези съоръжения могат да бъдат изпълнени от
материали и с размери, които да ги правят корави и практически недеформируеми, но
могат да бъдат и с реална деформируемост и това обстоятелство да има определящо
значение за възникващото натоварване от земен натиск. В настоящия раздел основно
внимание е отделено на определянето на земния натиск върху коравите, наричани още
масивни, подпорни съоръжения и сравнително бегло са разгледани деформируемите
стени. Това е направено достатъчно подробно в учебника по фундиране, в частта,
посветена на укрепяването на строителните изкопи.
Строителни конструкции и съоръжения, които са натоварени със земен натиск, могат
да взаимодействат с почвата по различен начин. Някои от тях поддържат равновесието
(подпират) земния масив и възпрепятстват стремежа му под действие на собственото
тегло и полезните товари да заеме формата на устойчивия откос. Други се опират на
масива и го товарят (натискат) с външни сили, като предизвикват съответен отпор. В
трети случаи основното (активно) натоварване е от поддържаната почва като
равновесието се постига чрез реакцията на земната основа в зоната на забита (запъната в
почвата) част на конструкцията. Най-типични съоръжения, чието поведение и
устойчивост зависят от натоварването със земен натиск, са подпорните стени и тук те се
разглеждат най-подробно.
От гледна точка на земната механика, въпросите от теорията на земния натиск са
частни задачи от теорията на граничното равновесие.
В разширеното понятие, под земен натиск, трябва да разбираме силите на
взаимодействие на почвения масив и подпорното съоръжение при следните случаи:
• абсолютна неподвижност на съоръженията, нарича се земен натиск в покой;
• някакво междинно състояние между покой и гранично равновесие (в зависимост от
посоката на преместване на съоръжението) различаваме активен и пасивен земен
натиск.

Пример за земен натиск в покой е взаимодействието между земния масив и стените

на подземни съоръжения, които могат да се приемат за неподвижни (фиг.1а). Земният
натиск в покой, както показва наименованието, е силата, с която земният масив
въздейства на неподвижни подпорни конструкции и съоръжения. Такива условия в
строителната практика се явяват основно при недеформируема земна основа и когато
подпорната конструкция е свързана с по-големи и непреместваеми съоръжения.
Следствие деформациите на земната основа или загуба на устойчивост е възможно
преместване по посока на масива и обратно.
В случаите, когато масива упражнява натиск върху съоръжението (фиг.1б), силата на
взаимодействие се нарича активен земен натиск (Еа).Земният натиск е активен, когато
под действието на странично разположената почва съоръжението се отмества: наклонява
се, или се транслира, в посока от масива към въздушната страна. При това, за да се
създадат необходимите условия за появата на активния земен натиск, не са необходими
Проф. Трифон Германов, Земна механика. Земен Натиск Стр. 178

големи по размер придвижвания - достатъчно е те да са от порядъка на 1-2% от

височината на подпорното съоръжение, или да се получат абсолютни премествания от
около 1-2сm. При наличие на такива премествания се предполага, че почвеният масив
следва подпорното съоръжение и се създават условия за настъпване на разрушения, т.е.
срязване в почвата. Точките, в които е надвишена якостта на срязване, оформят
повърхнина (или повърхнини) на хлъзгане, което е важна особеност на активния земен
натиск.
При обратния случай (анкерни съоръжения, устои на мостове, и други конструкции,
при които съоръжението създава значителна хоризонтална сила, т.е., когато съоръжението
упражнява натиск върху масива (фиг.1в), това взаимодействие се нарича пасивен земен
натиск(Ер).
Пасивният земен натиск се появява аналогично на активния, т.е. в резултат на
разрушение в масива и образуване на хлъзгателна повърхнина, респ. зона в гранично
равновесие. При равни други условия пасивният натиск е по-голям от активния и, както се
посочи, е резултат на принудено движение на съоръжението към масива. Той може да се
охарактеризира като гранична стойност на отпора на почвата срещу това движение. За да
се прояви пасивният земен натиск в пълен размер, са необходими значително по-големи
премествания, отколкото при активния (напр. от порядъка на няколко десетки
сантиметри). В противен случай съпротивлението на почвата не достига граничните
стойности на отпора и ефектът на срязването няма да се получи, а земният натиск
всъщност ще бъде земна реакция.
Земният натиск зависи от множество фактори, като например формата и размерите на
подпорното съоръжение, физико-механическите характеристики на почвата (обемно
тегло, ъгъл на вътрешно триене, кохезия и др.), почвените води, разпределените товари
върху повърхността на терена и пр.
Обикновено в практиката под понятието земен натиск се подразбира активният земен
натиск. Пасивният земен натиск е известен още като пасивно съпротивление или граничен
отпор на почвата. Последното определение в най-голяма степен отразява характера на
разглеждания в теорията екстремен характер на силовото взаимодействие в системата
“конструкция - прилежащ почвен масив”, докато пасивното съпротивление (отпорът, най-
общо) има по-всеобхватен смисъл.

Фиг.1. Схеми за дефиниране на активен (б) пасивен (в) и

земен натиск покой (а)
Проф. Трифон Германов, Земна механика. Земен Натиск Стр. 179

На фиг.2 е показана една най-обща схема на зависимостта “преместване-земен

натиск”. С нея се илюстрира връзката между големината и посоката на преместванията от
една страна и големината и вида на земния натиск от друга. При означените за
положителни стойности на преместване на съоръжението (+∆x) (към въздушната страна)
земният натиск е активен (Еа), при нулеви премествания - в покой (Е0), а при отрицателни
стойности на преместването (-∆x) (към масива) е пасивен (Ер). В зоната от нула до
необходимите за екстремната стойност на Ер премествания пасивното съпротивление
взема междинни стойности. Графиката дава ориентировъчна представа за съотношенията
между големините на необходимите премествания и видовете земен натиск.

Фиг.2. Зависимост между размера и

посоката на придвижването на
съоръжението, вида и големината
на земния натиск

В обобщение, задачата се свежда до определяне размера, посоката и приложната

точка на силите на взаимодействие:
• Еа - силата, с която приведения в движение почвен масив натиска върху съоръжението;
• Ер - силата, която може да поеме земния масив, до момента на задвижването му.
Търсим екстремните стойности на тези сили:
• maxEa - максималната стойност на активния земен натиск;
• minEp - минималното съпротивление, минималната якост на почвения масив.
Намирането на екстремните стойности отговаря на изискванията за оптимално
проектиране на съоръженията, т.е., по-неблагоприятен е случаят, когато активният земен
натиск е най-голям, и обратно, когато пасивния земен натиск е най-малък.
Земният натиск зависи и от формата на подпорното съоръжение откъм масива, а така
също и от физико-механическите характеристики на почвата. При подпорни стени с
начупен и/или наклонен заден ръб натоварването от земен натиск се различава от натиска
върху неначупени и вертикални стени. Същото може да се изтъкне за почвите с различни
γ, ϕ и с, т.е, наличие на различни пластове в подпираната среда. Определена специфика
предопределят водите и допълнителните товари зад подпорните съоръжения.
Както бе посочено, земният натиск е определен напълно, ако са изяснени големината
и разпределението му (наричано специфичен натиск, или земно налягане), както и
очертанието на повърхнините на хлъзгане (при активния и пасивния). Решаването на тази
задача при отчитане всички фактори, влияещи на земния натиск, е трудно. Затова при
теоретичната интерпретация на проблема се въвеждат опростяващи предпоставки. На
първо място те се изразяват в разглеждането на разрушението на почвите само като
срязване. От друга страна в решенията се игнорират особеностите на посочените по-горе
премествания на подпорните съоръжения - дали, например, са от транслация, “горна
ротация”, “долна ротация”, или на комбинация от тях. Тези опростявания водят до
приближения в решенията, но могат да се преценят като необходими и даващи
възможност да се стигне до крайни, удобни за ползване, резултати.
Проф. Трифон Германов, Земна механика. Земен Натиск Стр. 180

2. Теории за земния натиск.

Както е отбелязано във встъпителната лекция, началото на класическата земна

механика се поставя през 1773г. с решение на проблем, свързан с определяне на земния
натиск. Въпреки това, днес все още не съществува единна теория, която да дава
всеобхватно и безспорно по отношение на точността решение за определянето на земния
натиск, независимо че в специализираната литература могат да се намерят стотици схеми,
теоретични изводи и резултати от експериментални изследвания и че съвременните
изчислителни средства предоставят възможности за прилагане и най-трудоемките и
сложни решения. Основният критерий, по който могат да се разделят известните в
практиката теории и решения, се базира на две основни предпоставки за граничното
състояние в подпирания масив при условията на активния или пасивния земен натиск:
1) по допускането за хлъзгане на монолитен почвен клин;
2) по допускането на граничното равновесие за всяка точка от подпирания масив.
Първата завършена теория принадлежи на Ш.Кулон (Ch.Coulomb), който я публикува
през 1773 г. в своя мемоар “Върху приложението на правилата за максимум и минимум
при някои проблеми от статиката, свързани с архитектурата” (Essai sur application des
regles de Maximis et Minimis a quelques problйmes de statique relatifs a l’Archtecture”
Оттогава тя е усъвършенствана и доразвивана, за да стигне до наши дни като първа между
т. нар. “класически теории” на земния натиск. Тази теория, независимо от дългия си
исторически път, не е загубила актуалност, намира приложение в практиката и се
препоръчва в нормите на много страни, включително и нашата. Теорията на Coulomb има
за основна предпоставка хлъзгането на почвения клин.
Втората (но не само по исторически признак) класическа теория е на Ранкин (William
Rankine) от 1865 г. Тя се основава на принципът за граничното равновесие в целия земен
масив. Крайните й резултати също намират съвременно приложение.

2.1. Класическа теория на Coulomb.

2.1.1.Аналитично решение.
С тази теория се достига до аналитични изрази за определяне на екстремните
стойности на активния и пасивния земен натиск и положението на съответните меродавни
хлъзгателни повърхнини. Тя е основана на допускането, че при наличие на необходимите
по големина премествания на поддържащото съоръжение в прилежащия земен масив се
образува само една повърхнина на хлъзгане, ограничаваща недеформируем почвен клин.
Неговото преместване е резултат на собственото му тегло (при активния), или на външна
сила (при пасивния натиск). От условието за статическо равновесие на този клин се
получава реакцията на целия земен масив и реакцията на подпорното съоръжение (равна и
обратно насочена на земния натиск).
В теорията на Coulomb, са залегнали редица опростяващи предпоставки.
Разглежда се статическото равновесие на масива в гранично равновесие, при което се
приема:
• земният масив е образуван от обли зърна несвързани по между си, при което ъгълът на
вътрешно триене е равен на ъгълът на естествения откос ϕ=αe;
• пълна γ и ϕ изотропност;
• във всяка точка от масива е валиден законът на Coulomb (Т=Ntgϕ), т.е. цялата система
се разглежда в състояние на гранично равновесие;
• заедно с придвижването на съоръжението се придвижва и част от масива по строго
определена повърхнина, приета за равнинна (под ъгъл ν);
Проф. Трифон Германов, Земна механика. Земен Натиск Стр. 181

• триенето в тази равнина, в момента на гранично равновесие е равномерно разпределено

и не се изменя по време на преместването;
• повърхнините на хлъзгане формират почвена призма (клин), която се разглежда като
твърдо тяло;
• задачата е равнинна - земният натиск се определя за единица дължина на подпиращото
съоръжение.
Най-неблагоприятното състояние, т.е., най-неблагоприятната повърхнина е когато
силата R се отклонява на ъгълϕ (тогава в състоянието на гранично равновесие, τa=τf).

Фиг.3a.Дефиниране на активния земен натиск, по теорията на Coulomb.

От фиг.3а, на която е представена изчислителната схема за активен земен натиск, се

вижда, че равновесието на призмата АВС, имаща собствено тегло G, се поддържа от
реакциите Еа на съоръжението и R на останалата част от земния масив. Силите Еа и R са
отклонени от нормалите към хлъзгателните равнини съответно на ъглите на триене между
съоръжението и почвата δ и на вътрешното триене ϕ. На схемата са показани и други
означения: Н е височина на призмата; ъглите α и θ са на наклона на терена и на задния
ръб на съоръжението (θ=π/2+ε); с γ е отбелязано обемното тегло на почвата. След
допускането, че посочените сили се пресичат в една точка (условие за статическо
равновесие), може да се изчертае силовият триъгълник (фиг.3), откъдето се дефинират
силите Еа и R. На основание на направените приемания и означения са определени
вътрешните ъгли в силовия триъгълник, като са записани на схемата. Съгласно синусовата
теорема се получава отношението

Ea sin(υ a − ϕ )
(1) = .
G sin(θ + δ + ϕ − υ a )

От (1) се вижда, че за всеки произволно избран ъгъл на хлъзгателната повърхнина νа

може да се определи земният натиск Еа. Необходимо е обаче, да се определи
максималната стойност на Еа - тази която е най-неблагоприятна като натоварване за
dE
съоръжението. За тази цел се търси екстремумът на функцията от условието: a = 0,
dν a
откъдето се получава и максималната сила Еа.

1 2
(2) Еа= γh Кa.
2
Проф. Трифон Германов, Земна механика. Земен Натиск Стр. 182

Решението на задачата може да се даде и за Ка, наричан коефициент на страничен, в

случая - на активен земен натиск. Крайните формули са изведени и представени в
сегашния им вид от Muller-Вreslau и Кrey

2
 sin(θ − ϕ ) 
 
(3) Ка =  sin θ  .
 sin(ϕ + δ ) sin(ϕ − α ) 
 sin(θ + δ ) + 
 sin(θ − α ) 

Фиг.3б.Дефиниране на пасивния земен натиск, по теорията на Coulomb.

За пасивния натиск се получават аналогични резултати. Разликата в изчислителната

схема при този натиск е в различното отклонение на реакциите R и Ер спрямо нормалите
към повърхнините на хлъзгане. Силовият триъгълник и съответните ъгли в него са
показани на фиг.3б. Търсенето на екстремната стойност за коефициента на пасивен земен
натиск дава следния краен израз:

2
 sin(θ + ϕ ) 
 
(4) Кр =  sin θ  .
 sin(ϕ + δ ) sin(ϕ + α ) 
 sin(θ − δ ) − 
 sin(θ − α ) 

При пасивен земен натиск екстремната стойност е minEp, тъй-като се търси

минималното съпротивление на масива.
Наклоните на хлъзгателните равнини (линии) tgνа и tgνр като следствие от
аналитичното решение се получават:

sin(θ − α ) sin ϕ − K a sin(θ + δ ) sin θ sin α

(5) tgνa = ;
sin(θ − α ) cosϕ − K a sin(θ + δ ) sin θ cosα
Проф. Трифон Германов, Земна механика. Земен Натиск Стр. 183

K p sin(θ − δ ) sinθ sinα + sinϕ sin(θ − α )

(6) tgνp = .
K p sin(θ − δ ) sinθsosα − cosϕ sin(θ − α )

Основните предпоставки на Coulomb са възприети и намерили отражение в

теоретичните работи на Terzaghi и други учени.

2.1.2. Графично решение на Кулман

С графичната конструкция, предложена от Кулман (Сoulmann), се възпроизвежда
аналитичното решение, представено по-горе. Същността на построението се изразява в
многократно съставяне на силовия триъгълник от фиг.3 и определяне на максималната
стойност на Еа графично. Ако G1, тегло на призмата АВС1, имаща за повърхнина на
хлъзгане ВС1, се затвори в силов триъгълник от типа, показан на фиг.4, се получават
големините на реакцията R1 и активния натиск Еа1. Те съответстват на хлъзгане по
посочената повърхнина. С графичната конструкция на Coulmann същият силов
триъгълник се построява при условие силата G1 да е нанесена не вертикална, а по ϕ-
линията, наричана още “откосна линия” (фиг.4), докато направленията на R1 и на Еа1 са
съответно по хлъзгателната ВС1 и успоредна на т.нар. “направляваща линия”.
Ъгълът на направляващата права, по отношение на задния ръб на стената се получава
от силовия триъгълник, разположен върху т.н. откосна линия (наклонена под ъгъл ϕ
спрямо хоризонта). От триъгълника АБD (фиг.4) получаваме

β = π − (π/2 + ε − ϕ− ψ); като отчетем, че ψ=π/2−(ε+δ); следва

β = π − π/2 − ε + ϕ− π/2+ ε + δ)= ϕ + δ.

Фиг.4. Дефиниране на графичната конструкция на Coulmann

По същия начин може да се дефинира и земният натиск Еа2 , отговарящ на хлъзгане

по равнината ВС2. Това се постига чрез разлагане на теглото G2 по ВС2 и успоредно на
направляващата линия. По такъв начин, решението дава възможност, варирайки с ъгъла νа
на хлъзателната равнина, да се получат достатъчно голям брой стойности на активния
земен натиск Еа и за меродавен да се приеме най-големият от тях.
Проф. Трифон Германов, Земна механика. Земен Натиск Стр. 184

Графичното решение на Coulmann се изразява в следното (фиг.5 ):

а) От т.В, намираща се в долния край на подпирането, до повърхността на терена се
прекарват множество произволни хлъзгателни равнини (могат да се нарекат вероятни или
възможни) и се изчислява собственото тегло G1, G2, G3 ... Gn на всяка една от получените
призми АВС1, ABС2 ... АВСn .
б) Получените тегла се нанасят, започвайки винаги от т.В, в произволно избран мащаб
на силите, по ϕ-линията, както е показано на фигурата.
в) През т.А, отклонена от гърба на съоръжението на ъгъл ϕδ, се изчертава
направляващата линия.
г) От края на всяко Gi, успоредно на направляващата, се прекарват прави до
пресичането им със съответстващата им хлъзгателна повърхнина - от края на G1 до
първата хлъзгателна равнина, от края на G2 до втората хлъзгателна равнина и т.н.
д) Получената поредица от точки свързани съставят плавна крива, наричана
Кулманова Еа-линия; отсечката с максимална дължина (максималната “ордината”),
измерена в мащаба на силите, е търсеният активен земен натиск Еа, а хлъзгателната
равнина, която съответства на него - меродавната, т.е. най-вероятната, по която
да настъпи разрушение.

Фиг.5. Графично решение на Coulmann за определяне на активния земен натиск

е) Коефициентът на активен земен натиск Кa, съгласно (2) се получава

2 Ea .
(7 ) Ка =
γ .H 2
Описаната графичната конструкция дава еднакви резултати с аналитичното решение
по посочените формули (3) и (5). Следва изрично да се изтъкне, че тези резултати се
отнасят за земния натиск, породен само от собственото тегло на почвата. Точността на
графичното решение е по-голяма при работа в по-едър мащаб и при сгъстяване на
“възможните” хлъзгателни повърхнини. За улеснение най-често се приема точките Сi да са
на равни разстояния b една от друга - в този случай всяко Gi ще се явява пропорционално
на G1 и може да се получи чрез добавка на ∆G=G1=0,5γbН’ към края на предхождащата
G по ϕ-линията.
Проф. Трифон Германов, Земна механика. Земен Натиск Стр. 185

Решението от фиг.5 дава основание за важното заключение, че хлъзгането по

различни повърхнини съответства на различен по стойност земен натиск Еаi и на различни
по големина коефициенти Каi. Приемането на меродавни Еа и νа обаче означава, че
хлъзгането ще стане само по една (единствена) хлъзгателна повърхнина - повърхнината
ВС.
Графичното решение на Coulmann за пасивния земен натиск е подобно на решението
за активния. Разликата е в положението на ϕ-линията, която се нанася под хоризонталата
и в направляващата линия, изчертавана на ϕδ, но в обратна посока в сравнение с активния
земен натиск. Отделните операции по изчертаването на възможните хлъзгателни равнини,
нанасянето на силите Gi и отсечките от тях до равнините на хлъзгане, както и
получаването на Кулмановата Ер - линия са сходни с решението за активния натиск. Ер-
линията има минимум - най-малката стойност за Ер е търсеният пасивен земен натиск.
Коефициентът Кр се изчислява по формула (8):

2E p ,
(8) Кр =
γ .H 2

а меродавната хлъзгателна равнина се получава от самото графично решение.

По друг начин направени, но напълно съпоставими на описаните решения, от
литературата са известни графични конструкции на Poncelet, Rebhann, Engesser и др.
Решението на Coulmann поради своята яснота и прегледност дава възможности за
аргументиране и доказване на редица твърдения, свързани с дефинирането на земния
натиск и в по-нататъшното изложение е използвано многократно.

2.1.3.Решения с използване на номограми.

Освен по формулите или чрез графични конструкции, коефициентът Ка може да се
отчете и от номограми като тези на Kuang Chu, Harr и др. Те дават верни резултати за Ка
или Кр в реалния интервал на изменение на ъгъла на вътрешно триене и на ъглите θα и δ.
Начинът, по който се извършва отчитането, е описан в посочения литературен източник и
е илюстриран с примера към фигурата. Работи се по следния начин:
• определят се сумите и разликите от ъглите, посочени на фигурата, в зависимост от това
кой от коефициентите се търси;
• извършват се последователните ходове на операцията за отчитане (на фигурата това е
илюстрирано за Ка), като на изхода се получава търсената стойност на Ка,или Кр.
С номограми по подобен на изложения начин могат да се определят и наклоните на
меродавните повърхнини на хлъзгане като се използват формулите (5) и (6). Те могат
също да се намерят в специализираната литература.

2.2.Теория на Ранкин

Теорията на Ранкин (William Rankine), предложена е в 1865г., наричана още “втора

класическа теория” е изградена върху следните основни предпоставки:
• почвата е несвързана зърнеста среда, намираща се в гранично равновесие;
• разпределението на напреженията в контактната плоскост и земния масив остават
същите както в едно вертикално сечение в полупространството, или безкраен откос
подложен на разширение (при активен земен натиск) или на свиване ааааа9при
пасивен земен натиск);
• важат законите за граничното равновесие за несвързани почви;
Проф. Трифон Германов, Земна механика. Земен Натиск Стр. 186

• плъзгащата се част от почвения масив не е идеално твърдо тяло (както при Coulomb), а
целият масив е в напрегнато състояние;
• наклонът на по-голямото главно напрежение σ1 не зависи от координатите на
разглежданата точка, т.е., двете семейства плъзгателни линии са праволинейни; тази
предпоставка в реални условия отговаря на случая при абсолютно гладки и
вертикални стени (δ=00 θ=900), и хоризонтален терен (α=00).

Фиг.6. Дефиниране на активен и пасивен земен натиск по Rankine

Използваме уравненията за гранично равновесие за несвързани почви:

• за активен земен натиск: σ3/σ1 = tg2(π/4 − ϕ/2);

• за пасивен земен натиск: σ1/σ3 = tg2(π/4 − ϕ/2).

Ако в първия случай σ=γz е вертикалното напрежение от собствено тегло на почвата

на дълбочина z, а σ3=px е хоризонталното напрежение, за активния земен натиск
получаваме

(9) pa = γz tg2(π/4 − ϕ/2).

Във втория случай σ3= γz , а σ=px е хоризонталното напрежение, за пасивния земен

натиск получаваме

(10) pр = γz tg2(π/4 + ϕ/2).

За цялата височина на подпорното съоръжение, силите на активния (съответно

пасивния) земен натиск ще бъдат

Еа = (1/2) pah = (1/2)γh2 tg2(π/4 − ϕ/2);

Еp = (1/2) pph = (1/2)γh2 tg2(π/4 + ϕ/2).

Съгласно (2), (7) и (8), за коефициентите на активен и пасивен земен натиск се

получава

(11) Kа = tg2(π/4 − ϕ/2);

Kp = tg2(π/4 + ϕ/2).
Проф. Трифон Германов, Земна механика. Земен Натиск Стр. 187

За случая при наклонен терен (0≤α≤ϕ)(също и липса на триене между вертикалната

контактна плоскост между съоръжението и почвата), съгласно теорията на Rankine,
коефициентът Ка се определя със следната формула:

cos α − cos 2 α − cos 2 ϕ .

(12) Ка = cos α
cos α + cos α − cos ϕ
2 2

Направлението на земния натиск в този случай е успоредно на теренната линия.

За терен, наклонен под ъгъл α=ϕ формулата за коефициента Ка получава вида

(13) Ка = cosϕ.

Положението на мрежата хлъзгателни равнини при Ранкиновите състояния е, както е

показано на фиг.6, т.е.,

(14)  νа = 45о + ϕ/2;

νр = 45о - ϕ/2.

В случаите, когато θ ≠ 900, (при α = 0; δ=0), коефициентите на активен и пасивен

земен се определят с изразите

θ −ϕ  θ +ϕ 
sin 2   sin 2  
 2  1  2  1
(15) Ка = . ; Кр = . .
θ + ϕ  sin θ θ − ϕ  sin θ
sin 2   sin 2  
 2   2 

а наклоните на хлъзгателните равнини са:

θ +ϕ θ −ϕ
(16) νа = ; νp = 
2 2

По направление активният (респ. пасивният) земен натиск в този случай е

перпендикулярен на задния ръб на съоръжението.
Освен чрез изчисления по формулите, горните резултати могат да се отчитат и от
диаграми. От тях при известни ъгли θ и ϕ могат да се отчетат коефициентите на страничен
натиск Ка и Кр.
В случай на наклонен терен и вертикална стена (θ=90о, δ=0о) за коефициента на
активен земен натиск в нормите се препоръчва изразът:

cos 2 ϕ .
(17) Ка = 2
 sin ϕ sin(ϕ − α ) 
1 + 
 cos α 

Освен посочените възможни частни случаи в нормите за проектиране на подпорни

съоръжения и в други източници, могат да се намерят описани и препоръчани решения за
други подобни на тях.
Проф. Трифон Германов, Земна механика. Земен Натиск Стр. 188

2.5. Пространствен земен натиск.

Всички разгледани до тук решения се отнасят за равнинната задача, която в най-голяма

част от практическите случаи е приемлива като основа на изчисленията, но има случаи,
при които е необходимо отчитане на пространственото действие на земния натиск. Това се
отнася преди всичко за подпорни съоръжения с по-малки дължини, натоварени с пасивен
земен натиск. Една приблизителна формула, за привеждане на Кр от равнинния случай
към пространствен, има вида

 4c  2c 
(18) Крр=Kp[(0,48+0,52m). 1 + +  ,
 γ .H K  γ .B K 
 p  p 

където с В и Н са отбелязани широчината и височината на съоръжението, а параметърът

m се пресмята:

 H 2  
(19) m = 1 + .tg  ϕ  K p  .
 B 3  

При достатъчно големи стойности на В изразът в средните скоби на (18) клони към
единица, а Крр става равен на Кр.

3. Диаграма, приложна точка и посока на земния натиск.

Опитните изследвания показват, че диаграмата, посоката и приложната точка на

земния натиск зависят от преместването на подпорното съоръжение При равнинна
повърхност на терена, диаграмата е близка до линейно изменяща се (триъгълна). По-горе,
за силата на земния натиск (съгласно Coulomb) получихме

Ez = (1/2)γKa,p.z2 .

При условие, че γKa и Kр са постоянни величини, следва, че диаграмата на Ez е

парабола от втора степен. Тогава

∆E dE d  1 
(20) px = lim = =  γ .z 2 K a , p  =γ.z.Ka,p
1.∆z ∆z →0 dz dz  2 

Следователно, специфичният земен натиск е линейна функция на z, т.е., диаграмата е

триъгълна.
На фиг.7 е показана диаграмата на земен натиск (активен и пасивен) от собствено
тегло на почвата върху неогъваема подпорна стена с височина Н.
Проф. Трифон Германов, Земна механика. Земен Натиск Стр. 189

Фиг.7. Диаграма, на земния натиск от собствено тегло на почвата

Приложната точка на силата на земния натиск е в центъра на тежестта на диаграмата,

(в случая на височина (Н/3) мерена от основата.(Фиг.8).

Фиг.8. Приложна точка и посока , на активния земен натиск

Посоката на земния натиск зависи от релативното преместване на подпорното

съоръжение, респ. от триенето, в контакта стена - почва. Това триене се характеризира с
ъгъла δ вземащ различни стойности в интервала от нула до ϕ. В изчисленията големината
на δ се приема предварително, съобразно грапавостта на задната повърхност, вида и
състоянието на почвата, огъваемостта на съоръжението и особеностите на очакваното
допълнително натоварване върху терена. При динамични външни товари, каквито са
например тези от возилата, преминаващи върху призмата на обрушване, се приема δ=0. За
най-често срещаните случаи в табл.1 са дадени препоръчителни стойности за големината
на δ, съответно за каменни, бетонни и стоманобетонни подпорни стени като се отчита
видът и влажността на почвата (насипа), както и грапавостта на стените.
Отклонението на δ от нормалата е в различни посоки за активния (+δ) и пасивния
(−δ) земен натиск, както е показано на фиг.8 и фиг.9. Това е обяснимо - при активния
земен натиск почвеният клин се премества в посока надолу, докато при пасивния посоката
е нагоре. Силите на триене в контакта са насочени срещу тези премествания и съответно
имат противоположни посоки.
Има наклонени стени (фиг.10), при които, отразявайки препоръчаните от таблицата δ,
полученото направление на активния земен натиск се получава “възходящо” (от долу
нагоре), независимо от безспорното хлъзгане на земния клин надолу. Тогава се приема, че
натискът действа хоризонтално.
Проф. Трифон Германов, Земна механика. Земен Натиск Стр. 190

Фиг.9. Приложна точка и посока , на пасивния земен натиск

Фиг.10. Посока , на активния земен натиск при наклонени стени

Таблица 1.Стойности на ъгъла на триене δ

Грапава задна Средно грапава Гладка задна

Вид на почвата (насипа) зад повърхност задна повърхност повърхност
стената (каменна зидария (монолитен бетон (заводски елементи,
и др.) и стоманобетон) хидроизолационни и
други покрития)
Несвързани почви, неводонаситени 1/2ϕ до ϕ 1/2ϕ до 3/4ϕ 0 до 1/3ϕ
Несвързани почви, водонаситени 1/2ϕ до 3/4ϕ 1/3ϕ до 2/3ϕ 0 до 1/4ϕ
Свързани почви, неводонаситени 1/3ϕ до 2/3ϕ 1/4ϕ до 1/2ϕ 0
Свързани почви, водонаситени 1/4ϕ до 1/2ϕ 0 до 1/3ϕ 0

4.Влияния на външни и вътрешни сили върху земния натиск.

4.1. Земен натиск от външни товари.

В практиката много често върху терена зад подпорните съоръжения се прилагат

различни допълнителни (полезни) товари. Когато тези товари са разположени в близост
(върху призмата на обрушване), предизвикват допълнително натоварване върху тях.
Товарите в преобладаващите случаи са разпределени и вертикални, и в редки случаи
наклонени или хоризонтални. Действието им може да бъде статично или динамично, като
последното в изчисленията по съответен начин най-често се привежда също към
статичното. Освен за разпределените, теорията дава решение и за концентрирани товари,
които следва да се разбират също като разпределени, но приложени на малка площ и с
висока интензивност.
Проф. Трифон Германов, Земна механика. Земен Натиск Стр. 191

4.1.1.Непрекъснати равномерно разпределени товари.

Когато върху свободната повърхност на подпиран земен масив действа равномерно
натоварване q, диаграмата на земния натиск (активен или пасивен) получава
пропорционално на q увеличение. Коефициентът на страничен земен натиск, както и
повърхнинната на хлъзгане, не се променят в сравнение с тези от решението на същата
задача без разпределен товар.
Ако предварително са известни коефициентите на активен и пасивен земен натиск, то
равномерно разпределения товар може да се представи като приведена височина почвен
пласт

q
(21) H0 = ,
γ
γ е обемното тегло на пласта върху който е разположен равномерно разпределения товар.

Фиг.11. Влияние на равномерно разпределени полезни товари.

а.непрекъснат товар; б. прекъснат товар

Тогава, ако H е височината на подпорното съоръжение, специфичният земен натиск

ще бъде

pa + pa,q = (H + H0).γ.Ka
Проф. Трифон Германов, Земна механика. Земен Натиск Стр. 192

pp + pp,q = (H + H0).γ.Kp.

Очевидно е, че влиянието на товара може да се представи като правоъгълна диаграма

с ордината (фиг.11)

(22) pa,q = q.Ka

pр,q = q.Kр.

При разпределен външен товар с променлива интензивност диаграмата на земния

натиск се получава също променлива. Коефициентът на страничния земен натиск и
хлъзгателната повърхнина могат да се получат различни в сравнение с ненатоварения
масив, респ. натоварен с равномерен товар.

4.1.2.Прекъснати разпределени товари.

Разпределените товари върху свободната повърхност на масива много често са с
ограничена дължина и/или не започват непосредствено зад контура на подпорното
съоръжение. Тази особеност от своя страна предопределя и аналогично допълнително
натоварване в диаграмата на разпределение на земния натиск, което най-общо се изразява
в прекъснатост на натоварването и към съоръжението. Задачата се решава подобно на вече
описаните. Допълнителните товари рq също са пропорционални на съответните
равномерно разпределени qi т.е.,

рqi = qiKa и рqi = qiKp.

Влиянието на разпределения товар обхваща част от височината на съоръжението,

която част се определя чрез прекарване на линии от краищата на разпределения товар към
гърба на съоръжението под ъгъла на установената плъзгателна равнина νа,νp.
Направлението на плъзгателните повърхнини може да се определели графично по метода
на Coulmann, или Rankine, съгласно (14). В диаграмата на разпределение, (фиг.11б) ще се
яви скок с големина рqi.
Допълнителното натоварване има същото направление (отклонено на ъгъл δ от
нормалата), каквото има земният натиск от собствено тегло на почвата.

4.2.Земен натиск при свързани почви (влияние на кохезията).

Всички представени до тук решения, разглеждат подпираните земни масиви като

несвързана среда и получаваните резултати за коефициентите на страничен натиск и
хлъзгателните повърхнини, се отнасят за частните условия на несвързаните почви. В
действителност обаче в преобладаващите случаи на практиката земният натиск върху
подпорните съоръжения се дължи на прилежащите странично свързани почви.
Кохезията при свързаните почви намалява активния земен натиск и съответно
увеличава отпора (пасивния земен натиск.
За количествено определяне на това влияние, съществуват много решения.
Проф. Трифон Германов, Земна механика. Земен Натиск Стр. 193

Фиг.12. “Еквивалентна схема” на Caquоt, и влияние на кохезията

върху диаграмата на земния натиск.

Като общо правило се приема, че кохезията не променя повърхнините на хлъзгане,

които подобно на несвързаните почви остават равнинни и наклонът им не се влияе от
свързаността. Тази хипотеза дава възможност свързаните почви да се разглеждат като
несвързани и впоследствие да се отрази наличието на почвена кохезия. Това приемане се
илюстрира с т. нар. “еквивалентна схема” (“съответстващи състояния”) на Caquot,
представена на фиг.12. Съгласно схемата, кохезията на почвата с може равностойно да се
замести от равномерно разпределен товар ре= с.cotgϕ (виж якост на срязване) по контура
на земния масив, товар наречен, както е известно, “обща свързаност на почвата”.
Крайните резултати, за стойностите на намалението на активния (рса ) и увеличението на
пасивния (рср) земен натиск се дават с изразите:

c   sin α  sin α  
(23) рса = 1 +  − K a  cos α −   ;
tgϕ   sin θ  tgθ  

c  sin α  sin α  

(24) рср =  + K p  cosα −  − 1 .
tgϕ  sinθ  tgθ  

За частния случай на Rankine горните изрази се опростяват :

(25) рса = - 2c K a ;

(26) рср = + 2c K p .

Изразите (25) и (26) се получават, като се използват уравненията за гранично

равновесие за свързани почви

σ 3 + pe π ϕ σ + pe π ϕ
(27) = tg 2 ( − ) ; 1 = tg 2 ( + ) .
σ 1 + pe 4 2 σ 3 + pe 4 2
Проф. Трифон Германов, Земна механика. Земен Натиск Стр. 194

Тогава, като използваме (виж т.2.2), че за случая Rankine

σ3=pa; σ1=γH - за активен земен натиск;
σ1=pp; σ3=γH- за пасивен земен натиск,

и като извършим съответни тригонометрични преобразования

tg (π / 4 − ϕ / 2 )
pe = c.cotgϕ = c.cotg (π/2 - ϕ) =c.tg[2.(π/4-ϕ/2)] = =2c ;
1 − tg 2 (π / 4 − ϕ / 2)

tg (π / 4 + ϕ / 2)
pe = c.cotgϕ = -c.cotg (π/2+ϕ) =-c.tg[2.(π/4+ϕ/2)] = =-2c ;
1 − tg 2 (π / 4 + ϕ / 2)

и заместим в (27) получаваме

pa =γ.H.tg2(π/4-ϕ/2) - pe.tg2(π/4-ϕ/2) - pe = γ.H.tg2(π/4-ϕ/2) - pe.[1-tg2(π/4-ϕ/2)] =

=γ.H.tg2(π/4-ϕ/2) - 2c tg(π/4-ϕ/2).

Като използваме изразите за коефициентите на активен и пасивен земен натиск по

Rankine, можем да запишем

pa = γ.H.Ka - 2c K a ;
pp = γ.H.Kp + 2c K p .
С горните изрази се потвърждават (25) и (26).

Изразите (25) и (26) , независимо че се отнасят за специфични условия, са получили

значителна популярност и макар че са приблизителни, се препоръчват и прилагат масово в
инженерната практика, дори когато не са налице предпоставките по теорията на Rankine.
Начинът, по който става редуцирането на диаграмата на активния натиск и нарастването
на пасивния, е показан на фиг.19. За окончателен активен земен натиск се приема частта
от триъгълната диаграма, която остава извън линията на рса. При големи стойности на
кохезията и сравнително малки подпорни височини може да се получи резултат, при
който тази диаграма се “вмества” в рса. Това означава, че активният земен натиск е нулев,
хлъзгателна равнина няма да се образува и разглежданият земен масив от чисто
статическа гледна точка не е нужно да се подпира.
При пасивния земен натиск, кохезията увеличава диаграмата с добавяне на рср.

4.3.Влияние на водата върху земния натиск.

Водата в почвите има определящо значение за земния натиск. Увеличеното водно

съдържание предопределя различна консистенция, нарастване на обемните тегла,
намаляване на якостните характеристики, предизвиква набъбване на някои почви, а така
също е свързана със замръзването. В най-общ аспект, влиянието на водата се свежда до
увеличаване на активния и намаляване на пасивния натиск. По тази причина дренирането
на подпорните съоръжения се явява основна техническа мярка, създаваща условия за
подобряване на устойчивостта на тези съоръжения.
При наличие на хидростатично натоварване за почвите под водното ниво якостните
параметри следва да се определят от водонаситени образци, а в изчисленията е
Проф. Трифон Германов, Земна механика. Земен Натиск Стр. 195

необходимо да се отрази намаляването на обемното тегло на почвата (от γ на γ′ ), както и

наличието (диаграма) на хидростатичен натиск. Действието на водния натиск по
направление, посока и приложна точка, е подобно на земния натиск (фиг.13).

Фиг.13. Влияние на хидростатичния натиск.

За да се избегне влиянието на хидростатичния натиск, обикновено, зад стената се

прави дренаж (фиг.14).

Фиг.14. Влияние на хидродинамичния натиск при неправилно поставяне на дренажната

призма зад стената (а); Оформяне на дренажната призма (б).

При движение на почвените води през подпирания масив се създават условия за

хидродинамичен натиск, изразяващ се в натоварване на почвения скелет и съответно
увеличаване на активния земен натиск. Хидродинамичен натиск може да се появи и при
поставяне на дрениращи елементи (барбакани) в тялото на подпорните стени, когато е
изпълнена неправилно или липсва дренажна призма (фиг.14a). Допълнителната сила от
хидродинамичното въздействие, (виж напрежения от обемни сили) се определя с израза

(28) D = γw I.V,

където: γw е обемното тегло на водата; I - хидравличният наклон; V - обемът на почвата,

през който протича водата.
Проф. Трифон Германов, Земна механика. Земен Натиск Стр. 196

На фиг.14б е показано как следва да се оформя дренажната призма зад подпорните

съоръжения, така че да се понижи водното ниво и не се допусне поява хидродинамично
натоварване върху съоръжението. Целта е движението на водата да бъде насочено винаги
надолу.

4.4.Земен натиск при многопластова среда.

Задачата за определяне на земния натиск от собствено тегло на нееднороден земен

масив може да се реши по различни начини, един от които е чрез т.нар. “приведени
височини” на пластовете. Без да се отрича тази възможност, тук се дава предпочитание на
технически по-приемливото решение - чрез заместване на пластовете с разпределени
товари, аналогични на по-горе описаните.
Наличието на много пластове зад подпорните съоръжения може да бъде следствие
естествено заложение, или в резултат на извършените насипно-уплътнителни работи.
Например, при забиването им шпунтовите стени преминават през (пресичат) естествено
наслоени почви и след извършване на предвидените изкопи са подложени на едностранно
натоварване от земния натиск на прилежащата многопластова среда. Същото се получава
и при вграждане в насипите зад съоръженията на различни почви, при различното им
уплътняване и пр. Многото пластове зад подпорните съоръжения, следователно, означава
отделни интервали в обсега на пълната височина Н, в които се променят някои или всички
физико-механически характеристики на почвата. Тази промяна предизвиква съответни
изменения в характера на натоварването от земен натиск.
При решаването на такава задача се прилага следният практически подход:
1) всички пластове се разглеждат независимо един от друг;
2) приема се, че земният натиск от даден пласт зависи само от собствените му
характеристики;
3) всички пластове над разглеждания се представят като разпределени натоварвания,
създаващи допълнителен земен натиск.

При тези приемания, в рамките на отделен пласт земният натиск зависи от собственото
обемно тегло и разпределителните способности на почвата (от коефициента на
страничния натиск), а лежащите отгоре пластове с разпределеното си геоложко
натоварване създават допълнителен натиск. Това предопределя съответна нелинейност-
чупки и скокове, в общата диаграма.
Нека се разгледа примерът от фиг.15. Дадени са три почвени пласта от свързани и
несвързани почви със съответни γ,ϕ, с и δ и височини зад подпорна стена, h1, h2 и h3,
съставящи общата височина на стената. Решени поотделно (независимо един от друг) по
описания по-горе начин, за всеки пласт се получават коефициенти на активен земен
натиск Ка1, Ка2 и Ка3 и наклони на хлъзгателните повърхнини νа1,νа2 и νа3.
Тогава, представяйки всеки горен пласт като равномерно разпределен товар с
интензивност γi.hi за активният земен натиск (аналогично за пасивния) от действието на
обемното тегло ще получим
ра1=γ1.h1.Ка1;
р’а1=γ1.h1.Ка2; (това е влиянието на първия пласт върху втория)
ра2=р’а1+γ2.h2.Ка2 ;
р’а2= (γ1.h1+γ2.h2)Ка2; (влиянието на първия и втория пласт върху третия)
ра3=р’а2+γ3.h3.Ка3.
Проф. Трифон Германов, Земна механика. Земен Натиск Стр. 197

Аналогично се отчитат влиянието на кохезията, хидростатичния натиск, и други

(подвижни товари)

рса=- 2c K a ; (рср=+2c K p );
рw=γw.Hw;
раq=q.Каi;

Хлъзгателната повърхнина, изчертана последователно от основата под ъгъл νаi през

всеки пласт е начупена линия.

Фиг.15. Земен натиск от многопластова среда.

Следва да се има предвид, че (при постоянен наклон на стената), промяната на ъгъла

на вътрешно триене води до скок в диаграмата на земния натиск, а промяната на обемното
тегло - до чупка, т.е., промяна на наклона на диаграмата. Това е илюстрирано в дадените
примери на фиг.15.

Други влияния върху земния натиск.

В литературата са дадени много други решения. Тук само се посочва значимостта на
проблема. Пълните решения могат да се видят в Учебника по Земна механика (1999г.).

Концентрирани товари - има се предвид концентрирани сили. Обикновено това са

ивични товари, разпределени успоредно на подпорните съоръжения, респ. напречно на
равнината на изчислителната схема. Решението, в най-удобно се извършва чрез съответна
интерпретация на графичната конструкция на Coulmann.

Влияние на сеизмични сили.

Земният натиск при земетръс включва в силовото взаимодействие с подпорното
съоръжение допълнителна сеизмична сила S. Тази инерционна сила е пропорционална на
теглото G на хлъзгащия се почвен масив и на съответни коефициенти, отразяващи
сеизмичното ускорение. По такъв начин, задачата за определяне на сеизмичния земен
натиск от динамическа се превръща в статическа. Меродавната за изчисленията големина
на S се определя в зависимост от степента на сеизмичност на дадения район (виж лекцията
по динамика на почвите), т.е. тя е във функция на коефициента на сеизмичност Кс. Този
коефициент има различни стойности съобразно местоположението на обекта и приетото
Проф. Трифон Германов, Земна механика. Земен Натиск Стр. 198

сеизмично райониране на територията. Ъгълът на вътрешно триене се коригира - ϕs = ϕ -

∆. (∆ се приема 2о, 3о и 6о в зависимост от сеизмичната интензивност в дадения район).

Влияние на огъваемостта на съоръженията.

Огъваемостта на подпорните съоръжения (напр. шпунтови, шлицови и др. стени),
дължаща се главно на по-малките им напречни сечения, има определено значение за
силовото взаимодействие с прилежащите им почви. Големината и разпределението на
възникващия земен натиск и особено на пасивното съпротивление се получават различни
в сравнение с, описаните в предишните части на изложението, линейно изменящи се
диаграми. Като към това се добави практиката огъваемите стени да бъдат и подпирани
(укрепявани, анкерирани. и пр.) става ясно колко е трудно определянето на параметрите
на посоченото взаимодействие в системата “почва-съоръжение”.
Този проблем е разгледан по-детайлно в лекцията за укрепяване на откоси
(строителни ями).

Изменение на земния натиск във времето.

В периода на експлоатация земният натиск върху подпорните съоръжения се изменя
повече или по-малко, но винаги остава в съответни граници. Максималното нарастване, до
което може да достигне активният натиск, е нивото на натиска в покой. Във времето
следствие на неизбежните минимални премествания и наклонявания на подпорните стени
натоварването от почвата се понижава, след което е възможно ново нарастване, като
окончателно се установява около нивото на активния натиск. Това аргументира и
позицията оразмеряването на подпорните стени да се извършва за действието на активния
земен натиск.
Факторите, които влияят на големината на земния натиск във времето, са от различно
естество и могат да се резюмират като:
• слягане и уплътняване на засипката;
• изменение на нивото на водите зад съоръжението;
• поява на непредвидени допълнителни товари върху терена;
• замръзване на водите зад съоръжението;
• набъбване на подпираните почви след намокряне.
Слягането и уплътняването са естествени процеси на деформация от собствено тегло
на почвата или външни товари. Те се отнасят за целия профил на подпирания масив (или
само за най-горната част от масива при някои външни товари) и зависят от степента на
уплътняване, постигната с насипните работи. Този тип деформации са характерни за
почвите зад масивните и ъгловите стени, докато за стени от типа на шпунтовите, при
които зад съоръжението се запазват естествените параметри на почвата, деформациите се
дължат главно на допълнителните товари (вкл. и от уплътняващи машини). Ако тези
товари имат динамично действие, в диаграмата на разпределението на земния натиск
може се появят остатъчни напрежения, като да я видоизменят.
Замръзване на водите в почвата обикновено се получава в повърхностния слой и зад
по-тънките подпорни съоръжения, от което може да нарасне земният натиск. Ефектът се
дължи на увеличаването на обема на замръзналата вода в порите. При всестранно
замръзване, земният натиск нараства с допълнителни стойности, които зависят от вида на
почвата, величината на ниските температури и тяхната продължителност. По-пълна
информация по този въпрос може да се намери в техническата литература.
Замръзването на почвите увеличава и пасивния земен натиск, което е благоприятно за
устойчивостта на конструкциите, до момента на разтопяване на леда. Тогава размразената
почва показва влошени качества и съответно понижени пасивни съпротивления. По тази
причина на пасивното съпротивление на почвите въобще следва да се разчита от нива,
Проф. Трифон Германов, Земна механика. Земен Натиск Стр. 199

които са по-ниски от дълбочината на замръзване. Обикновено обаче влиянието на

замръзването на почвите не се взема предвид при оразмеряването на конструкции,
изпълнявани при нормални климатични условия. При високопланински и други райони,
където температурите падат ниско и за продължително време, сигурността на подпорните
съоръжения се гарантира с приемане на по-високи (до 20-30%), спрямо нормалните,
коефициенти на сигурност.
В никакъв случай не трябва да се допуска замръзване на почвите в основната
плоскост на съоръженията. По тази причина дълбочината на фундирането им следва да се
съобразява с установените дълбочини на замръзване за съответния географски район и
съответните изисквания на нормите по фундиране.
Набъбването на почвите при намокряне може значително да увеличи земния натиск,
дори до стойности, съизмерими с пасивния натиск. Това увеличение може да достигне до
размери, при които да се компрометират подпорните съоръжения. Затова при изпълнение
на укрепителни стени от всякакъв тип в склонни към набъбване почви следва да се вземат
мерки за ограничаване на достъпа на водите до тези почви, а уплътняването на засипките
зад масивните подпорни съоръжения да бъде съобразено със способността им да
увеличават обема си при намокряне.

Земен натиск в покой.

Съществуват строителни конструкции, които са практически непреместваеми
(неподвижни) и не създават условия за разрушения вътре в подпирания земен масив. В
него се запазва състоянието на покой, а натискът, който упражняват странично почвите, се
нарича земен натиск в покой.
Определянето на земния натиск в покой се свежда основно до дефинирането на
коефициент на страничен натиск К0, аналогичен на Ка, но отговарящ на други условия,
главното от които е отсъствието на повърхнина на хлъзгане. За несвързаните среди
(пясъци, чакъли) въпросът се счита до голяма степен за решен и в тематичната литература
могат да се намерят значителен брой аналитични изрази, докато за свързаните почви няма
теоретичен извод, даващ достатъчно убедително решение за големината на коефициента
К0. За тях най-често се препоръчват резултатите от опитни измервания или се прилагат
безкритично формулите, отнасящи се за несвързаните почви, като например тази на Jaky:

(30) K0 = 1 - sinϕ.

Формула (30), както и многото други, отнасящи се за несвързаните почви, показва

недвусмислено, че параметърът на граничното състояние - ъгълът на вътрешно триене ϕ,
има отношение към състоянието “покой”, което се различава от разрушението. Формулата
на Jakу (30), която е най-популярна в практиката, дава достоверни резултати при почви с
малка свързаност и условия на подпиране, които са близки до описаните в частния
случай на Rankine (α =0; δ=0; θ=90о).
Общоприето е диаграмата на разпределение на земния натиск в покой да бъде
триъгълна, аналогична на диаграмата на активния земен натиск на несвързаните почви. На
дълбочина Н от нивото на терена стойността на специфичния земен натиск ро е
пропорционална на обемното тегло, дълбочината и коефициента К0.

(31) р0 = γ.НК0.
Проф. Трифон Германов, Земна механика. Земен Натиск Стр. 200

5.Проектиране на подпорни съоръжения.

Задачата за проектиране на подпорните и укрепителните съоръжения е свързана с

няколко етапа на работа, които включват:
• определяне (избор) на строителни височини, което се диктува от технически,
икономически, естетически и други мотиви;
• изясняване на големините и разположението на полезните товари;
• установяване на физико-механическите характеристики на почвите встрани и под
съоръженията;
• избор на типа на подпорното съоръжение и формата на напречното сечение, вкл.
приемане на начални размери и дълбочини на фундиране (при стените от шпунтов тип
-забиване);
• определяне на земния и водния натиск;
• проверки за сигурността на съоръжението - доказване или отказ от първоначалните,
респ. определяне по итерационен път на подходящи, размери.
• представяне на проектните решения в графичен вид, необходим с оглед на
изпълнението.
Проектирането, като цяло, има за цел да даде краен продукт (проект), който да е
технологично осъществим, изискващ минимален разход на труд, материали и време, и
отговарящ на изискванията за достатъчна, но не и излишна, надеждност. При подпорните
съоръжения тези цели се постигат с добре извършени проучвателни работи, избор на
подходящи по тип съоръжения и изпълнение на редица изисквания и проверки за
сигурност, както е заложено в нормативите.
При проектирането на подпорни съоръжения се вземат под внимание и някои други
особености като:
• изчисленията на земния натиск и съоръжението се извършват обикновено за дължина на
съоръжението 1m;
• спазват се изискванията за минималните дълбочини на фундиране;
• прилага се методът “на граничните състояния”, т.е. изчисленията се извършват за
нормативни или изчислителни характеристики на натоварването, параметрите на
почвата и другите материали, и с отчитане на условията на работа;
• като натоварване върху подпорните конструкции може да се приеме активен, пасивен
или земен натиск в покой, съобразно кинематичните условия;
• с оглед осигуряване на свободно деформиране в надлъжно направление от
температурни изменения през всеки 6-8 м в тялото на съоръженията трябва се оставят
дилатационни фуги с ширина до 2 см.

5.1. Тежки (масивни) подпорни стени.

Най-старите подпорни стени са масивните. Наричат ги още “тежки” или

“гравитачни”. В миналото те са изпълнявани от каменна зидария, а съвременните са
основно от бетон или стоманобетон. Имат малка дълбочина на фундиране и сравнителни
големи напречни размери. В изчисленията се приемат за корави и практически
недеформируеми. Масивните стени могат да запазят равновесието си при натоварване от
земен натиск следствие голямото си собствено тегло. Най-характерното за този тип стени
е, че те поемат натиска, който заедно с теглото си предават чрез стъпката
(фундаментната плоскост) на земната основа.
По форма масивните подпорни стени могат да бъдат твърде разнообразни. Няколко
примера за най-масово прилаганите типове са дадени на фиг.16. Използват се и облекчени
Проф. Трифон Германов, Земна механика. Земен Натиск Стр. 201

масивни подпорни стени (Фиг.17), при които се осигурява по- рационално поемане на
натоварванията от земен натиск. По-важните елементи на масивните стени са: корона,
тяло, фундамент, основна и цокълна фуги. Някои от тези наименования са останали от
строителната практика от много отдавна, носят преносен смисъл и затова не е необходимо
да се обясняват.

Фиг. 16. Основни типове масивни гравитационни подпорни стени

Изборът на формата и някои от геометрическите елементи на стените се прави в

началната фаза на проектиране и може да не се променя до завършването на проекта. Към
тях спадат размерите на короната и наклоните на външните и вътрешни ръбове. Те се
приемат съобразно височината, натоварването и други, включително и естетически,
съображения.

Фиг. 17. Масивни облекчени подпорни стени

В изчисленията на масивните подпорни стени се приема, че са натоварени с активен

земен натиск от нивото на короната до основната плоскост. Само в по-особени случаи,
когато стените са подпрени неподвижно, за меродавен се взема земният натиск в покой.
При проектирането на масивните подпорни стени се следва логиката на посочения по-
горе итерационен подход:
• приема се видът на стената, нейната височина и очертание на задния (натоварения) ръб;
• определя се земният и хидростатичният (ако го има) натиск - като разпределение и като
равнодействащи сили на отделните части от диаграмите;
• приемат се напречни размери и се изчисляват силите от собствено тегло на отделните
части на стената;
Проф. Трифон Германов, Земна механика. Земен Натиск Стр. 202

• извършват се проверки, с които се потвърждава правилността на направените

приемания, или се аргументира необходимостта от внасяне на корекции в някои от
избраните размери.
При отчитане на сеизмичното натоварване, което не трябва да се пренебрегва при
оразмеряването и проверката на устойчивостта на подпорните съоръжения, трябва да се
отчита, че самите съоръжения в резултат на собствената си маса получават допълнителна
инерционна сила, която според направените вече разсъждения трябва да се приема с най-
неблагоприятно направление и посока.
Подпорните стени се оразмеряват за следните натоварвания:
1).Постоянни товари:
• собствено тегло на подпорната стена, фундамента и почвата над него;
• технологични и експлоатационни товари;
• хидростатичен и хидродинамичен натиск;
2).Временни товари:
2.1).Продължително действащи:
• насипни материали, резервоари и тръбопроводи;
• въздействия от температурата;
• пълзене и съсъхване на бетона;
• неравномерни слягания;
• допълнителен земен натиск от тези товари.
2.2).Кратковременно действащи от:
• материали; хора; транспорт; вятър; вледеняване; пулсации от водопроводи; вълнения; плаващи
съдове.

3).Особени товари:
• сеизмични натоварвания;
• взривни натоварвания;
• пропадане на земната основа;
• аварии.

5.1.1.Оразмеряване по първа група гранични състояния

Това оразмеряване включва:

1).Обръщане около външния ръб на фундамента.
2).Хлъзгане в основната плоскост.
3).Разрушаване на земната основа под и встрани от фундамента.
4).Дълбоко хлъзгане по кръгово-цилиндрична повърхнина.
Оразмеряването се извършва за основно и особено съчетание на товарите.
В основното съчетание се включват: всички постоянни; всички продължително
действащи и кратковременни товари.
В особеното съчетание се включват: постоянни; продължително действащи
натоварвания; възможни кратковременни товари; едно от особените натоварвания.
Проверка на преобръщане.
Една от установените форми на загуба на устойчивост на подпорните стени е
преобръщането около предния ръб (т.D) на основната плоскост (фиг.18). Проверката се
изразява в определянето на минимален коефициент на сигурност

(32) Fs =
∑М r ,

∑M a
Проф. Трифон Германов, Земна механика. Земен Натиск Стр. 203

където:
∑Mr е сумата на моментите на задържащите сили спрямо т.D;
∑Mа - сумата на моментите на обръщащите сили спрямо т.D.

Трябва да се отбележи, че във формула (35) сумите на моментите се вземат по

абсолютна стойност, като участват само вертикалните и хоризонталните компоненти на
задържащите и преобръщащите сили (не се допуска включване в проверката на наклонени
сили). Земният натиск и собственото тегло на стените се определят с изчислителните
физико-механически характеристики на почвата и бетона.
За да е гарантирана сигурността на стената срещу преобръщане, в обикновените
случаи се изисква Fs до получи стойности над 1,3 (1,5). Неудовлетворяването на
условието за минимална сигурност срещу преобръщане налага промяната на някои от
приетите размери и ново извършване на проверката.

Фиг.18. Проверка на преобръщане.

Проверка на плитко хлъзгане.

Хлъзгането на стената в основната й плоскост (наричано още “плитко хлъзгане”) е
другата възможна форма на загуба на устойчивост. Хлъзгащи са всички успоредни на
основната плоскост сили, които се стремят да я транслират по тази плоскост, докато
задържащи се явяват силите на триене в контакта между стената и почвата в основата. За
осигуряване на устойчивостта е необходимо гарантирането на минимален коефициент на
сигурност

T
(33) Fs = ≥ 1,15 (1,30).
H

Силата на триене е Т=Ntgδ. Коефициентът tgδ се отчита съобразно вида и

състоянието на почвата в основата от табл.5 или се изчислява като tgδ=tg (2/3ϕ).
Неудовлетворяването на условието (33) означава, че е необходимо внасяне на
корекции в приетите размери на стената с оглед промяна на силата N, респ. в силата на
триене. Друга възможност за осигуряване на стената срещу плитко хлъзгане е
наклоняването на основната плоскост по начина, показан на фиг.19. Тогава
равнодействащата R на всички сили следва да се разложи на нормална N′ и хлъзгаща H′
компоненти спрямо наклонената плоскост и проверката да се извърши по (33) с тези
компоненти. Максималният наклон на основната фуга може да се приеме до 10о-12о.
Мерки за подобряване на устойчивостта срещу плитко хлъзгане от типа на назъбване
(направа на стъпала) на основната плоскост могат да увеличат устойчивостта срещу
Проф. Трифон Германов, Земна механика. Земен Натиск Стр. 204

хлъзгане като увеличат коефициента на триене в основата от tgδ на tgϕ. По изключение в

този случай в проверката може да се включи и част от кохезията в основата.

Таблица .2. Коефициенти на триене tgδ в основната плоскост

Суха земна Водонаситена земна

Вид на почвата основа основа

Глини в зависимост от консистенцията 0,30 - 0,35 0,25

(Iс > 1) (Iс = 0,5 - 1,0)
Песъчливи глини в зависимост от 0,30 - 0,40 0,25 - 0,30
консистенцията (Iс > 1) (Iс = 0,5 - 1,0)
Глинести пясъци в зависимост от плътността 0,35 - 0,45 0,30 - 0,35
Разно-зърнести пясъци 0,40 - 0,50 0,35 - 0,45
Едрозърнести несвързани почви (чакъли и 0,50 0,40 - 0,50
баластра)
Изкуствена каменна основа (заскалявка) 0,50 - 0,70 0,50 - 0,60
Естествена каменна основа в зависимост от
напукаността и изветряването 0,50 - 0,70 0,45 - 0,65

При извършване на проверката на хлъзгане се използват изчислителните стойности на

физико-механическите показатели на почвата и обемните тегла на бетона (зидарията).

Фиг. 19. Проверка на хлъзгане при хоризонтална и наклонена основна плоскост

Проверката на носеща способност на земната основа е разгледана в лекцията за

теория на граничното равновесие. По подробно този проблем ще бъде разгледан и при
оразмеряването на плоските фундаменти.

Проверка на хлъзгане по дълбоки кръгово-цилиндрични повърхнини е

целесъобразна, когато в земната основа под стената има слаби почвени пластове, а така
също и при подпорни стени в близост до откоси. Тази проверка се извършва по
методиката, показана в лекцията за устойчивост на склонове.
Проф. Трифон Германов, Земна механика. Земен Натиск Стр. 205

5.1.2.Оразмеряване по втора група гранични състояния на деформации.

Оразмеряването се извършва за основно съчетание на натоварванията.и нормативни

почвени характеристики.
Извършват се следните проверки:
• деформации на земната основа: слягане; преместване; завъртане;
• проверка за пукнатини (при бетонни или стоманобетонни стени)

Проверка на напреженията в основната плоскост.

Тази проверка, съгласно правилника, се извършва за земен натиск, определен с
нормативни стойности на физико-механическите характеристики на почвите и обемните
тегла на бетона (зидарията). Системата от сили - от земен натиск и собствено тегло на
стената се редуцира за центъра на тежестта (т.C) на основната плоскост (фиг.20).
Получават се силите NC, H (равнодействащи съответно на вертикалните и на
хоризонталните съставящи на всички сили) и сумарният момент МC. Ръбовите напрежения
в основната плоскост се получават по известната (идеализираща контактните напрежения)
формула на Navier

NC M C ,
(34) σmax,min = ±
A W

където А е площта, а W - съпротивителният момент на основната плоскост по посока на

момента.

Фиг.20. Напрежения в основната

плоскост по Navier и с изключване на
опъна

Когато в решението ексцентрицитетът на нормалната сила е голям (е = MC/NC> B/6) и

диаграмата на σ-напреженията се получава двузначна (т.е. нереална), се прави
“изключване на опъна”. Двузначната диаграма се заменя с триъгълна с големина на
катетите на триъгълника..
Проф. Трифон Германов, Земна механика. Земен Натиск Стр. 206

B
(35) B′ = 3c = 3( - е),
2
2N .
(36) σm =
3c

Изразът (36) следва от равновесното условие ∑V=0.

Проверката на напреженията в основната плоскост се изразява в удовлетворяването
на две условия, изразяващи се в ограничаване на σ спрямо изчислителното натоварване
на почвата R:

(37) σср ≤ R,

σmax ≤ 1,3R (или: σm ≤ 1,3R).

Ако тези условия не са изпълнени, се налага повторно оразмеряване на подпорната

стена. В някои норми са залегнали и ограничения за ексцентрицитета на N.

Проверка за напреженията в цокълната фуга.

Промяната на напречното сечение на стените и нормалното за практиката прекъсване
на бетонирането при цокъла на стената налага извършването на поне още една проверка -
за напреженията в цокълната фуга.

Фиг. 21.Проверка на напреженията в цокълната фуга

За целта се определят разрезните усилия N1, Q1 и M1 за центъра на тежестта О1

(фиг21). Напреженията σmax,min се изчисляват по формулата на Navier. Предвид големите
възможности на бетона в поемането на натиска, меродавната проверка е за евентуалното
опънно напрежение в ръба, което се изисква да остава по-ниско от якостта на опън Rбt. В
този случай следва да се отчита и обстоятелството, че при цокълната фуга бетонът не е
монолитен предвид технологичното прекъсване на бетонирането на това място. Най-често
се прави редуциране на опънната якост на бетона със съответен, по-малък от единица,
коефициент на еднородност.
Напълно аналогична якостна проверка може да се извърши и кое да е друго сечение
(ниво) на подпорното съоръжение. Тази проверка се извършва, съгласно изискванията на
нормите за бетонни и стоманобетонни конструкции, т.е., с изчислителни натоварвания.
Проф. Трифон Германов, Земна механика. Земен Натиск Стр. 207

5.2. Леки (ъглови) подпорни стени.

Ъгловите подпорни стени се изпълняват от стоманобетон и имат по-малки напречни

сечения, респ. по-малко собствено тегло от масивните. Характерното им конструктивно
оформление, дава възможности при осигуряването на устойчивостта да се включи и
собственото тегло на част от подпирания земен масив. Примери за такива стени са
показани на Фиг.22. Те, както се вижда и от фигурата, могат да се изпълняват и като
сглобяеми, обстоятелство, което е от особено значение, понеже с това се разширява
спектъра от възможности за практическо приложение.

Фиг.22. Ъглови стени като облекчени гравитационни подпорни стени

Ъгловите стени се оразмеряват за действието на активния земен натиск.

Натоварването в този смисъл отчита наличието на “спрегнати повърхнини на хлъзгане” в
почвения масив. Тези повърхнини, както и меродавните хлъзгателни, са резултат от
минималните премествания или ротация от масива към въздушната страна. Повърхнините
оформят присъединен към стената обем почва, който не извършва релативни
премествания спрямо фундамента и тялото на стената (фиг.23a).

Фиг.23. Активен земен натиск върху ъглови подпорни стени

а).по спрегнати повърхнини; б).по опростена схема.

Земният натиск, за който се извършва оразмеряването, е натоварването на

прилежащата странично почва върху начупена повърхност от типа на АA’BB’. Този
натиск не е трудно да се определи с известните средства на теорията. Особеното в
решението е, че в участъка A’B ъгълът на триене между съоръжението и почвата δ е равен
на ъгъла на вътрешно триене ϕ. Наклонът на отсечката A’B’ се приема ν0=45о+ϕ/2 за
случаите на подпиране на хоризонтални терени. Когато теренът е наклонен (α≠0),
решението се извършва многократно с приемане на различни стойности на ν0, като за
меродавен се приема ъгълът, за който натоварването върху стената е най-неблагоприятно.
Проф. Трифон Германов, Земна механика. Земен Натиск Стр. 208

При определяне на собственото тегло на подпорното съоръжение следва да се отрази

фактът, че част от пълното сечение е от стоманобетон (γб), а присъединеният обем почва
има друго обемно тегло (γп). Проверките за напреженията в основната плоскост, за
устойчивостта на хлъзгане и преобръщане не се различават от вече описаните за тежките
стени.
Разрезните усилия за оразмеряване на стоманобетонните сечения (напречни сили и
моменти) се определят чрез съответна редукция на действащите сили по отношение
центровете на тежестта на тези сечения.
В практиката се прилага и един приблизителен метод на оразмеряване на ъгловите
стени. При него се приема, че присъединеният към стената обем почва оформя призма с
вертикален заден ръб A′B. Земният натиск се изчислява за плоскостта A’B, както при
частния случай на Rankine, а равнодействащата се приема хоризонтална (фиг.17б). По
този опростен метод се получава известно повторно оразмеряване на подпорните
съоръжения.

Фиг.24. Схема за оразмеряване на ъглови подпорни стени

На фиг. 25 са показани схеми на характерни сечени при оразмеряване на подпорните

стени по якост на материала и армиране.

Фиг.25. Армиране на ъглови подпорни стени

Проф. Трифон Германов, Земна механика. Земен Натиск Стр. 209

Фиг.26. Дренажни устройства при ъглови и други подпорни стени

ЛИТЕРАТУРА

8.1.Алексиев, А., Е.Балушев, В.Венков и др. “Наръчник по земна механика и фундиране”. С.,
Техника, 1989.
8.2. Балушев, Е., Т.Германов, и др. “Земна механика”. С., УАСГ”, 1999.
8.3.Венков, В.“Земен натиск”.С. Техника,1977 .
8.4.Венков, В. “Подпорни съоръжения”. С. Техника, 1981.
8.5.Клейн, Г.К. “Строительная механика сьiпучих тел”. Москва, Стрoйиздат, 1977.
8.6. Косте, Ж.,Г. Санглера. “Механика грунтов” . Москва, Стройиздат, 1981 .
8.7.“Норми за проектиране подпорни стени” ( 2-03-05), БСА 10/1986 .
8.8.“Норми за проектиране на сгради и съоръжения в земетръсни райони”(2-02-4), С.,1987.
8.9.СНиП II-А. 12-69. “Строительство в сейсмических районах”. М. Стройиздат, 1970.
8.10.Стефанов, Г. и др. “Фундиране”. С., Техника, 1978.
8.11.Цытович, Н.А. “Механика грунтов”. М., 1983.
8.12.Coulmann, C. “Graphische Statik”. Zurich, 1886.
Проф. Трифон Германов, Земна механика. Земен Натиск Стр. 210

8.13.Coulomb, Ch. “Essai sur une application des rиgles des maximis et minimis а quelques
problemes de statique, relatifs а l’Architecture”. Memoires, Ac. Royale, Vol.VII, Paris, 1773.
8.14.Myslivec, A. “Pressure at Rest of Cohesive Soils”. Proc. V ECSMFE, Madrid,1972.
8.15.Rabcewicz, L., Sattler. “Die neue цsterreichische Tunnelbauweise”. Bauingenieur, 8/1965.