Фундаменти при

динамични въздействия

Лекция за специалност ССС

автор: Проф. д-р инж. Трифон Германов
Общи сведения за динамичните натоварвания
в почвените масиви. Основни динамични характеристики

Q В строителната практика често се налага да се изследва поведението

на конструкциите и тяхното взаимодействие със земната основа и
околната среда при динамични въздействия предизвикани от
различни причини - неуравновесени машини, взривове, земетресения,
движение на транспортни средства и други. Поведението на
дисперсните почви при тези въздействия е различно от това при
статични натоварвания. Това от своя срана налага формулирането на
различни от разгледаните до сега почвени характеристики и
използуването на методите на динамиката на дисперсните среди за
оценка напрегнатото и деформирано състояние на почвените масиви.
Q Динамиката на дисперсните почви е специална геотехническа дисциплина,
която изисква по-задълбочено изучаване.Като част от земната механика,
динамиката на почвите разглежда инженерните свойства и поведението на
почвите при динамично напрегнато състояние. За целите на тези лекции ще
бъдат разгледани само основните понятия и някои специфични проблеми,
което позволява да се направи само въведение към проблема. Детайлното
изследване на свойствата и поведението на дисперсните почви при
динамични въздействия изисква по-задълбочено разглеждане.
Общи сведения за динамичните натоварвания
в почвените масиви. Основни динамични характеристики
Q Много и разнообразни са източниците на динамичните натоварвания
върху земната основа и конструкциите взаимодействуващи с почвената
среда. Като основни могат да бъдат посочени въздействията от:
земетресения, взривове, машини с въртящи се и неуравновесени
механизми, чукове, строителни операции (например набиване на пилоти),
разработване на кариери, транспортни средства (включително
приземяване на самолети), силни ветрове, вълнови въздействия и други.
Същността на всеки от тези товари е твърде различна, което предполага
и различна реакция на почвената среда. По долу се дава кратка
характеристика на тези въздействия.
Q За много райони в света, в т.ч. и за България динамичните натоварвания
от земетресения са най-важните. По тази причина те са разгледани по-
детайлно в т.6.
Q Динамичните натоварвания върху фундаментите и земната основа
предизвикани от машини с въртящи се части (турбини,
електродвигатели, центробежни помпи, вентилатори и др.) и машини с
коляно-мотовилкови механизми в преобладаващата си част са
синусоидални, т.е. периодични.
Общи сведения за динамичните натоварвания
в почвените масиви. Основни динамични характеристики
Q В зависимост от вида на машината периодичните товари могат да бъдат с
голям период (бавно вибриращи товари) Фиг.1а, или с малък период
(бързо вибриращи товари) Фиг.1б. При друг вид машини периодичните
товари могат да бъдат единични, във вид на импулси, Фиг.2а и
повтарящи се (от уреди за набиване на пилоти, ковашко-пресови чукове и
др.), Фиг.2б.

Фиг.1. Периодични динамични товари Фиг.2. Импулсивни динамични товари

а.с голям период; б. с малък период а.единични; б.повтарящи се
Общи сведения за динамичните натоварвания
в почвените масиви. Основни динамични характеристики

Q На практика, динамичните натоварвания могат да се различават

съществено от представените на диаграмите. В естествени условия
чисто динамични товари не могат да се получат, защото и най-
съвършената машина не предава цикличните си натоварвания на
равни интервали и с еднакви амплитуди. Освен това динамичните
товари винаги са в комбинация със статични товари, които от своя
страна зависят както от вида, така и от собственото тегло на
връхната конструкция, подземните съоръжения и земната основа.
Q При въздействия от земетресения комбинацията от статични и
динамични товари оказва съществено влияние на напрегнатото
състояние на почвения масив. Например, ако връхната
конструкция предава на земната основа големи статични товари, а
земетресението възбужда малки динамични товари, то цикличните
напрежения следва да бъдат симетрични (Фиг.3а). В другия случай,
когато статичните напрежения са малки, комбинираният ефект се
характеризира с несиметрична цикличност (Фиг.3б).
Общи сведения за динамичните натоварвания
в почвените масиви. Основни динамични характеристики
Q В зависимост от вида на геотехническата конструкция, напрегнатото състояние
може да се разглежда като едномерно или двумерно. Например: при плитко
заложени фундаменти (Фиг.4а) в контакта със земната основа не могат да се
създадат отрицателни напрежения, поради което динамичното напрегнато
състояние в даден почвен елемент до основната плоскост на фундамента може да
се разглежда като едномерно; при насипи (Фиг.4б), сеизмичните товари ще
предизвикат както нормални, така и срязващи напрежения, което означава, че
напрегнатото състояние ще бъде двумерно.
двумерно

Фиг.3. Напрегнато състояние на почвен Фиг.4. Едномерно (а) и двумерно (б)

елемент при земетресение напрегнато състояние на почвен елемент
Общи сведения за динамичните натоварвания
в почвените масиви. Основни динамични характеристики
Q Основните характеристики на хармоничното трептене, които се използуват в
динамика на почвите са:
• Период (T). Ако динамичното въздействие се повтаря на равни интервали от
време, то се нарича периодично действие, а времето за повтарянето му - период.
• Цикъл. Хармонично действие извършено по време на един период се нарича
цикъл.
• Честота (f). Броят на циклите за единица време (f=1/T).
• Собствена честота. Ако разглежданата среда е еластична и при условие, че тя
вибрира под действието на сили в самата среда (без наличието на допълнителна
възбуждаща сила), то честотата с която средата вибрира се нарича собствена
честота (честота на свободните трептения).
• Принудени трептения. Получават при наличие на допълнителни възбуждащи
сили в средата. Тяхната честота е независима от собствената честота на
системата.
• Степен на свобода. Това е броят на независимите координати (геометричните
параметри) необходими да се опише движението на разглежданата система при
динамични въздействия.
• Резонанс. Това е състояние, при което честотата на принудените трептения
съвпада с една от собствените честоти на системата.
Общи сведения за динамичните натоварвания
в почвените масиви. Основни динамични характеристики
• Главни форми на трептене. При определени условия е възможно всички точки на
система с “n” степени на свобода да трепти с една и съща собствена честота. Това
трептене се нарича еднотонно или главна форма на трептене. Когато точка от
системата вибрираща в главна форма има амплитуда единица, това трептене е с
нормална форма на вибрации.
Q Най-елементарната форма на периодичните трептения е простото хармонично
движение. Неговите основни характеристики период (T) и честота (f).
Q При свободни трептения на системи с една степен на свобода динамичното
трептене може да се опише като се изследва поведението на еластична система
представена от пружина и маса. За уравнение на състоянието се използва
известното уравнение за хармоничното трептене. Като характеристика на
системата е т.н. е пружинна константа Cz. За почвите това е коефициентът на
леглото, който се дефинира като сила за единица преместване.
Q При еластични среди с вискозно съпротивление (Фиг.16) свободните трептения са
затихващи. Затихването се дължи на вискозното съпротивление, което тук е
наречено “вискозно демпфиране”. В този случай, се дефинират следните
динамични характеристики:
Q c - коефициент на вискозно демпфиране (сила за единица скорост).
• коефициент на критично демпфиране: Cc = 2mωn;
• коефициент на демпфиране (на затихване на трептенията): ξ= Cc / c
Земетресенията - основен източник на динамични
въздействия върху почвените масиви
Q Сеизмичните въздействия са основни, и съответно най-важните
динамични натоварвания върху земните масиви. Както и другите
динамични натоварвания те оказват неблагоприятно въздействие
върху геотехническите и другите взаимодействуващи със земната
основа конструкции. Статистическите данни сочат, че всяка
година земетресения нанасят огромни материални и човешки щети
на човечеството: ежегодно загиват около десет хиляди души;
годишните материални загуби се изчисляват на повече от десет
милиарда долари. Земетресенията са причинили пълно
разрушаване на големи процъфтяващи градове и стотици други
селища от дълбока древност. В днешно време също сме свидетели
на катастрофални земетресения. Освен това, земетресенията
създават паника и срах в населението. Известно е, че в течение на
цялата история, човекът се е научил да се страхува от
земетресенията. Ето защо, земетресенията могат да се определят
като един от основните източници на динамичните натоварвания.
 Механизъм на възникване на земетресенията
Q Тектонски плочи. Разломни зони.
Q Обяснението на причините за земетресенията е свързано с изучаване
строежа на земната кора. Този проблем е разгледан по-детайлно в курса
по Инженерна геология, където земетресенията са причислени към т.н.
ендогенни процеси, тъй-като са свързани тектонските сили и
премествания в земната кора. В литературата се посочват няколко
теории (хипотези) обясняващи причините за тектонските движения
предизвикващи земетресенията: пулсационна - обясняваща явлението
като следствие от редуващи се едно след друго свивания и разтягания на
земната кора, което съответно предизвиква нейното нагъване, разкъсване
и образуване на континентите; хипотезата за конвекцията (бавното
разместване) или за континенталния дрейф, предполагаща, че
континентите са се отместили един от друг като свободното пространство
се е запълнило с вода; хипотеза за тектониката (движението) на
плочите, според която земната кора е разделена на няколко огромни
(континентални) плочи движещи се една спрямо друга в различни посоки.
Тази хипотеза за сега се поддържа от най-много специалисти
 Тектонски плочи. Разломни зони
Q Известно е, че земята е съставена от няколко пласта, които имат
твърде различни физични и химични свойства. Външният слой
т.е., земната кора, с дебелина около 70 km, е съставен от една
дузина големи плочи с неправилна форма, които се плъзгат нагоре
и надолу като преминават в горната част на частично разтопеният
вътрешен пласт. Повечето земетресения се проявяват в местата
(границите) на контактуване на плочите. Всъщност
местоположението на земетресенията и видът на разрушенията
подпомагат учените да очертаят границите на плочите.
Q Първият тип (непрекъснатите зони), са разположени по средно-
океанските хребети, където блоковете се късат и отдръпват един от
друг. Предполага се, че разтопената скала се повдига,
изтласквайки двете плочи в страни, при което се добавя нов
материал в нейните краища. Тези зони се срещат най-често в
океаните. Например, Северно Американската и Евразийската
(Eurasian) плочи са разположени посред Атлантическия гребен.
Тектонски плочи. Разломни зони
 Тектонски плочи. Разломни зони
Q Огнищата на земетресенията обикновено са групирани в
районите където се развиват съвременни тектонски процеси.
На тази основа са обособени три сеизмични “пояси”
(Тихоокеански, Алпо-Хималайски и Средноатлантически), в
които земетресенията са с най-голяма честота:
Тихоокеанският сеизмичен пояс, включва райони от
Филипините, Япония, Аляска, Калифорния, където земните
трусове са с по-голяма честота и сравнително по-силни. Алпо-
Хималайският сеизмичен пояс започва от Канарските
острови, обхваща Алпите и страните около Средиземно море,
минава през Мала Азия, Кавказ, Близкия изток, продължава
през Хималайте и Китай и се свързва с Тихоокеанския пояс в
областта на Индонезия. В този пояс попада и Балканският
полуостров. Относително по-малък и по-незначителен
поради отдалечеността си е Средноaтлaнтическия сеизмичен
пояс.
 Тектонски плочи. Разломни зони

Q Илюстрация на разломи: страничен (със сблъсък и плъзгане) (strike-slip);

нормален (normal); напъхан (thrust

Преобладаващата част от
разломите при непрекъснатите
зони са нормални, при
субдукционните зони са
“напъхани”, а при
трансформираните разломи – със
сблъсък и плъзгане.
 Тектонски плочи. Разломни зони
Q Геолозите намират, че общата тенденция на активизиране на
земетресенията са районите по дължина на разломите, чиито отразени
зони в земната кора са отслабени. Дори ако в една разломна зона да е
имало неотдавнашно земетресение, няма гаранция, че всички натрупани
напрежения са освободени напълно. Непосредствено след предишното
може да се активира друго земетресение. Например, след голямото
земетресение в New Madrid на 6 Декември 1811, в продължение на 6 часа
са регистрирани силни земни трусове. Нещо повече, освобождавайки
напреженията в едната част на разлома, по-нататък може да се получи
увеличение на напреженията в друга част. Предполага че, че
земетресението в New Madrid Missouri, през Януари 1912 е в резултат на
подобно явление.
Q Бавното относително преместване в разломните зони предизвиква
натрупване на ъглови деформации, които поради своята неравномерност
в отделни участъци могат да доведат до гранично напрегнато състояние.
Акумулираната следствие тези деформации потенциална енергия, при
превишаване на якостта на материалите, води до внезапно разрушение и
преместване на земните маси, което предизвиква земетресенията.
 Тектонски плочи. Разломни зони
Q Областта (точката) в близост до мястото на разрушението се
нарича хипоцентър (огнище) на земетресението, а мястото на
повърхността над хипоцентъра - епицентър (Фиг.5).
Q Дълбочината на едно земетресение е дълбочината от земната
повърхност до мястото където се поражда земетръсната
енергия. Това място е наречено фокус (хипоцентър) на
земетресението. Земетресения с дълбочина около дълбочина
70km (43.5 miles) се класифицират като плитки. Земетресения
с дълбочина на фокуса от 70 до 300km (43.5 to 186 miles) се
класифицират като средни. Дълбочината на фокуса може да
достигне повече от 700km (435 miles). Като се има предвид, че
разстоянието до центъра на земното ядро е около 6,370km
(3,960 miles), то очевидно е, че дори най-дълбокото
земетресение се поражда на относително малка дълбочина от
вътрешността на земята.
земята
 Тектонски плочи. Разломни зони
 Епицентърът на едно земетресение е точката от земната повърхност
непосредствено над фокуса. Мястото на земетресение се описва с
географското разположение на неговия епицентър и неговата дълбочина
(Фиг.5).

Фиг.5. Характер на колебанията на земната повърхност

в зависимост от разстоянието от епицентъра
 Сеизмични вълни
Q Едно земетресение по същество е вибрация на земната повърхност, която
понякога може да бъде стихийна. Вибрациите са последвани от отделяне на
енергия от земята, която може да бъде генерирана както в резултат на внезапна
дислокация на отделни части на земната кора, така също и от изригване на
вулкани, или в случаите на експлозии причинени от човека. Естествено, почти
всички земетресения са причинени главно от дислокация на земната кора.
Първоначално земната кора може да се огъне, а след това, когато напреженията
надвишат якостта на скалата, да се разруши (да се разчупи) и да “захапе” в ново
положение.
Q По време на разрушенията (разчупването) на скалата, вибрациите генерират
“сеизмични вълни” Тези вълни се разпространяват от източника на
земетресението във всички посоки – надлъжно по земната повърхност и по
дълбочина на земната кора. Вълните са с променливи скорости в зависимост от
материалите през които те преминават. Някои от вибрациите са с достатъчно
висока честота за да бъдат усетени, докато други са с много ниска честота. Тези
вибрации заставят цялата планета да трепери или да ехти като камбана или като
удари на вила върху бъчва.
Q Динамични движения в земната кора, по същество са "звукови" вълни излъчени
от земетресението. Докато по-голяма част от енергията при дадено земетресение е
консумирана при статичните деформации на тектонското движение, то до 10% от
тази енергия може да се разсее веднага под формата на сеизмични вълни.
 Сеизмични вълни
Q При земетресенията се предизвикват два основни типа вибрации -
повърхностни вълни, които преминават по протежение на земната
повърхност и обемни вълни, които преминават навътре в земната кора.
Повърхностните вълни обикновено имат най-силните вибрации и вероятно
причиняват повече от разрушенията при дадено земетресение.
Q Обемните вълни са два вида, натискови и срязващи. И двата вида преминават
през вътрешността на земята от фокуса на земетресението до отдалечени
точки на повърхността, но само натисковите вълни достигат до ядрото. Тъй-
като натисковите вълни преминават с по-голяма скорост и обикновено
достигат до повърхността първи, те са наречени “първични вълни” или
просто Р-вълни. Р-вълните тласкат фините земни частици директно напред
или ги изместват директно покрай линиите на тяхното движение.
Q Срязващите вълни не преминават така бързо през земната кора и мантията
както натисковите. Понеже те обикновено достигат до повърхността по-късно
ги наричат още “вторични” ("secondary") или "S"-вълни. Вместо директно
въздействие върху материалът отзад или пред техните линии на
разпространение (траектории), срязващите вълни изместват материалът под
прав ъгъл към тяхната траектория. Затова понякога те са наричани
“напречни” вълни.
 Сеизмични вълни
Q По принцип, с отдалечаване от епицентъра характерът на колебанията на
земната повърхност се изменят. За епицентъра са характерни
вертикалните компоненти на сеизмичното въздействие, а с отдалечаване
от епицентъра - доминиращо значение имат хоризонталните въздействия.
въздействия

Илюстрация на натискови (compressional)

и срязващи (shear) вълни при земетресение
 Регистриране на земетресенията
Q Територията, на която се усеща всяко силно земетресение,
обикновено е доста обширна и за оценка на неговото въздействие в
различни точки от земната повърхност (в това число и отдалечени
от епицентъра места) е необходимо да се разположат сеизмични
станции. След събиране на данните за подземните трусове от много
райони се определят характеристиките на дадено земетресение.
Q Вибрациите предизвикани от земетресенията се улавят, записват и
измерват с уреди наречени сеизмографи. Линията “зиг-заг”
направена от сеизмографа наречена “сеизмограма” отразява
изменението на интензивността на трептенията отговарящи на
движението на земната повърхност под инструмента. От данните
изразени върху сеизмограмата учените могат да определят
времето, епицентъра, дълбочината и вида на разлома на
земетресението, а така също количеството реализирана енергия.
Q Дори най-малкото земетресение във някакъв район на земното
кълбо може да бъде записани със чувствителен детектор -
сеизмограф.
 Регистриране на земетресенията
Q Хиляди са сеизмичните станции, които работят в цял свят и
предават информация до Луната, Марс и Венера. Например,
в България работят 12 сеизмични станции (Димитровград;
Ямбол; Кърджали; Крупник; Мусомица; Панагюрище;
Пловдив; Преселенци; Павликени; Рожен; София; Стражица;
Витоша). В Гърция те са 73; в Румъния 56; в Турция 156; в
Югославия: 19.
Q Една сеизмична станция има три чувствителни махала за
записване колебанията по посока север-юг, изток-запад и във
вертикална посока, което позволява да се установят
разстоянието, направлението, магнитуда, типа на
земетресението. Сеизмолозите използват мрежа от сеизмични
станции за да определят мястото на земетресението и други
параметри необходими за проектирането.
 Регистриране на земетресенията
Q Ако се приеме, че сеизмичното трептение е синусоидално, то неговите
основни параметри са амплитудата (А) и периодът (Т). От измервания на
различни земетресения е установено, че амплитудата при земетресенията
има стойност от части от mm до няколко cm (при земетресението във
Вранча, 1977 е регистрирана амплитуда 2.1cm).
Q В зависимост от периода на сеизмичните колебания земетресенията се
делят на: с кратък период, T=0.2÷0.4s (такива са повече от земетресенията
у нас); с дълъг период T=1÷3s. Последните са по-опасни, защото
собствените трептения на конструкциите са с по-дълъг период и могат да
достигнат в състояние на резонанс.
Q Следва да се отчете факта, че сеизмичните колебания на терена и на
известна дълбочина зависят от напластяването, механичните и
хидрогеоложките свойства на отделните пластове. Това означава, че
разрушителното действие на дадено земетресение зависи не само от вида
на конструкцията, но то може съществено да се изменя съобразно
характеристиките на почвите, които изграждат земната основа. Това води
до заключението, че за количествената оценка на разрушителната
интензивност на земетресенията е необходимо да се знае спектърът на
реагиране на района.
 Регистриране на земетресенията
Q Освен сеизмографите, записващи амплитудите на трептенията, в
практиката се използват и акселеграфи, които записват сеизмичните
ускорения. Записите от акселеграфите се наричат акселеграми. Те
представляват редици от случайни импулси с променливи периоди и
ускорения. Теоретически, акселеграмите представляват сложна
математична функция на сеизмичното ускорение a (t) (t - моментът от
началото на силното земетресение). Тази функция зависи от
условията на напластяване и механичните свойства на почвения
масив. На основата на акселеграмите, разглеждайки почвената среда
като маса с една степен на свобода, могат да се получат спектралните
криви за относителните премествания и ускоренията. Тези криви
представляват спектърът на реагиране, т.е. максималното реагиране
на почвената среда за конкретен период, когато тя е подложена на
сеизмично ускорение a (t).
Q Скоростите на сеизмичните вълни зависят от вида на почвите и
скалите. В Таблица 1. са дадени стойностите на скоростта на
надлъжните вълни (vp) за някои видове почви .
Стойности на скоростите на надлъжните сеизмични
вълни за някои видове почви

Q Влажна глина vp =1500 m/s

Q Льос с естествена влажност vp = 800 m/s
Q Чакълести пясъци vp = 480 m/s
Q Дребнозърнести пясъци vp = 300 m/s
Q Средно-зърнести пясъци vp = 500 m/s
Q Среднозърнест чакъл vp = 750 m/s
Q Ако почвената среда се разглежда като еластично изотропно
полупространство, скоростите на надлъжните и напречните вълни могат
да се определят с изразите:

Eb G където: Eb - модул на обемна деформация; G

vp = vs =
ρ ρ - модул на срязване.

Тогава зависимостта между скоростта на напречните (vs) 1 − 2ν

и надлъжните (vp) вълни се получава във вида: vs = v p
2(1 −ν )
където ν е коефициент на Poisson.
Стойности на скоростите на напречните сеизмични
вълни за някои видове почви
Q Насипна почва vs = 100 ÷ 150 m/s
Q Прахова песъчлива глина vs = 120 ÷ 200 m/s
Q Глина vs = 250 m/s
Q Мергелна глина vs = 300 ÷ 400 m/s
Q Тиня vs = 60 m/s
Q Влажен пясък vs = 340 m/s
Q Чакъл с примес от пясък vs = 300 ÷ 400 m/s
Q Глинест мергел vs = 700 ÷ 900 m/s
Q Пясъчник vs = 1000 m/s
Q Третият вид вълни, повърхностните, са резултат от преобразуването на
границата на почвената среда на първите два вида и се наричат повърхностни.
Q Всъщност P и S вълните изразяват деформациите на целия обем на почвената
среда и затова се наричат още обемни вълни.
Q Повърхностните вълни, за разлика от обемните имат много по-голям период и се
делят още на два типа, които носят имената на техните откриватели - Law и Raley.
По характер на движение вълните на Reley приличат на водните вълни. Тези
вълни също се изменят в зависимост от свойствата на почвата и се
разпространяват с по-малка скорост от напречните.
Стойности на скоростите на повърхностните сеизмични вълни

Скорост на
Вид почва повърхностните вълни,
m/s
1 Скални почви (гранит, варовик, 1500 ÷ 5600
пясъчници плътни, шисти)

2 Полускални почви (гипс, 1400 ÷ 3000

мергели, циментирани пясъци)

3 Едрозърнести почви (валуни, 1100 ÷ 2100

чакъли и едри пясъци)

4 Свързани почви (глини, 500 ÷ 1500

песъчливи глини и глинести
пясъци
5 Свързани почви (глини, 500 ÷ 1500
песъчливи глини и глинести
пясъци
 Магнитуд и интензивност
Q Силата на земетресенията, по принцип, се изменя в широки граници.
Например, разрушенията в една мина може да засегнат само няколко
метри от скалата, докато при едно силно земетресение пукнатините в
земната кора могат да достигнат 500 - 600 km дължина. Ако едно
земетресение се усеща на повърхността, или предизвиква разрушение, то
неговата интензивност или формата на колебанията на земната
повърхност за сега лесно могат да бъдат установени. Много от
земетресения обаче, се проявяват в океана или на голяма дълбочина и
просто не могат да се усетят на повърхността, което затруднява
определянето на действителният им размер.
Q Днес съвременните сеизмични системи пренасят данни от сеизмографите
чрез телефонни линии и сателит директно до дигиталния компютър. Това
позволява, за няколко минути след земетресението да се определят редица
параметри, като географско разположение, дълбочината, магнитуд и
други. Единственият ограничаващ фактор е, времето за което
сеизмичните вълни ще достигнат от епицентъра до сеизмичната станция.
Измерванията показват, че обикновено това време е по-малко от 10 min.
Магнитуд и интензивност.
интензивност

Q Идеята за логаритмичната скала най-напред е развита от Charles Richter през

1930г за оценка на земетресения станали в южна Калифорния чрез използване на
високо честотни данни от близки сеизмични станции. Този магнитуд е дефиниран
като ML, с индекса L за локални земетресения. Това всъщност е известната
магнитудна скала на Richter.
Q Съгласно определението по Richter, магнитудът на едно земетресение е равен на
десетичния логаритъм на максималната амплитуда на сеизмичната вълна
измерена (със стандартна апаратура) на разстояние 100km от епицентъра на
земетресението. Както бе посочено по-горе, записването на амплитудата на
земетресенията се извършва със сеизмографи. Тогава, съгласно въведената от
Richter скала, “стандартното” земетресение има магнитуд M=1, т.е., земетресение,
което може да произведе единица отклонение на даден сеизмограф избран за
стандартен на разстояние 100km.
Q Ако при дадено земетресение е измерена максимална амплитуда А, то неговият
магнитуд се дефинира с
Q ML = lg (A/A0)
Q където A0 е наречена основна (нулева) амплитуда (при сеизмична вълна с
амплитуда 1mm, измерена на разстояние L=100km от епицентъра със сеизмограф
със следните характеристики: период на затихване 0.8s, статично усилване 2800,
затихване на уреда 0.8).
Магнитуд и интензивност.
интензивност
Q Фиг.6. Дефиниране на магнитуда на земетресението по Richter

Според големината на магнитуда е въведена класификация на

земетресенията наречена “скала на Richter” (Таблица 4). Скалата на Richter е
безгранична, но се счита, че трусове с магнитуд MR<2, почти не се утешат от
хората. Земен трус с MR =5 може да събори комини и мазилки, да преобърне
съдове поставени във витрина.
Таблица 4. Класификация на земетресенията по скалата на Richter
Магнитуд Въздействие от земетресението
по Richter
По малко Обикновено не се усеща, но се записва
от 3,5
3,5 - 5,4 Усеща се, но рядко предизвиква разрушения
Леки разрушения на сгради проектирани със
5,5 - 6,0 сеизмично осигуряване. Може да предизвика големи
разрушения на некачествено изпълнени сгради.
6,1 - 6,9 Може да предизвика разрушения в жилищни райони
до 100km от епицентъра.
7,0 - 7,9 Силно земетресение. Може да причини големи
разрушения в големи области.
8,0 и Катастрофално земетресение. Може да причини
повече големи разрушения в райони в радиус до няколко
хиляди километри.
Магнитуд и интензивност.
Q Интензивност на земетресенията.
Q Интензивността на земетресенията се базира на локални
ускорения при колебанията на земната повърхност, а така
също и от продължителността на действие на тези ускорения.
Интензивността и магнитудът зависят от много променливи,
които включват параметри като начин на разрушаване на
скалата разпространение на енергията от земетресението
извън епицентъра. Тези фактори затрудняват инженерът, а
така също и други които използват данните от
интензивността и магнитудът, при оценка точността на
грешките, които могат да съществуват при тяхното
прилагане.
Магнитуд и интензивност.
Q Интензивността на едно земетресение е мярка за въздействието на
освободената от хипоцентъра енергия в мястото на наблюдението. Тя се
дефинира на основата на реакцията на измервателните уреди
(акселерографи) или по щетите предизвикани от земетресението върху
обекти и сгради в дадено място.
Q В световната практика се използуват три основни скали за оценка
интензивността на земетресенията:
• Модифицирана скала на Mercalli (ММ), приета през 1931г. Тя е 12 степенна
и се основава на критерии свързани с въздействието на земетресението
върху хората и околната среда;
• Сеизмична скала MSK (на Медведев, Шпонхойер, Карник), е възприета у
нас и други страни в Европа. Тя е също 12 степенна и се основава на 3
критерия: усещане (възприемане) от хората и околните предмети;
въздействие върху сградите; остатъчни явления в почвата;
• Японска скала (JMA)- 8 степенна (от 0 до VII степен). На всяка степен от
JMA отговаря определена стойност на максималното ускорение на
почвата.
Сеизмични ускорения по MSK и MM скали.
По MSK скала По MМ скала
Интензивност Сеизмично Интензивност Сеизмично
ускорение ускорение
α, , cm/s2 α, , cm/s2
I 1.3 V 15-30
II 1.5 VI 31-60
III 3 VII 61-120
IV 7 VIII 121-240
V 15 IX 241-480
VI 30 X 481-960
VII 70
VIII 150
IX 320
X 675
XI 1500
XII 3200
•
Таблица 7. Интензивност на земетресенията в зависимост от
магнитуда, дълбочината на хипоцентъра

Магнитуд Интензивност на различна дълбочина

H, km
5 15 45
7.5<М<8.5 - 10 9-10
6.5<М<7.5 10 9-10 7-8
5.25<М<6.5 9-10 7-8 5-7
4.25<М<5.4 7-8 5-7 4-5
3.25<М4.25 5-6 4-5 2-3
Таблица 8. Сравнение на ефекта от земетресенията по скалата
на Richter и интензивността по скалата на Mercalli
Магни Интен- Описание
туд зиивност
1.0 - 3.0 I I. Не се усеща, освен при някои особено чувствителни условия.
II.Усеща се от някои хора в покой, особено по пода на сградите.
3.0 - 3.9 II - III III.Усеща се едва забележимо от хора вътре в къщите, особено от
подовете на сградите. Много хора не разпознават това като
земетресение. Включват се мотори на колите, възможно е леко люлеене.
Вибрации подобни на преминаващ камион. Продължителността може
да се определи.
IV.Усеща се от много хора в къщи и от някои навън през деня. През
4.0 - 4.9 IV - V нощта някои се събуждат. Съдове, прозорци, врати могат да се счупят;
стените издават звук на счупване. Усещане подобно на тежък камион
блъскащ се в сградата. Запалване мотори на колите, забележимо
люлеене.
V.Усеща се от почти всички; много се събуждат. Някои съдове,
прозорци са счупени. Нестабилни предмети се обръщат. Часовници с
махало могат да спрат.
VI.Усеща се от всички, много изплашени. Някои тежки мебели се
5.0 - 5.9 VI - VII преместват; в отделни случаи падат мазилки. Леки разрушения.
VII.Незабележими разрушения в качествено проектирани и изпълнени
сгради; леки до средни разрушения в сгради със средно качество;
значителни разрушения в сгради с лошо качество и лошо проектирани
конструкции; разрушават се някои комини.
Таблица 8. Сравнение на ефекта от земетресенията по скалата
на Richter и интензивността по скалата на Mercalli
(продължение)

Магни Интен- Описание

туд зиивност
VIII. Леки разрушения в специално проектирани конструкции;
значителни разрушения необикновени значителни сгради с частични
пропадания. Големи разрушения в лошо проектирани сгради. Падане на
6.0 - 6.9 VIII - IX комини, фабрики, колони, монументи, стени. Обръщане на тежки
мебели.
IX.Значителни разрушения в специално проектирани конструкции;
добре проектирани рамки се измятат от вертикалната ос. Големи
разрушения в значителни сгради, с частично пропадане. Сгради се
отместват от фундаментите.
X.Някои качествено построени дървени сгради се разрушават напълно;
повече зидани и рамкови конструкции се разрушават с фундаментите.
7.0 X Наклоняват се парапети.
и или XI.Някои, (зидани) конструкции остават постоянни. Разрушават се
повече повече мостове. Големи наклонявания на парапети.
XII.Пълно разрушение. Всичко зримо е разрушено. Обекти хвърчат във
въздуха.
 Интензивност по МSК
 Микросеизмичната скала MSK-64, използва следната класификация (Ценов,2002):
 1.Класификация на конструкциите (строени без специално осигуряване на
сеизмични въздействия):
• тип А: сгради от необработен камък, селски сгради, кирпичени сгради;

• тип В: обикновени тухлени сгради , сгради от панелен тип, паянтови

сгради от дялан камък;
• тип С: скелетни стоманобетонни сгради, дървени сгради.

 2. Класификация на повредите:
• леки повреди (първа степен):тънки пукнатини в мазилката и обрушване на
малки парчета мазилка;
• умерени повреди (втора степен): неголеми пукнатини в стените,
обрушване на сравнително големи парчета мазилка, падане на покривни
мазилки
• тежки повреди (трета степен): големи пукнатини в стените, падане на
комини;
• разрушения (четвърта степен): пукнатини през цялата дебелина на
стените, дупки в стените, разрушаване на връзките между отделни
части на сградите, обрушване на вътрешни преградни стени
) срутвания (пета степен): цялостно разрушаване на сградите.
 Интензивност по МSК
 4. Групиране на ефектите за оценка на интензивността:
Q А) ефекти върху хората и обкръжението им;
Q В) ефекти върху сградите и съоръженията;
Q С) ефекти върху околната среда (природни явления).

 Степени на интензивност на сеизмичното въздействие

 I степен. Неосезаемо земетресение.

Q А) Трептенията се регистрират от специална апаратура.
 II степен. Едва осезаемо земетресение.
Q А) Трептенията се усещат само от отделни хора, намиращи се в покой,
особено в горните етажи.
 III степен. Слабо земетресение.
Q А) Земетресението се усеща от немного хора, намиращи се в помещения;
внимателни наблюдатели забелязват леко разклащане на висящи
предмети – по-силно изразено в горните етажи.
 Интензивност по МSК
 IV степен. Усещано земетресение.
Q А) Много хора намиращи се в сгради, усещат земетресението. На отделни
места спящи се събуждат, но никой не е изплашен. Трептенията са подобни на
тези, предизвикани от тежък транспорт. Задрънчават прозорци и съдове3,
поскърцват подове, врати и мебели. Висящи предмети леко се разлюляват.
Течности в открити съдове леко се разклащат. В стоящи на място превозни
средства се усеща трептене.

 V степен. Пробуждане.
Q А) Земетресението се усеща от всички хора намиращи се в сгради, много го
усещат и под открито небе. Много спящи се пробуждат. Отделни хора
избягват от сградите.Висящите предмети силно се разлюляват5. Картините се
изместват. В редки случаи махалата на стенни часовници спират. Отделни
устойчиви предмети падат. Незатворени врати и прозорци се разтварят и
притварят. От отворени съдове в големи количества се разплискват
течности. Осезаемите трептения са подобни на тези, предизвикани от
падането на тежки предмети вътре в сградата. Животните се обезпокояват.
Q В) Възможни повреди от първа степен в отделни сгради от тип А.
Q С) В някои случаи се изменя дебитът на водоизточници.
 Интензивност по МSК
 VI степен. Уплаха.
Q А) Земетресението се усеща от повечето хора, намиращи се както в
помещения, така и под открито небе. Много хора напускат сградите
уплашени. Отделни лица загубват равновесие. В отделни случаи се
счупват стъклени съдове, книги падат. Възможно е преместване на тежки
мебели; възможно е да се чуе звън от малките камбани в камбанариите.
Домашните животни побягват навън.
Q В) Повреди от първа степен в отделни сгради от тип В и в много сгради
от тип А. В отделни сгради от тип А – повреди от втора степен.
Q С) В отделни случаи във влажни почви е възможна появата на
пукнатини до 1 cm, а в планинските райони – отделни случаи на
свличания. Наблюдават се изменения на дебита на водоизточници и
изменения на нивото на водата в кладенци.

 VII степен. Повреждане на сгради.

Q А) Повечето хора са уплашени и избягват от сградите. Много хора трудно
запазват равновесие. Земетресението се усеща от водачите на движещи се
превозни средства. Звънят и големите камбани.
 Интензивност по МSК
Q В) В много сгради от тип С – повреди от първа степен; в много сгради от тип В –
повреди от втора степен; в много сгради от тип А – повреди от трета степен, а в
отделно случаи – от четвърта степен. В отделни случаи – пукнатини в пътната
настилка и свличане на части от пътищата в остри завои и склонове. Нарушаване
на връзките в тръбопроводи; пукнатини в сгради.
Q С) Образуват се вълни и водата се размътва във водни басейни. Изменят се
нивата на водата в кладенци и дебитът на водоизточниците. В отделни случаи се
появяват нови и се изменят съществуващи извори. В отделни случаи се появяват
свличания на пясъчни или чакълести брегове на реки.

 VIII степен. Силно повреждане на сгради.

Q А) Страх и паника; изпитват безпокойство даже и шофьори на движещи се коли.
Тук-там има счупени клони и дървета. Премества се и понякога се преобръщат
тежки мебели. Част от висящите лампи се повреждат.
Q В) В много сгради от тип С – повреди от втора степен, в отделни сгради –
повреди от трета степен. В много сгради от тип В – повреди от трета степен, а
в отделни - повреди от четвърта степен. В много сгради от тип А - повреди от
четвърта степен, а в отделни - повреди от пета степен. Паметници и статуи се
изместват. Надгробни паметници и плочи се събарят. Каменни сгради се
разрушават.
 Интензивност по МSК
Q С) Неголеми свличания на стръмни изкопи и насипи на пътища;
пукнатините в почвата достигат до няколко cm. Възникват нови водоеми.
Понякога пресъхнали кладенци се напълват. В много случаи се изменят
дебитът на изворите и нивото на водата в кладенци.

 IX степен. Всеобщо повреждане на сгради.

Q А) Всеобща паника; много повреди на мебели. Животните ужасени тичат
на всички страни, издавайки силни звуци.
Q В) В много сгради от тип С – повреди от трета степен, в отделни сгради
– повреди от четвърта степен. В много сгради от тип В – повреди от
четвърта степен, а в отделни - повреди от пета степен. В много сгради
от тип А - повреди от пета степен, а в отделни - повреди от пета степен.
Паметници се преобръщат. Значителни повреди на изкуствени водоеми;
разкъсване на подземни тръбопроводи. В отделни случаи изкривявания
на ж.п. релси и повреждане на пътното платно.
Q С) Частични наводнявания и наноси от пясък и кал. Пукнатините в
почвата достигат до 10 cm. Скални свличания и активизиране на
свлачища. Във водните басейни се образуват големи вълни.
 Интензивност по МSК
 X степен. Всеобщо разрушаване на сгради.
Q В) В много сгради от тип С – повреди от четвърта степен, в отделни сгради – повреди
от пета степен. В много сгради от тип В – повреди от пета степен. Опасни
повреждания на язовирни стени и диги, сериозни повреждания на мостове.
Изкривявания на ж.п. релси. Разкъсвания и изкривявания на подземни тръбопроводи.
Пътните настилки и асфалтовите покрития образуват вълнообразни повърхнини.
Q С) В някои случаи пукнатините в почвата достигат до 1m. Свличания по стръмните
склонове. Възможни са свличания на бреговете на реки на стръмни морски брегове;
пясъчни и скални “изригвания”. Изплискване на вода от канали, езера, реки и пр.
Образуване на нови езера.
Q XI степен. Катастрофа
Q В) Сериозно повредени са дори добре построени сгради, мостове, язовири и ж.п. линии.
Пътищата стават непригодни. Разрушават се подземните тръбопроводи.
Q С) Значителни деформации на терена във вид на широки пукнатини, разриви и
премествания в хоризонтално и вертикално направление; многобройни планински
свличания.
Q XII степен. Изменение на релефа.
Q В) Силно повреждане или разрушение на всички надземни и подземни съоръжения.
Q С) Радикално изменение на земната повърхност. Образуване на значителни пукнатини
с обширни вертикални и хоризонтални премествания. Обрушване на скали;
разрушаване на бреговете на реки; изменение на руслото на реки; преграждане на
долини и образуване на езера.
 Основни изисквания при фундиране в
сеизмични райони
Q Съгласно Българският Правилник за проектиране на сгради и
съоръжения в сеизмични райони (1987) почвите се категоризират
в 3 групи:
• I група: Скали от всички видове (без изветрелите); сбити
чакъли; мергели изветрели; твърди глини;
• II група: Изветрели скали и мергели; чакълести, едри и средни
пясъци, сбити и средно сбити; дребен пясък - сбит; глинест
пясък и песъчлива глина - твърди, полутвърди, твърдо-
пластични; твърдо-пластична глина;
• III група: дребен пясък - средно сбит; прахов пясък - сбит и
средно сбит; глинест пясък и песъчлива глина - средно до
меко-пластични; глина - средно до меко-пластична; льос.
• Напълно пригодни за фундиране са почвите от I и II група, при
НПВ по-дълбоко o от 4,0m.
Основни изисквания при фундиране в
сеизмични райони
• Малко пригодни за фундиране са почвите от III група, при НПВ
под 4,0m.
• Слабо пригодни са: силно изветрели скали и полускални
разновидности; водонаситени прахови пясъци; водонаситени
тинести и заблатени почви; стръмни терени; терени върху
карстови празнини и минни галерии; терени в близост до
нескални откоси.
• Непригодни за фундиране са: терените с активни геоложки
разломи; терените до стабилизирани и активни свлачища;
терени с коефициент на сеизмичност Kc>0,4.
Q При фундиране върху неуплътнени насипи, течно-
пластични глини, рохкави водонаситени пясъци и другите
почви от III група, следва да се извършва заздравяване.
 Някои допълнителни изисквания при проектиране
на плоски фундаменти в сеизмични райони
Q Съгласно нормите, изчисляването на земната основа на сгради и
съоръжения в сеизмични райони се извършва по първа група гранични
състояния - на носеща способност.
Q Освен това, въвеждат се някои допълнителни изисквания:
’ При особено съчетание на товарите (статично и сеизмично) се допуска
непълно опиране на основната плоскост на фундамента върху почвата
(изключен опън) като ексцентрицитета на сумарното натоварване се
ограничава до e≤B/3 (B - размерът на фундамента в равнината на
момента), а максималното ръбово натоварване при изключен опън да
не бъде по- голямо от четири пити изчислителното почвено
натоварване (σmax≤4Rп) (σmax - определено по Навие).
’ Не се допускат сглобяеми бетонни и стоманобетонни избени стени и
фундаменти, съставени от отделни елементи в райони с коефициент на
сеизмичност Kc≥0.27, както и в сеизмични райони със сложни
инженерно-геоложки условия (силно наклонени терени, водонаситени
почви с Rп≤ 150кN/m2, райони с физико-геоложки процеси и други
подобни).
 Някои допълнителни изисквания при проектиране
на плоски фундаменти в сеизмични райони
• При сеизмични райони с Kc≥0.27, фундаментите на
сградите или на отделните секции от тях се поставят на
едно ниво. Същото се отнася и за ивичните и единичните
фундаменти при фугите.
• При ивични фундаменти на съседни секции, положени на
различни нива, преходът от ниската към високата част се
проектира с отстъпи не по-високи от 0,6m и наклон 1:2.
Ивичните фундаменти на двойните стени трябва да
стъпват на едно ниво по протежение на 1m от двете
страни на противоземетръсната фуга.
• Допълнителни изисквания се поставят за дълбочината на
фундиране - за райони с Kc≤0.27, D≥1,0m, и за райони с
Kc>0.27 - D>1,3m.
 Някои допълнителни изисквания при проектиране
на плоски фундаменти в сеизмични райони
Q Освен това, за тези райони се поставя изискването
фундаментите де се поставят на едно ниво. Допуска се
денивелация между два съседни фундаменти (на разстояние
L) ∆H/L≤tg(ϕ − ∆ϕ), където ∆ϕ се приема съответно 20, 30 и
50, при Kc=0.1, 0.15 и 0.27, (за междинни стойности на Kc,
стойностите на ∆ϕ се интерполират).
 Допълнителни изисквания за други съоръжения

• Насипи и изкопи: в райони с Kc>0.27 наклонът на

откосите се приема с увеличение 0,25, т.е.,
1:(b+0,25), b≥1,0; при проверка по
кръговоцилиндрична повърхнина се допуска
коефициент на сигурност не по-малък от 1,1.
Q Подпорни стени и подпорни съоръжения: Не се
допуска суха каменна зидария в райони с
коефициент на сеизмичност Kc>0.1; дължината на
една секция не може да бъде повече от 12,0m -
поставят се работни фуги; в райони с Kc>0.27 се
препоръчват анкерирани съоръжения;
Допълнителни изисквания за други съоръжения
• Оразмеряването на носеща способност при земна
основа от водонаситени несвързани почви, следва да
бъде съпроводено с изследване възможността за
втечняване. От друга страна, носещата способност на
земната основа следва да бъде определена с отчитане
възможността за нарастване на порния натиск, т.е.,
ъгълът на вътрешно триене и кохезията да се
определят с ефективни напрежения. Друга
възможност, за отчитане влиянието на порния
натиск е при изследване на относителната
устойчивост на земната основа (виж консолидация)
големината на пластичните зони да се определя с
ефективните напрежения, а якостните параметри да
се определят в недренирано състояние.
Допълнителни изисквания за други съоръжения
Q При изследване устойчивостта на геотехническите
конструкции по метода на кръговоцилиндричната
повърхнина, освен влиянието на сеизмичните сили,
следва да се отчете и изменението на якостните и
деформационните характеристики при
земетресението. Този въпрос е актуален за
земнонасипните язовирни стени и други
земнонасипни съоръжения, където е необходимо да
се отчете редуцирането на почвените
характеристики следствие “омекване” на почвите
при земетресението.
земетресението
Влияние на вида на почвите върху големината на
сеизмичните усилия
Q Изчислителната сеизмична сила (Ei,k) в разглежданото
направление, приложена в точка (ниво) ”k” и
съответстваща на i-тата форма на собствени трептения на
конструкцията се изчислява по формулата

Q Ei,k = C.R.Kc.βi.ηi,k.Qk;
Q

Q C ≤1,0 - коефициент за значимост на сградата и

съоръжението;
)R = 0,25÷0,3 - коефициент на реагиране;
) Kc - сеизмичен коефициент;

) βi - динамичен коефициент, зависещ от вида на

почвата и периодът (Ti) на собствените трептения на
конструкцията:
Влияние на вида на почвите върху големината на
сеизмичните усилия
Kn
0,8 < β i = ≤ 2,5
Ti
) Kп = 0,9 - за първа категория почви;
) Kп = 1,2 - за втора категория почви;

) Kп = 1,6 - за трета категория почви;

ηi,k - коефициент на разпределение на

разпределение на изчислителното сеизмично
натоварване, съответстващо на i-тата форма на
собствени трептения на конструкцията в точка
(ниво) “k”;
Q Qk - частта от теглото на сградата или съоръжението,
приета като съсредоточена сила в точка “k”.
 Влияние на вида на почвите върху големината на
сеизмичните усилия
Q За динамичния коефициент βi, в нормите се определят
някои допълнителни изисквания:
• при разнородна земна основа коефициентът βi да се
определя като среднотежестна стойност за почвените
пластове под фундамента, залягащи до основната
скала (под основна скала се разбират почви със
скорост на напречните вълни Vs≥750m/s; за различни
видове почви стойностите на Vs се вземат от геоложкия
доклад, а ако липсват такива - от други архивни данни;
Q при фундиране с пилоти динамичният коефициент се
приема като средно тежестна стойност за пластовете в
които навлизат пилотите.
 Особености при оразмеряване на машинни
фундаменти
Q Видове машинни фундаменти и конструктивни
изисквания
X Машинните фундаменти се изпълняват като плитко
заложени, но в някои случаи могат да бъдат и пилотни.
Q Масивни фундаменти се поставят обикновено под машини с
ударно действие и под машини с коляно-мотовилкови
механизми.
X Масивните фундаменти се изпълняват като непрекъснат
масив с отвори и шахти за инсталиране и експлоатация на
агрегата. Армират се обикновено конструктивно и то главно
за осигуряване на отворите и по контурите. Конструктивната
армировка е с диаметър по-голям от 10mm.
X При изчисляването на машинните фундаменти, най-напред се
приемат размерите им и се определя центъра на тежестта на
системата фундамент-машина по отношение на трите оси.
Видове машинни фундаменти
 Видове машинни фундаменти и конструктивни
изисквания
Q След това се намират ексцентрицитетите ex и ey по
отношение на съответните размери на основната
плоскост. При условие, че определените ексцентрицитети
не надвишават 3-5%, се счита че размерите са подбрани
правилно, а така също правилно са разположени масите
на системата.
Q По-нататък се извършва проверка за натоварване на
почвата и динамична проверка за определяне
амплитудата на трептенето на горната част на
фундамента. Ако изчислената амплитуда е по-голяма от
граничната, изчисляването се повтаря с приемане на
нови размери.
 Видове машинни фундаменти и конструктивни
изисквания
Q Стенните фундаменти се поставят под машини с
въртящи се маси. Изпълняват се като надлъжни и
напречни стени, кораво свързани с основната
фундаментна плоча. Надлъжните греди са свързани с
напречни диафрагми и греди. При необходимост се
оставят отвори.

Q Рамковите фундаменти се поставят обикновено под

турбоагрегати. Състоят се от обща фундаментна плоча,
едноетажни или двуетажни напречни рамки, запънати
във фундаментната плоча. По между си рамките са
свързани с надлъжни греди и връхната плоча. Цялата
конструкция се закоравява с вути.
Видове машинни фундаменти и конструктивни
изисквания
 Видове машинни фундаменти и конструктивни
изисквания
Q Видът на машинните фундаменти се определя в зависимост
от почвените условия и характера на динамичните
натоварвания.
Q Дълбочината на фундиране зависи от почвените условия, но
обикновено най-целесъобразна се оказва минималната
възможна дълбочина за дадения район. При проектирането
на машинни фундаменти в слаби почви, благоприятно е да се
намалява дълбочината на фундиране. По-целесъобразно и по-
благоприятно за работата на машината е слабият пласт да се
замени с пясъчен насип, а фундаментът да се оформи с
уширена основна плоскост на минималната дълбочина.
Q Минималната дълбочина на фундиране не трябва да бъде по-
малка от 1/4 от надземната част на фундамента, но не по-
малко от 1,0m.
Видове машинни фундаменти и конструктивни
изисквания

Q Важен елемент е центрирането на фундаментите

в съответствие с центъра на тежестта на
машината. Статичния товар трябва да се предава
равномерно.
Q Машинните фундаменти не трябва да се
съединяват с носещите елементи на
конструкциите на сградите, за да не предават
трептенията върху тях.
 Оразмеряване на машинните фундаменти
Q След първоначално приемане на размерите, машинните
фундаменти се оразмеряват по две групи гранични състояния:
• на носеща способност;
Q на деформации на трептения на фундаментите при динамичното
натоварване.
Q По първа група гранични състояния се проверяват
напреженията в земната основа:
Q pср ≤ m0.m1.Rп;
Q pср - средното натоварване на земната основа, при действие на
всички изчислителни товари;
) m0 - коефициент за условия на работа, в зависимост от вида
на машината и натоварването, m0 = 0,5÷ 1,0;
) m1 - коефициент за условия на работа, зависещ от вида на
почвата и динамичните натоварвания
) m1 = 0,7 ÷ 1,0;

Q Rп - изчислителното почвено натоварване.

Оразмеряване на машинните фундаменти
Q По втора група гранични състояния се извършва
проверката:
Q А ≤ Агр;
Q А - изчислената най-голяма амплитуда на трептенията на горния
ръб на фундамента;
Q Агр - граничната допустима амплитуда за съответната машина, в
mm (0,1÷ 0,25mm)
 Оразмеряване на машинните фундаменти
Q Определя се също разпространението на вибрациите на
определено разстояние и влиянието им върху работните
места.

r0
Ar = A0 . exp[− α (r − r0 )]
r
A0 и Ar са съответно амплитудите на повърхностните вълни
на разстояние r0 и r.
α - коефициент на поглъщане на енергията на вълните,
зависещ от пластичните свойства на почвите.
Стойностите на коефициента α зависят от вида на почвата.
 Оразмеряване на машинните фундаменти
Q 1. Водонаситени дребнозърнести и прахови
пясъци, глини и песъчливи глини в течна и течно-
пластична консистенция α = 0,03 ÷0,04 m-1
Q 2. Средно и едрозърнести влажни пясъци и
песъчливи глини и глини в пластична
консистенция α = 0,04÷0,06 m-1
Q 3. Твърди глини, глинести пясъци и песъчливи
глини α = 0,06÷0,10 m-1